Лечение на коарктацията на аортата: първата възможност е операция/ангиопластика

Пълното лечение на коарктацията на аортата е възможно само чрез операция.

В повечето случаи операцията се извършва възможно най-скоро след потвърждаване на диагнозата.

Хирургичното лечение може да се състои в отстраняване на стеснения участък на аортата чрез съединяване на двете нестеснени части на сърдечната тръба.

Обичайната алтернатива е катетеризация и използване на специални стентове (тръбички) на мястото на патологията. След това в областта на коарктацията се поставя стент, който се разширява и запазва структурата ѝ. Възможна е и балонна ангиопластика.

Ако операцията не се извърши веднага, на пациента се дават медикаменти за подобряване на кръвотока през долната част на тялото до момента на операцията.

Фармакологичното лечение включва и лекарства за хипертония, които намаляват и регулират кръвното налягане на пациента.

Рискове и усложнения за здравето

Съобщава се, че след операцията се наблюдава реконвалесценция и честотата ѝ е между 3 и 26% от случаите. Рисковите фактори са операция в рамките на една година от живота, анастомоза или ангиопластика без имплантиране на стент.

По-често се съобщава за псевдоаневризма (кухина, образувана от околната тъкан на съда). Силен прогностичен фактор за честотата е операцията с използване на специална лепенка, когато лепенката е повредена от налягането и кръвния поток.

Честотата на образуване на псевдоаневризма се увеличава с времето и възрастта на оперирания пациент.

Аневризми на мозъчните съдове или на артериите от кръга на Уилис в мозъка са описани при 11% от пациентите с диагноза коарктация на аортата. Рискът от разкъсване се увеличава с увеличаване на възрастта и хипертонията.

Повечето пациенти са безсимптомни. Някои пациенти съобщават за главоболие или фотофобия.

Хипертонията (високото кръвно налягане) е с честота до 60% при пациенти 25 години след операция на коарктация на аортата. Етиологията на хипертонията е многофакторна и е свързана с възрастта, здравословното състояние на пациента и морфологичните промени в кръвоносните съдове.