Лечение на мозъчен оток, лекарства и хирургия

Лечението на мозъчния оток е насочено към терапия на основната причина и други животозастрашаващи усложнения. То включва хипервентилация, осмотерапия, диуретици, кортикостероиди и хирургична декомпресия.

Лечението на мозъчния оток има две цели: да се предотврати по-нататъшното увреждане, причинено от мозъчния оток, и да се поправят вече причинените от отока под налягане увреждания.

Коригирането на първоначалните и персистиращите увреждания включва корекция на метаболитните нарушения, контрол на хипертонията, отстраняване на вътречерепните лезии или шунтиране на хидроцефалията, в зависимост от причините за мозъчния оток.

Осмотерапия

Най-бързото и ефективно средство за намаляване на обема на водата в тъканите и мозъка е осмотерапията.

Осмотичната терапия има за цел да отстрани водата от мозъка с помощта на осмотичен градиент, а също така намалява вискозитета на кръвта. Тези промени намаляват вътречерепното налягане и увеличават притока на кръв през мозъка.

Най-често използваният осмотичен агент е манитолът. Все още не са изяснени всички механизми, чрез които манитолът намалява вътречерепното налягане.

Предполага се, че манитолът намалява общия обем на мозъка чрез намаляване на водното съдържание и намалява обема на кръвта чрез вазоконстрикция (стесняване на кръвоносните съдове).

Манитолът може също така да подобри мозъчната перфузия чрез намаляване на плътността или промяна на съотношението между червените кръвни клетки и плазмата в кръвта. И накрая, манитолът може също така да има защитен ефект срещу биохимични увреждания на мозъка.

Най-подходящо е манитолът да се прилага в по-ниски дози. По този начин се постига достатъчен ефект. Също така е по-малко вероятно да настъпят хиперосмоларни усложнения, за които се съобщава при честото прилагане на високи дози.

Дългосрочното приложение на манитол има странични ефекти, като например електролитен дисбаланс. Страничните ефекти могат да надвишат ползите от него и трябва да се наблюдават внимателно.

Сестринските грижи за пациент, получаващ манитол, изискват внимателно проследяване на електролитите, общия баланс на течностите и наблюдение за развитие на сърдечно-белодробни усложнения в допълнение към неврологичния преглед.

Диуретици

Осмотичният ефект на манитола може да бъде удължен чрез употребата на диуретик. Такъв диуретик е например фуроземид.

Излишната течност, която се освобождава от мозъчните тъкани, бързо се елиминира от организма чрез тези средства.

Кортикостероиди

Кортикостероидите намаляват вътречерепното налягане, особено при вазогенен оток.

Те оказват благоприятен ефект върху кръвоносните съдове. Те са по-малко ефективни при цитостатичен оток. Те не се препоръчват при лечение на оток от вторичен произход, напр. исхемичен инсулт или мозъчен кръвоизлив.

Те са много ефективни при оток, причинен от хроничен менингит, и при остър бактериален менингит под антибиотично покритие.

Глюкокортикоидите се използват често и при лечението на злокачествени мозъчни тумори, първични или вторични, като допълнителна химиотерапия при някои тумори на ЦНС и периоперативно при мозъчна хирургия.

Отокът около мозъчните тумори, особено около мозъчните метастази, реагира много бързо и драматично на лечение с високи дози дексаметазон.

Хипервентилация

Контролираната хипервентилация с изкуствена белодробна вентилация помага да се намали повишеното вътречерепно налягане.

Мозъчните кръвоносни съдове са най-чувствителни към промените в артериалния въглероден диоксид и започват да се свиват, когато той се намали.

Вътречерепното налягане започва да спада в рамките на няколко минути след започване на хипервентилацията. Въпреки че буферните механизми на ликвора и извънклетъчната течност скоро възстановяват рН до нормалните стойности на въглеродния диоксид, благоприятният ефект може да отнеме няколко часа.

Важно е съвестно да се следи ефектът от вентилацията чрез кръвно-газов анализ и рентгенова снимка на гръдния кош (гръдна рентгенова снимка). Парциалното налягане на въглеродния диоксид не трябва да пада под 25 mmHg.

В този момент само вазоконстрикторният ефект на хипокарбията (ниското ниво на въглероден диоксид) ще доведе до хипоксия (липса на кислород) и клетките ще се увредят от исхемия.

Хирургично лечение

Хирургичното лечение се препоръчва при обширен оток с животозастрашаващи промени в мозъка.

Временната вентрикулостомия представлява изкуствено създаване на комуникация между вентрикулите на мозъка. Извършва се, за да се улесни оттичането на лизата. Използва се главно за лечение на отоци при хидроцефалия.

Краниектомията е инвазивна неврохирургична процедура. При нея се отстранява част от черепния свод, за да се освободи място за подутия мозък и да се намали налягането в черепа. Отстранената кост се поставя в костна банка. След като състоянието се коригира, тя се връща на пациента.

Тази процедура може бързо да предотврати влошаването на състоянието и да спаси живота на пациента.

Хирургичното отстраняване на лезиите, отговорни за мозъчния оток, като например тумор, също ще излекува отока, причинен от тези лезии.

Други методи на поддържащо лечение включват:

1. Това създава връзка между мозъчните вентрикули и коремната кухина, като например вентрикулоперитонеален дренаж.
2. Избягване на физическо натоварване и кашлица, тъй като засягането на коремните мускули също увеличава вътречерепното налягане в черепа.
3. Предизвикването на парализа при интубирани пациенти подобрява поносимостта на пациента към интубацията.
4. Поддържането на позиция с изправен врат и повдигната глава спомага за по-доброто мозъчно кръвообращение и улеснява оттичането на течностите от главата.
5. Предизвикване на хипотермия, т.е. понижаване на телесната температура и по този начин забавяне на мозъчния метаболизъм. Тази терапия се прилага само за няколко дни, тъй като продължителната хипотермия прави пациента податлив на системни инфекции и ниско кръвно налягане.