Как се лекува менингит, менингит? Лекарства, антибиотици

Първата терапевтична стъпка е овладяване на шока и системната хипотония, които незабавно застрашават живота на пациента. Прилагат се интравенозни вливания на кристалоиди.

Осигуряването на централен венозен достъп и кислороден дихателен път е животоспасяваща процедура при пациенти с нарушено съзнание.

Ранното започване на антибиотична терапия е крайъгълен камък на лечението на гнойния менингит.

Първата доза широкоспектърни антибиотици е емпирична. Това означава, че дори без да знаем причинителя, прилагаме антибиотици според клиничната картина и предположенията на терапевта.

Започването на такова лечение трябва да бъде много бързо, обикновено в рамките на 30 минути от постъпването в болница.

Следователно няма време и място за продължителни изследвания.

Ако симптомите предполагат гноен менингит, антибиотичното лечение се прилага независимо от причинителя.

Цефалоспорини от III поколение се използват при неимунодефицитни възрастни и при деца от 3-месечна възраст. Те са много чувствителни към пневмококи, дори без комбинация с ванкомицин или рифампицин.

При алергия към цефалоспорини се избира хлорамфеникол. С повишено внимание може да се избере и антибиотикът меропенем.

При кърмачета на възраст до 3 месеца лечението се засилва с ампицилин. На тази възраст съществува висок риск причинителят на гнойния менингит да е Listeria monocytogenes.

Тази комбинация (цефалоспорини от трето поколение и ампицилин) се използва и при пациенти над 50-годишна възраст и при хора с имунодефицит, напр. диабет, цироза на черния дроб или алкохолна зависимост.

Антибиотичното лечение се коригира след оценка на микробиологичното изследване и идентифициране на инфекциозния причинител.

Например, ако става въпрос за пневмококов или менингококов менингит, се прилага пеницилин G.
Ако става въпрос за инфекция с листерия, ампицилинът се комбинира с аминогликозиди.

Често срещано усложнение е анамнезата за алергия към ампицилин. Тогава в съображение влизат меропенем, ванкомицин, линезолид или котримоксазол.

Специална група представляват нозокомиалните менингити.

Това са инфекции, причинени от бактерии, които живеят в болничната среда и се предават чрез ръцете на персонала. Нозокомиалните инфекции на централната нервна система са много чести при пациенти след неврохирургични операции, когато все пак се налага дълъг престой в болницата.

Тъй като тези бактерии вече са свикнали с наситената с антибиотици болнична среда, много от обичайните антибиотици губят своята ефективност. Такива бактерии се наричат мултирезистентни. Тяхното лечение е терапевтично много трудно.

За тези видове бактерии има антибиотици, които са защитени. Тяхната употреба е ограничена само за този случай. Един такъв антибиотик е меропенем.

При пациенти с имунодефицит съществува висок риск от менингит с гъбична инфекция. В този случай се прилагат противогъбични лекарства, по-конкретно флуконазол. При криптококова инфекция се избира амфотерицин В.

Продължителността на лечението зависи от вида на причинителя. При менингококи, хемофилус и пневмококи интравенозното лечение продължава 7 до 10 дни. При стафилококова инфекция то е 14 дни. Ако като причинител се установи Listeria monocytogenes, лечението се удължава до 21 дни.

Ако антибиотичното лечение е неуспешно, се прибягва до неврохирургична интервенция - дренаж. Тази ситуация възниква при стафилококов менингит, който може да е усложнение на установен шънт в ликворните пътища.

Поддържащо лечение на гноен менингит

Въпреки ранното започване на антибиотично лечение, клиничното състояние на пациента може да продължи да се влошава. На пръв поглед незабележителната клинична картина може да бъде придружена от нарушено съзнание, конвулсии, парализа, сепсис и септичен шок дори по време на лечението.

Поради това всеки пациент с гноен менингит трябва да бъде настанен на наблюдавано легло в интензивно отделение за няколко дни.

На такова легло, освен антибиотично лечение, на пациента се прилага кортикотерапия (прилагане на кортикостероиди за овладяване на мозъчния оток), превантивно лечение за конвулсии (бензодиазепини и антиепилептици) и противошоково лечение с вливания на кристалоиди. Наред с другото, при висока температура се прилага аналгетична и антипиретична терапия.

Ако нарушението на съзнанието се задълбочи и настъпи безсъзнание или дори кома, пациентът трябва да бъде поставен на изкуствена белодробна вентилация.

Прогресирането на неврологичните симптоми зависи от овладяването на повишеното вътречерепно налягане, което намалява притока на кръв към мозъка (мозъчната перфузия). Първоначално адекватната перфузия се постига чрез правилно позициониране на пациента, като главата се повдига на 15 до 30 градуса над останалата част от тялото.

При пациенти, които нямат стабилно кръвообращение, се използва инфузия на фуроземид и манитол, за да се гарантира, че излишната течност се дренира и елиминира от организма.