Саркоидоза: Какво представлява саркоидозата и какви са причините/симптомите ѝ? Белодробни и извънбелодробни форми

Саркоидозата е автоимунно заболяване, което засяга различни органи и части на тялото. Проявява се с образуването на малки възпалителни възли. Най-често се засяга областта на белите дробове, но болестта може да атакува всеки орган.

Етиологията на саркоидозата, нейните симптоми, възможностите за лечение и още много интересна информация можете да намерите в следната статия.

Какво представлява саркоидозата?

Заболяване, при което в органите се образуват грануломи (малки възли от възпалителни клетки). Най-често засегнатите органи са белите дробове и дихателната система.

Това многосистемно заболяване е рядко срещано. Среща се предимно на възраст между 30 и 40 г. Засяга по-често женския пол.

Саркоидозата е известна и като болест на Бешниер-Боек. Саркоидозата се разделя на остра и хронична форма според продължителността и интензивността на появата на симптомите.

Наблюдава се образуване на струпвания и възпалителни огнища от клетки на собствената имунна система на организма. В резултат на това автоимунно заболяване организмът реагира, като унищожава собствените си клетки.

При саркоидозата се наблюдава неправилна реакция на собствената имунна система на организма и в резултат на това увреждане на тъканите на органите в тялото.

Имунните клетки атакуват собствените тъкани на органите. Те образуват струпвания, наречени огнища, в засегнатите тъкани. Това е грануломатозна форма на заболяването.

Освен белите дробове, саркоидозата често засяга лимфните възли, черния дроб, сърцето, панкреаса, бъбреците, кожата, костите и областта на очите. В някои случаи могат да бъдат засегнати слюнчените жлези, нервната система и други области на тялото.

Често срещани прояви на саркоидозата са повишена телесна температура, треска, увеличени лимфни възли и загуба на тегло. Поради честото засягане на белите дробове се наблюдава повишен задух и развитие на суха кашлица.

Саркоидозата не може да бъде напълно излекувана, но клиничните ѝ симптоми могат да бъдат значително намалени.

Саркоидозата е група автоимунни заболявания, при които имунната система атакува собствените си клетки.

Точната причина за заболяването е неизвестна.

Точната причина за саркоидозата все още не е установена, тъй като тя е автоимунно заболяване.

Заболяването се среща предимно при хора на по-млада и средна възраст, жени и пушачи. Заболяването може да е по-тежко при чернокожото и индианското население. То обаче е по-често срещано при европейците.

Рискови фактори за саркоидоза са основно наличието на фамилна анамнеза за заболяването, по-тежки форми на бактериални и вирусни инфекции(лаймска болест, туберкулоза и др.). Вдишването на тежки метали като силиций или силиций също е рисков фактор.

Все още обаче не е окончателно потвърден или отхвърлен нито един микроорганизъм или фактор на околната среда.

Проявите на саркоидозата са разнообразни поради патофизиологията на заболяването.

Като цяло обаче може да се очакват увеличени лимфни възли (навсякъде по тялото), загуба на тегло, повишена умора и повишена температура.

Най-честият симптом е засягането на белите дробове, което води до суха кашлица, болка в гърдите и задух. В някои случаи се наблюдава кашлица с кръв.

Когато е засегната кожата, се появяват специфичен розово-кафяв обрив, еритема и зачервяване.

Саркоидозата може да засегне областта на очите (увеит, зрителни смущения, фотофобия, зачервяване, болезненост и други).

Атаката върху сърцето се проявява главно с болка в гърдите, аритмия (неправилен сърдечен ритъм), сърцебиене до кардиомиопатия или нарушена сърдечна функция.

Често срещани съпътстващи симптоми са повишени нива на калий (хиперкалциемия) в кръвта и, обратно, анемия (малокръвие).

Първоначално саркоидозата може да протича безсимптомно. В рамките на уголемяването на лимфните възли започват и дихателни проблеми като диспнея, затруднено дишане, болка в гърдите и суха кашлица. Характерно е повишаване на нивата на калций в кръвта.

Ако саркоидозата е в остра форма, тя има клинични признаци на инфекциозно заболяване. Появяват се треска, болки в гърлото, болки в мускулите и ставите, подути глезени и зачервяване или специфичен неравностен обрив по кожата.

При хроничната форма на заболяването в дългосрочен план особено силно се проявяват повишената умора, загубата на тегло в съчетание с безапетитие.

Често срещани са увеличаването на лимфните възли по цялото тяло, болки в ставите, зрителни нарушения, болки в гърдите и развитие на дихателни или сърдечни нарушения.

Възможни прояви и симптоми на саркоидоза:

• Увеличени лимфни възли
• Затруднено дишане
• Болки в гърдите
• Суха кашлица
• Специфичен червен обрив
• Болки и подуване на ставите
• Повишена умора
• Загуба на тегло
• Нередовен сърдечен ритъм
• Болки в очите и нарушено зрение

Диагностиката на саркоидозата е доста трудна. Понастоящем няма специфичен тест или диагностичен метод за това заболяване.

Диагнозата обикновено се поставя едва след няколко изследвания на засегнатите органи и вътрешни системи. Точното ѝ протичане зависи от клиничните симптоми на пациента.

Диагнозата включва кръвни изследвания, предназначени предимно за изключване на анемия и повишени нива на серумния калций. Саркоидозата е възпалително заболяване. Поради това в острата фаза в кръвната проба се повишават скоростта на утаяване на еритроцитите и CRP.

Имунологичните тестове, респираторните изследвания, бронхоскопията, чернодробните и бъбречните тестове или електрокардиографията се извършват индивидуално в зависимост от показанията на лекаря и клиничните симптоми на пациента.

Показани са инструментални образни методи като рентген, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография, ПЕТ или ултразвук. Може да се извърши и тъканна биопсия на засегнатия орган.

Саркоидозата най-често се диагностицира чрез рентгенова снимка на гръдния кош, която показва увеличени лимфни възли и засягане на белия дроб. КТ (компютърна томография) обаче е най-чувствителна за саркоидоза.

Биопсията с хистологично изследване е показана особено при диагностична неяснота, например при неясни кожни процеси. По време на биопсичното изследване в засегнатия участък се въвежда специална тънка игла. Взема се малка тъканна проба и след това се поставя лабораторна диагноза.

Саркоидозата може да бъде потвърдена чрез специален кръвен тест, наречен SACE. Това е ензим, чиято концентрация в серума много често се използва като индикатор за активността на саркоидозата.

Прогноза на саркоидозата

Голяма част от пациентите имат леки клинични симптоми. По-тежките случаи реагират добре на установеното лечение и обикновено отшумяват в рамките на няколко години.

В повечето случаи на саркоидоза качеството на живот не е значително намалено и пациентите са в състояние да водят пълноценен живот. Въпреки това пациентите са изложени на риск от връщане на клиничните симптоми, т.е. от рецидив на заболяването. Поради това са необходими редовни контролни прегледи при лекар.

Смъртността при саркоидоза е сравнително ниска - приблизително 5 %.