Лечение на левкемия

Целта на лечението е постоянна пълна ремисия с нормализиране на кръвната картина и костния мозък.

Основният стандарт на лечение е разделянето на пациентите на групи в зависимост от наличието на генетични мутации.

По-доброто познаване на индивидуалните генетични аномалии дава възможност за по-добро адаптиране на лечението към пациентите.

Стандартното и основно лечение е химиотерапията, комбинация от цитостатици в режими съгласно международни протоколи.

Вече разполагаме и с таргетни терапии, които действат селективно върху определена мишена.

Тя действа върху сигналните пътища и се опитва да потисне растежа на тумора.

Например в лечението се използват инхибитори на ензими като тирозин кинази и моноклонални антитела.

Те носят терапевтична полза при определена група пациенти (напр. с определена генетична мутация).

При лечението на левкемията се използва и облъчване (лъчетерапия). То се прилага, когато е показано.

Основата е симптоматично, поддържащо лечение, профилактика на усложненията и строго диспансерно наблюдение.

Пациентите често се сблъскват с тежко протичане на инфекциите. В такива случаи широкоспектърното антибиотично лечение е от съществено значение.

При лечението на левкемия често се използват кортикостероиди, които наред с другите ефекти имат и т.нар. лимфолитичен ефект (потискат пролиферацията на лимфоидната тъкан).

Допълнителните терапии включват растежни фактори, които насърчават хемопоезата.

Много често срещано и многократно необходимо лечение е кръвопреливането.

Трансплантация на хемопоетични клетки

Трансплантацията е метод на лечение, при който на пациента се прехвърлят хемопоетични клетки - наречени трансплантат - при нарушена хемопоеза.

Основната цел на трансплантацията е да се замени разрушената хемопоетична тъкан със здрави хемопоетични клетки.

Стимул за изследванията на трансплантациите дават атомните експлозии, при които хемопоезата е потисната.

Пробивната идея е била умишлено да се унищожи болният костен мозък (например чрез високи дози радиация, химиотерапия) и да се замени със здрави хемопоетични клетки.

Важно откритие в медицината беше откриването на т.нар. система HLA (човешки левкоцитни антигени) в кръвта.

Вече не делим кръвта само по кръвни групи, а различаваме и специални белези на белите кръвни клетки (левкоцити) - антигени.

По този начин сме в състояние да характеризираме кръвта на даден човек много по-точно по време на кръвопреливане или трансплантация.

Този принцип се използва при лечението на левкемия. За потискане на болната хемопоеза се използват високи дози цитостатици и/или радиация. Възстановяването е възможно чрез трансплантация на хемопоетични клетки в подходящия момент.

Видове трансплантация:

• Алогенна
• Алогенна несвързана (в регистрите на донорите на костен мозък или кръв от пъпна връв)
• Автоложна трансплантация (от собствено тяло, даряване при пълна ремисия на заболяването)

Клетъчен източник:

• Костен мозък
• Хемопоетични клетки от циркулираща периферна кръв
• Кръв от пъпна връв

Хемопоетични клетки от периферна кръв

Костният мозък е мястото на хемопоезата.

В началото донорството и трансплантациите са се извършвали чрез инжектиране в костния мозък.

Днешната медицина открива хемопоетични стволови клетки в периферията. Обикновено те са малко, но при лечение и загуба на бели кръвни телца организмът иска да се регенерира и промива в кръвта увеличен брой хемопоетични клетки.

Това може да се стимулира със специални растежни фактори при лечението и с течение на времето кръвните клетки се изчерпват.

Този вид трансплантация е най-често използваният в света днес.

Кръв от пъпна връв

Сравнително високият дял на хемопоетични клетки в кръвта от пъпна връв позволява използването ѝ при лечението на онкохематологични заболявания.

Трансплантацията на кръв от пъпна връв се използва главно за лечение на деца. Тя може да се извърши и при възрастни.