Лечение на отосклероза: няма лечение, ще помогне ли операцията?

За съжаление понастоящем не е известно ефективно лечение на отосклерозата.

В миналото се е предписвал натриев флуорид. Натриевият флуорид действа като антагонист на костното ремоделиране и деактивира остеокластите - клетките, които "гризат" костта. Това действие обаче се осъществява в костната система на цялото тяло. Затова е необходимо да се предпише адекватна доза натриев флуорид, която да е достатъчна, за да спре костното ремоделиране в средното ухо, но да не е вредна за останалата част от тялото.

В момента се провеждат клинични изпитвания за установяване на тази доза.

Други възможни бъдещи алтернативи за лечение на пациенти с отосклероза са бифосфонатите и витамин D. Тези изследвания са все още в начален стадий.

Хирургично лечение

Хирургията е друга възможност за лечение.

Принципът на операцията на средното ухо е да се възстанови функционалното механично предаване на звука през средното ухо. Тази операция коригира кондуктивната загуба на слуха.

Тази операция обаче не може да повлияе на сензорно-невралната загуба на слуха, която е вторична на кохлеарното увреждане.

Операцията е минимално инвазивна еднодневна процедура, която се извършва под обща анестезия.

Съществуват два варианта на операцията:

  1. Преди да се постави протезата, връзката между наковалнята и стремето се размества. Операцията се извършва, без да се отстранява цялото стреме.
  2. Стапедектомия - включва отстраняване на почти всички части на стремето, включително и на двете рамена на стремето. Те се заменят с протеза. Протезата почива върху парче мастна тъкан в овалния прозорец на вътрешното ухо. След това вибрациите се предават от чукчето през наковалнята към протезата, което раздвижва течността във вътрешното ухо.

Показанията за операция включват:

  • прехвърляне на загуба на слуха
  • степен на загуба на слуха от поне 20 dB
  • способност за различаване на речта от поне 60 %
  • пациентът е в добро здравословно състояние

Противопоказанията включват:

  • лошо физическо състояние на пациента
  • нестабилна загуба на слуха
  • замайване
  • предишна инфекция на средното ухо с перфорация на тъпанчето
  • загуба на слуха от 70 dB или повече
  • говорна дискриминация 80 % или повече

Усложненията на операцията са редки. Те включват глухота, некроза на наковалнята, перфорация на тъпанчето, увреждане на лицевия нерв, смущения на вкуса, замаяност и други.

Слухови апарати

Слуховите апарати са подходяща алтернатива за пациенти, които са противопоказани за операция и поради това не са подходящи кандидати за стапедектомия или стептомия. Предимството е, че сензорно-невралната загуба на слуха, т.е. вторичното кохлеарно увреждане, може да се коригира с подходящ имплант.

Слуховите апарати работят на принципа на усилване на звука и увеличаване на енергията на предаване през скованите костици. По този начин се подобрява предаването на звука към вътрешното ухо. Подходящи кандидати за поставяне на слухов апарат са пациенти със загуба на слуха, по-голяма от 25 dB.

Слуховите апарати могат да бъдат регулирани така, че да усилват само тези честоти, които са проблемни за пациента според аудиометрията. С напредването на отосклерозата и увеличаването на проблемните честоти, слуховият апарат може да бъде допълнително регулиран и настройките му да бъдат променени.

Понастоящем при пациенти с отосклероза най-често се използват имплантируеми слухови апарати, като импланти за средно ухо и импланти за костна проводимост.

Слухов апарат като една от възможностите за лечение
Слуховият апарат е една от възможностите за лечение. Източник: Getty Images

Тези имплантируеми слухови апарати усилват акустичния сигнал, предаван към кохлеята, подобно на слуховите апарати, но технически са много различни.

  • Имплантите за средно ухо се прикрепят хирургически към костите на средното ухо и усилват звука чрез механично вибриране на костите. Тези импланти имат ограничено приложение при пациенти с отосклероза, тъй като изискват подвижни кости.
  • Имплантите за костна проводимост са показани при пациенти с нарушение на проводимостта или смесена загуба на слуха с минимално кохлеарно сензорно увреждане. Принципът е да се заобиколят външното и средното ухо, като се предават вибрации от темпоралната кост директно към вътрешното ухо. Имплантите се прикрепят хирургически към темпоралната кост. Имплантите за костна проводимост могат да се прилагат двустранно, но обикновено е достатъчен едностранен имплант. Предаваните вибрации са толкова интензивни, че стимулират вторичната кохлея.
  • Кохлеарните импланти работят по съвсем различен начин. Те не усилват акустичните сигнали, а директно преобразуват акустичните сигнали в електрически. Те се предават директно на слуховия нерв и оттам на мозъка. По този начин се заобикалят изцяло средното и вътрешното ухо, което прави тези импланти подходящи за пациенти със сензоневрална загуба на слуха.
fсподели във Facebook