Какво е лечението на синдрома на Турет? Лекарства за потискане на симптомите

Синдромът на Турет все още не се лекува.

Единствените медикаменти, които се използват в терапията, са тези, които потискат симптомите при пациенти с по-тежка форма на заболяването, при които отделните симптоми вече са проблем в ежедневието им.

Но не съществува едно-единствено лекарство, което да потиска всички симптоми. Необходими са множество лекарства за овладяване на симптомите.

Доскоро препоръчваните лекарства за лечение на синдрома на Турет

Халоперидол е използван за първи път при лечението на синдрома на Турет през 1965 г.
Днес вече не се използва често поради големия брой странични ефекти. Въпреки това трябва да се обмисли, ако нищо друго не помага.

Тиаприд принадлежи към група лекарства, наричани още атипични невролептици. Той има антидискинетично действие и се понася сравнително добре.
Той намалява интензивността и дълбочината на необичайните движения. Като цяло успокоява и умерено повлиява поведенческите нарушения.
Нежеланите му ефекти обаче не са последователно проучени при педиатрични пациенти, затова се използва повече при по-възрастни пациенти.

Не толкова отдавна за лечението на синдрома на Турет се използваха трициклични антидепресанти (ТСА).
Тези медикаменти все още се използват, но целевите им разстройства са депресията.
Причината за спирането им е не само пациентите с влошаващи се тикове, но и негативните ефекти на ТСА върху сърдечно-съдовата система.

Флуоксетинът е селективен инхибитор на серотонина, т.е. лекарство със способност да поглъща "хормона на щастието".
Според проведените досега проучвания лечението може да бъде ефективно при пациенти със синдром на Турет и съпътстващо обсесивно-компулсивно разстройство, но има слаб ефект върху тиковите разстройства.

Интересно:
В едно от проучванията е включено 9-годишно дете със синдром на Турет и съпътстващи обсесивно-компулсивно разстройство и ADHD.
Проучването е продължило почти една година и в него е тествана комбинация от няколко средства, а именно клонидин, флуоксетин и метилфенидат.

Детето починало. аутопсията показала генетичен полиморфизъм в цитохром P450 CYP2D.

Именно този полиморфизъм вероятно е причинил проблем с метаболизма на флуоксетина, довел до предозиране и последваща смърт на детето.

Съвременно фармакологично лечение на синдрома на Турет

Понастоящем номер едно в лечението на синдрома на Турет е клонидинът.
Клонидинът влияе върху норадренергичната активност. Това означава, че той потиска производството и освобождаването на норадреналин.
Той също така увеличава освобождаването на серотонин и допамин. Това означава, че е ефективен при лечението не само на тикове, но и на разстройства на настроението, тревожност и депресивни състояния.
Той е добър избор при коморбиден синдром на Турет със съпътстващи хиперкинетични тикове.
Пациентите не го намират за приятен за приемане, защото има значително седативно действие, предизвикващо дразнене, главоболие, сухота в устата.
Проблемът може да възникне и при високи дози клонидин, когато ефектът на лекарството е точно обратен.

Сред антипсихотиците от второ поколение рисперидон и пимозид имат добър опит в потискането на тиковите дискинезии.
Положителният ефект на тези невролептици е потвърден в няколко проведени досега проучвания.
Рисперидон е по-подходящ при синдром на Турет със съпътстващи заболявания, тъй като потиска и агресивното поведение, безпокойството, нервността или хиперактивността.
Пимозид е няколко пъти по-ефективен в лечението на неволевите движения, но употребата му се препоръчва по-скоро при изолиран синдром на Турет.
При по-тежките форми на заболяването и двата медикамента обикновено се комбинират с клонидин.

Ботулиновият токсин не е само за красавици?

Точно така!

Инжектирането на ботулинов токсин А се използва при пациенти, които имат тикове на едно и също място.
Ботулиновият токсин действа само при по-леки тикове.

Интересно:
Витамин В6 и някои микроелементи като магнезий и калций имат благоприятен ефект върху проявите на синдрома на Турет.
Все още обаче не са проведени целенасочени клинични проучвания, които да потвърдят това категорично.

Нефармакологично лечение и подкрепа

Фармакологичното лечение се препоръчва само при тежки случаи. Огромното мнозинство от пациентите със синдрома на Турет с леки симптоми могат да се справят с психоповеденческа терапия.

Важно е пациентът и неговото семейство да бъдат информирани за заболяването и за факторите, които влошават и подобряват симптомите.
Родителската подкрепа играе важна роля при децата.

Провежда се целенасочено обучение за овладяване, потискане, избягване или заместване на тиковете.
Пациентите също така се учат да се справят с пристъпите на гняв и истерия.
Те се опитват да се справят със стреса, който влошава тиковете, като използват различни техники за релаксация.
Препоръчителните техники за релаксация включват медитация, йога, масаж.

Обучение и психологическа подкрепа:

• помагат за справяне със стреса
• намаляване на тревожността и депресията
• избягване на социалния стрес
• подобряване на социалното функциониране и възприемане
• помощ за промяна на нежелани навици
• помага да се противодейства на тиковете
• свеждане до минимум на излагането на фактори, които влошават състоянието

Нови възможности за лечение на симптомите на синдрома на Турет

Гуанфацинът е лекарство, което все още се използва в малко страни.
Той има положителен ефект при лечението на тикове и хиперкинетични разстройства.
Има подобен ефект като клонидина, но страничните ефекти на това средство са по-слабо изразени.

Някои автори обаче съобщават и за отрицателния му ефект, а именно провокиране на маниакално състояние.

Ципрасидонът потиска психотичното поведение, хиперактивността, подобрява съня, облекчава тревожността и депресията, като по този начин подобрява социалните взаимоотношения.
Той също така облекчава моторните и слуховите тикове. В състояние е да потисне няколко прояви на синдрома на Турет едновременно.

Липсата на опит с него и липсата на информация за страничните му ефекти обаче все още не позволяват използването му при лечението на синдрома на Турет.
Въпреки това той представлява голяма надежда за бъдещето за всички пациенти.

Канабис за синдрома на Турет?
Възможно ли е изобщо това?

Множество лекари и учени са описали благоприятното въздействие на канабиса върху човешкото здраве.
В умерени количества, разбира се!

Изследванията продължават в повечето страни.
Може би с времето той ще се превърне в широко достъпно лекарство.

Описани са и благоприятни ефекти на канабиса върху тиковите разстройства.
Това вероятно се дължи на локализацията на канабиноидните рецептори в базалните ганглии, които влияят на двигателните ни функции.