Предсърдно мъждене: какво представлява и как се проявява ритъмното нарушение?

Обикновено предсърдното мъждене засяга около 5% от хората и има три форми по отношение на продължителността на заболяването. Първата е пароксизмалната форма, която продължава по-малко от 7 дни, но обикновено по-малко, и приключва сама без никаква намеса. Втората форма е персистиращата форма. Тя продължава повече от 7 дни и е необходима медицинска намеса. Има и персистираща форма, която често е свързана с друго усложнение.

Самото предсърдно мъждене означава, че двете предсърдия на сърцето не могат да се съкращават. Те не са в състояние да изтласкват кръвта в камерите, поради което тя стига до там само пасивно чрез всмукването ѝ. При здрав човек това може да не е толкова голям проблем, колкото при човек със заболяване, при което вече възникват усложнения. В същото време това води и до неравномерен сърдечен ритъм, т.е. до промяна в скоростта, с която сърцето работи. Обикновено се наблюдава увеличаване на скоростта, тъй като сърцето се опитва да изпомпва кръвта в кръвообращението по-бързо въпреки проблема.

Съществуват няколко причини за това разстройство. То може да бъде генетично предразположение, но може да бъде и някакво друго сърдечно заболяване, което може да бъде съпроводено само с фибрилация. Освен това твърде малко физически упражнения, високо кръвно налягане, диабет, затлъстяване, различни метаболитни проблеми и прекомерно пушене или консумация на алкохол също са много високи рискови фактори. Също така някои белодробни проблеми, като тумори или пневмония, могат да причинят аритмия. По същия начин нарушенията на щитовидната жлеза също са рисков фактор.

Най-честият симптом на заболяването е неравномерен пулс и аритмия на сърцето. Освен това човек с това заболяване може да почувства и известно сърцебиене и особено прекомерна умора. Освен това след прекомерно физическо натоварване е налице и задух. Човек се задъхва по-рано и по-лесно, а впоследствие дишането е по-трудно. Понякога може да има дори болки в гърдите, които са тъпи и стягащи.

Освен това при заболяването се наблюдават и симптоми на евентуално свързано заболяване с друго разстройство. Например, ако предсърдното мъждене е свързано с нарушения на щитовидната жлеза, които също могат да причинят този неравномерен сърдечен ритъм, лицето може също така да отслабне и да напълнее. То може да има и храносмилателни проблеми, най-често под формата на диария. Ако обаче заболяването е краткотрайно и премине например в рамките на 7 дни, лицето обикновено не забелязва други симптоми освен учестения сърдечен ритъм.

Заболяването може да се открие при наличие на симптоми, но най-вече чрез изследване. Това се прави чрез електрокардиограф (ЕКГ). Някои видове фибрилация обаче може да не са налице през цялото време. Затова се използва и т.нар. холтер ЕКГ, която дава възможност за наблюдение на пациента в продължение на 24 часа и по този начин се получават точни данни. Някои причини за предсърдно мъждене могат да се открият и чрез ехокардиография или рентгенова снимка на гръдния кош, при която се получава изображение на сърцето и белите дробове.

В някои случаи предсърдното мъждене отшумява от само себе си в рамките на 24 часа. В други случаи това отнема повече време или състоянието се коригира след медицинска намеса. Има обаче и случаи, в които заболяването е налице дори след рутинна медицинска намеса. В този случай то може да причини дългосрочни усложнения, като проблеми с дишането, прекомерно и бързо сърцебиене или кръвни съсиреци и заплахи за мозъка, крайниците или вътрешните органи. То е най-честата причина за исхемичен инсулт, като съставлява до 85% от случаите.