Лечение на отлепване на ретината: лекарства или инвазивен подход?

Успехът на лечението зависи пряко от ранното откриване на отлепването на ретината. При всички случаи процедурата трябва да се извърши възможно най-скоро, в противен случай съществува риск от трайно увреждане на зрението и дори от слепота.

Разбира се, в процеса на лечението могат да бъдат повлияни и фактори като:

• времето и продължителността на отлепването
• степента на увреждане
• местоположението на отлепването
• възрастта на лицето
• наличие и степен на късогледство (по-лоши резултати при диоптри, по-големи от -6)

Впоследствие при лечението се използват няколко техники. Примери за това са лазерно третиране на разкъсването, криоретинопексия или запълване. Същността на хирургичната процедура е да се затвори разкъсването на ретината.

Съществуват два основни подхода, а именно външен и вътрешен.

При външния се извършва запълване (еписклерално запълване) или серклаж (при многобройни дупки на ретината). Принципът е бялото на окото (склерата) да се извие в посока навътре. По този начин слоевете на окото се притискат един към друг, като по този начин се ограничава отлепването.

Основният принцип е действието на силиконов материал от външната страна на окото, който оказва натиск върху склерата. При множество лезии се прилага склерална катарама, която обгръща окото с изключение на зоната, предназначена за навлизане на светлина в окото. Катарамата оказва натиск като колан.

Минимално инвазивните методи включват лазер (фотокоагулация). Лазерът се използва за прогаряне на дупка/разкъсване на ретината на окото. Това причинява белези и заварява ретината към подлежащата тъкан. Замразяването (криоретинопексия) използва ниска температура, прилагана със сонда, която също създава белег и прикрепя ретината към стената на окото.

По този начин се предотвратява прогресирането на увреждането на ретината и на зрението.

Основата на вътрешния подход е витректомия, т.е. отстраняване на стъкловидното тяло и обработка на ретината. След това пространството се запълва със силиконово масло (или газ при пневматичната ретинопексия), за да се замени функцията на стъкловидното тяло. По този начин ретината се притиска към хороидеята.

След операцията настъпва заздравяване и възстановяване, като целият процес отнема няколко месеца.

Поради формата на заболяването понякога се налага процедурата да се пакетира, а в някои случаи не настъпва необходимото възстановяване. Зрението се коригира, но крайната зрителна острота може да не е в същото състояние, както преди заболяването.

Съобщава се, че приблизително 85% от случаите са първоначално успешни. Около 15% изискват втора процедура (или повече).