Лечение на мозъчен кръвоизлив: лекарства или неврохирургия?

Как се лекуват спонтанните видове кръвоизливи?

Целта на лечението на интрацеребралния кръвоизлив е да се предотврати по-нататъшното нарастване на хематомаи да се спре кървенето.

Ранното лечение ще предотврати усложненията и късните последици от кървенето.

Терапията се състои в коригиране на кръвното налягане с антихипертензивни лекарства. В опит за бързо понижаване на налягането се прилагат интравенозни хипотензивни средства, като например урапидил. Необходимо е непрекъснато проследяване на кръвното налягане при леглото на пациента.

Освен това се обръща внимание на хемостазата и модифицирането на хемокоагулацията(съсирването на кръвта).

При обемист мозъчен оток се прилага антихеморагична терапия, по-специално интравенозен манитол.

Правилното положение на пациента също е важно. Главата трябва да е на 30-45° по-високо от останалата част на тялото.

В някои случаи пациентът не реагира на лечението, клиничното му състояние прогресира и съзнанието му се влошава. Необходимо е той да бъде поставен в изкуствен сън с включване към изкуствена белодробна вентилация.

Неврохирургичното лечение се провежда с цел дрениране на големи хематоми извън базалните ганглии с обем 30-100 ml. Тази процедура бързо намалява вътрешномозъчното налягане и намалява риска от исхемия около кръвоизлива.

Хирургичното лечение може да спаси живота на пациента, но няма да подобри остатъчния неврологичен дефицит.

Първоначалното лечение на пациент със субарахноидален кръвоизлив включваабсолютна почивка на легло. Препоръчва се пациентът да бъде в тиха и тъмна стая сподпряна глава.

Силното главоболие се облекчава чрез прилагане на аналгетици и анксиолитици (лекарства срещу психическо безпокойство и тревожност). Може да се прилагат антиеметици (лекарства против повръщане). Прилагането напр. на фенитоин предотвратява появата на епилептични припадъци.

Особено внимание се обръща на контрола на кръвното налягане. Извършва се ЕКГ за ранно откриване и лечение на сърдечни аритмии.

След поставяне на правилна диагноза и откриване на разкъсана аневризма е показано неврохирургично лечение. Тоима за цел да отстрани аневризмата от кръвообращението.

Възможни са два неврохирургични подхода. Хирургът решава каква да бъде конкретната процедура:

1. изрязване на шийката от външната страна на аневризмата с неврохирургична скоба
2. интраваскуларно лечение на аневризмата с помощта на намотка, поставена вътре в аневризмата, за да запълни торбичката.

Понастоящем целта е аневризмата да бъде оперирана в рамките на 48 часа от спукването ѝ. По това време пациентите все още не са показали рефлекторна вазоконстрикция (спазми).

Целта на бързата операция е да се предотврати повторно кръвоизлив и исхемично увреждане на мозъка вследствие на вазоспазъм.

Целта на медикаментозната терапия е да се намали рискът от повторно кървене, да се минимизират спазмите и да се предотвратят усложненията.

Лечение след травма

Основното лечение на епидурално кървене е спешна неврохирургия.

След дрениране на хематома се третират източникът на кървене и евентуални фрактури на черепа. Към костите на черепа се зашива твърда пелена, за да се предотврати по-нататъшно кървене.

При епидурален кръвоизлив, причинен от кървене от вена или венозен сплит, хематомът може да не нараства бързо и експанзивно. В такива случаи консервативното лечение без необходимост от операция също е вариант.

Въпреки това е необходимо пациентът да бъде наблюдаван с многократни компютърни томографии на мозъка, докато хематомът се излекува.

Хирургията също е средство на избор при остър субдурален хематом. Кръвното съдържимо се източва през дупка, пробита в черепа.

При обширен оток на мозъка с разместване на мозъчни структури се налага по-широка неврохирургична намеса.

Извършва се т.нар. декомпресивна краниектомия. Отстранява се парче кост, за да не се притиска подутият мозък в малкото пространство на черепа. След като мозъкът се върне на мястото си и отокът спадне, това парче кост може да се постави обратно на мястото си.

Хроничният субдурален хематом се лекува чрез непрекъснат 24-часов дренаж (постепенно оттичане на съдържанието). Понякога хроничните хематоми са обвити в съединителна обвивка. В този случай отново се извършва краниектомия и хематомът и обвивката се отстраняват.