Лечение на шизофренията: може ли да се излекува? Лекарства, психотерапия и др.

Като цяло лечението зависи от стадия на заболяването.

Ако е настъпила острата фаза на заболяването и симптомите са интензивни или пациентът е опасен за себе си и околните, е необходима интензивна кризисна подкрепа и грижи.

В острата фаза се развиват симптоми на психоза и се налага прием на лекарства.

Във фазата, когато симптомите отслабват или изчезват, семейството и пациентът получават информация за заболяването. На преден план излизат психотерапевтични подходи като индивидуална, групова и семейна терапия.

Ако здравословното състояние на пациента е стабилизирано, той може да участва в различни форми на психосоциална рехабилитация. Ако е учил, може да се върне към ученето, да се занимава с дейности в свободното време и т.н. Като цяло обаче лечението на шизофренията трябва да бъде комплексно и да включва биологично лечение (фармакотерапия, електроконвулсивна терапия), психотерапевтични и психосоциални интервенции.

На практика лечението на шизофренията може да се раздели на четири фази:

Целта е да се постигне успокояване на лицето, страдащо от шизофрения, и да се даде възможност за по-нататъшни терапевтични интервенции.

Основните интервенции са вербални техники за успокояване на пациента, прилагане на седативни (успокояващи) медикаменти в случай на психомоторно безпокойство и/или агресивни симптоми. В случай на неуспех от тях или при висок риск от увреждане на пациента или на околната среда може да се използва физическо ограничаване, като се спазват законодателните норми.

При фармакологичното лечение на остри психотични симптоми във връзка с възбуда или агресивни симптоми трябва да се използват парентерални или разтворими форми на лекарствата. В допълнение към антипсихотиците трябва да се прилагат парентерални бензодиазепини, за да се увеличи скоростта на успокояващия ефект.

Въпреки това прилагането на апаурин (бензодиазепин) остава основно лечение.

2. острата фаза, която има за цел да потисне острите симптоми на шизофренията, особено позитивните симптоми като налудности, халюцинации и поведенчески нарушения.

Обикновено продължава 6-8 седмици. ефективността му се оценява след 2-4 седмици. промяна на лечението през първите две седмици е показана само при поява на странични ефекти или непоносимост.

3. стабилизиращо лечение, което има за цел да сведе до минимум стресовите ситуации и да насърчи способността на пациента да се адаптира към първоначалната си социална среда.

Ако състоянието на пациента е стабилизирано с определена терапия, установена в острата фаза, тя трябва да продължи поне 6 месеца при непроменени дози.

Този период е оптимален за основните нефармакологични процедури, като психотерапевтични интервенции, психообразование, психосоциални интервенции. Ако има възможност, може да се използва форма на частична хоспитализация в психиатрична болница.

4. целта на поддържащата фаза е да се предотврати рецидив и да се създадат условия за пълно социално възстановяване (ремисия).

Фармакотерапията и електроконвулсивната терапия са сред стандартните биологични методи за лечение на шизофренията.

Електроконвулсивната терапия (ЕКТ) е безопасен терапевтичен метод с бърз терапевтичен ефект. Понастоящем тя се провежда под обща анестезия със съвременно оборудване, позволяващо дозиране и наблюдение както на ефикасността, така и на страничните ефекти, за да се сведат до минимум рисковете и нежеланите ефекти.

Показанията за ЕКТ при шизофрения са предимно остри състояния със заплаха за живота или здравето, а също и фармакорезистентни (нереагиращи на медикаменти) форми на заболяването, при които ефектът ѝ е синергичен с прилагането на апаурин.

Психотерапията при лечението на шизофрения не е алтернатива на фармакологичното лечение, но заедно с биологично-психофармакологичното лечение ефективно спомага за намаляване до минимум на симптомите на шизофренията, включително на когнитивните дефицити.

Подкрепящата терапия с психообразование за болестта и лечението е важна в психотерапията на пациентите с шизофрения.

При предоставянето на информация ние вземаме предвид клиничното състояние, ресурсите и дефицитите на пациента. Обучението намалява тревожността, самообвиненията и безнадеждността и може също така да помогне на пациента да развие собствени ресурси за справяне със стреса, предотвратяване на рецидиви и възстановяване на здравословното функциониране.

При лечението на пациенти с шизофрения сътрудничеството на членовете на семейството е важно за постигане на подкрепа за пациента в лечението, разпознаване на ранните предупредителни знаци и намаляване на стресовите фактори, които биха могли да доведат до рецидив.

Когнитивно-поведенческата терапия помага за подобряване на социалното функциониране на пациентите с шизофрения. Тя може да доведе до модифициране на когнитивните дефицити, контрол на хроничните позитивни и негативни симптоми и предотвратяване на рецидивите.

За постигането на тази цел когнитивно-поведенческата терапия използва няколко добре разработени метода и стратегии, като например обучение в социални умения, техники за самоинструктиране, обучение за изолиран дефицит и др.

Грижата в общността заема важно място в цялостното лечение на пациентите с шизофрения. Тя е една от алтернативите на психиатричната помощ, особено за кооперативните пациенти с шизофрения. В този контекст пациентите са част от терапевтична общност и може да се осигури ефективна комплексна помощ в условията на емоционална подкрепа, междуличностен контакт и възможност за ежедневно наблюдение на състоянието на пациента.

Други форми на грижи в общността включват психосоциални центрове, клубове по социотерапия и групи за самопомощ. Пациентът обаче трябва да бъде възможно най-добре информиран за своето заболяване в зависимост от неговия стадий.