Паротит: какви са симптомите на паротита? Предаване и ваксинация

Паротитът е остро инфекциозно вирусно заболяване. Известен е и със синонимните наименования епидемичен паротит или паротиден гландит.

Заболяването се причинява от парамиксовирус, който инфектира предимно клетките на нервната система и на жлезите с външна секреция.

Това обяснява проявите на вируса, като възпаление на слюнчените жлези, тестисите при момчетата и яйчниците при жените, панкреаса и нервната система.

Преди ваксинацията паротитът е бил често срещано заболяване в училищна възраст. В зряла възраст той е рядък и се среща само при хора, които не са боледували от него в детството. Преболедуването от паротит оставя имунитет за цял живот.

При по-голямата част от децата заболяването е протичало като възпаление на паротидната жлеза или лек асептичен менингит. Други прояви на инфекцията, като тестикуларен или панкреатит, са били редки.

Патологичният причинител на инфекцията е парамиксовирус. Той е РНК-вирус. Това означава, че генетичната му информация се носи от едноверижна рибонуклеинова киселина.

Вирусът е силно заразен.

Разпространява се чрез капкова инфекция. Това означава, че човек може да се зарази при нормален контакт между хората, в общи помещения, при разговор, споделяне на лични вещи, ръкостискане и др.

Заразените лица са заразни за околните 3 дни преди и около 9 дни след появата на първите признаци на заболяването.

Инкубационният период на вируса, т.е. времето от навлизането на вируса в организма до появата на първите симптоми, е от 14 до 21 дни.

Безсимптомно лице може да бъде източник на инфекция. Приблизително половината от заразените лица нямат симптоми. По-често се срещат деца без симптоми.

Капчици, съдържащи вируса, попадат в организма най-често през носа или устата.

Вирусът се размножава в носоглътката и се предава по лимфен път на лимфните възли. От лимфните възли той се разпространява по цялото тяло. Разпространява се главно в органите, към които има афинитет, а именно слюнчените жлези, нервните клетки, тестисите, яйчниците и панкреаса.

Основният симптом на инфекциозния паротит е възпаление на паротидната жлеза, която е подута и много болезнена при допир. Подутите паротидни жлези причиняват подуване на бузите и болка при движение на ухото, например при дъвчене, говорене или прозяване.

Кожата над подутата жлеза може да е опъната и по-бледа. Тя не е зачервена, както много хора биха очаквали при възпаление.

Заболяването започва с подуване на едната жлеза. След няколко дни възпалението се разпространява от другата страна. Всяка слюнчена жлеза може да бъде засегната, така че подуване и оток може да има и на други места в устната кухина.

Болезненото подуване на слюнчените жлези е съпроводено с повишаване на температурата, обикновено до 39 °C.

Друг възможен симптом на паротит е засягането на нервната система и развитието на асептичен менингит.

Това се проявява със следните симптоми:

• треска
• втрисане
• главоболие
• гадене
• менингеални симптоми
• конвулсии, особено в детска възраст

Менингитът се появява най-често една седмица след подуването на първата слюнчена жлеза.

Рядко може да се появи като първи симптом на заболяването или да настъпи след изчезване на отока на паротидните жлези. Понякога се появява изцяло без засягане на жлезите.

Асептичният менингит при паротит обикновено има доброкачествено протичане. Рядко обаче той може да премине в по-тежък менингоенцефалит с нарушено съзнание и развитие на пареза на черепните нерви.

Засягането на слуховия нерв може да доведе до глухота, която обикновено е едностранна. Смъртта при тази тежка форма на асептичен менингоенцефалит е рядка.

Около 20 % от заразените момчета и мъже страдат от възпаление на тестисите (орхит) или епидидимит.

Както и при слюнчените жлези, заболяването започва с едностранно болезнено подуване. След няколко дни подуването се разпространява и върху другия тестис. Засегнатият скротум е значително увеличен от подуването, до три-четири пъти повече от нормалния си размер.

Заболяването е придружено от висока температура и силни болки, продължаващи около 5 дни.

След двустранно засягане може да настъпи атрофия на тестисите и олигоспермия, която представлява намален брой сперматозоиди. Пълният стерилитет вследствие на болестта на паротит е много рядък.

Възпалението на тестисите се появява, когато едновременно с това са засегнати и слюнчените жлези. В редки случаи то настъпва, след като възпалението на паротидните жлези е отшумяло.

Жените обаче са не по-малко застрашени от усложнено протичане на паротит.

При тях след възпалението на слюнчените жлези може да се развие възпаление на яйчниците, което е съпроводено с повишена температура, болки в корема и повръщане. Тежкото протичане на възпалението на яйчниците може да доведе до стерилитет и безплодие.

Бременните жени трябва да се пазят от паротит. Това важи с особена сила до края на третия месец от бременността, когато инфекцията може да доведе до смърт на плода.

В по-късните месеци вирусът вече не представлява риск и няма данни за вродени дефекти в развитието, свързани със заразяването с инфекцията.

Най-рядката проява на паротит е панкреатитът. Панкреатитът протича с болки в корема, повръщане и диария.

Диагнозата на вирусния паротит се основава на характерната клинична картина, особено по време на епидемия в района. Ако основният симптом на пациента е орхит или менингит извън епидемичния период, диагнозата е по-трудна.

В основните лабораторни изследвания на кръвта са налице повишени стойности на амилазата в серума и урината. Въпреки протичащото възпаление, възпалителните параметри като скорост на утаяване на еритроцитите или високи нива на CRP не са повишени в кръвта.

Когато е засегнат панкреасът, в кръвта могат да се открият повишени нива на панкреасни ензими като липаза или панкреатична амилаза.

Заболяването може да се потвърди чрез серологично изследване на кръвта. Изследването показва наличието на специфични антитела IgM и IgG, а напоследък и на антитела IgA.

Четирикратният титър на IgG и IgM антитела е показателен за остра инфекция приблизително 14 дни след заразяването ѝ. Положителността на IgG антитела и отрицателността на IgM антитела е показателна за по-ранно възстановяване от болестта или за предишна ваксинация срещу паротит.

При диференциалната диагноза се има предвид бактериалният причинител. В детска възраст той може да причини възпаление на паротидната жлеза, което трябва да се лекува с антибиотици.

Друг вирусен причинител може да бъде цитомегаловирус, който засяга предимно имунокомпрометирани деца и възрастни.

При менингит е особено важно да се прави разлика между вируса на кърлежовия енцефалит и Лаймската болест.

Протичането на заболяването обикновено е остро, без трайни последици за здравето на пациента.

След инкубационен период от 2-3 седмици се появяват първите леки симптоми, като повишена умора, отпадналост, повишена телесна температура и усещане за подуване на слюнчените жлези.

През първите 2-3 дни засягането на слюнчените жлези е едностранно. Постепенно те се увеличават и стават болезнени, особено по време на движения на слюнчените жлези като дъвчене, смях, прозяване и др.

На четвъртия ден отокът се прехвърля на противоположната страна. В същото време температурата се повишава, отокът, подуването и болезнеността на жлезите се влошават.

Средно около седмица след засягането на слюнчените жлези могат да бъдат засегнати и възпалени и други органи - тестиси, яйчници, панкреас или нервна система.

Ваксинации

Единствената ефективна превенция срещу паротит е активната имунизация, т.е. ваксинацията.

Деца на възраст от 15 месеца се ваксинират срещу паротит.

Ваксината срещу паротит обикновено се поставя заедно с ваксините срещу морбили и рубеола.

Ваксинацията се прави през 11-ата година от живота.

След ваксинацията ефективни нива на антитела се появяват в организма след 2-3 седмици.

Често срещаните странични ефекти в периода след ваксинацията включват леко повишена температура, зачервяване и болезненост на мястото на инжектиране и в редки случаи менингит.

Това състояние може да се появи 1-2 седмици след ваксинацията и да продължи максимум 3 дни.