Синдром на Сьогрен и неговото лечение: лекарства и схеми

Лечението се определя след първоначална оценка на синдрома на Сьогрен и в зависимост от съществуващите проблеми. Важни са режимните мерки и нефармакологичният подход.

Пълното излекуване на заболяването не е възможно в момента. Фокусът е върху намаляване на възпалителния процес и облекчаване на протичането и симптомите.

Разделя се и на лечение според жлезистите и извънжлезистите оплаквания + фармакотерапия.

Лечение и схеми за лечение на жлезисти прояви:

  • очни проблеми
    • Лечение на сух кератоконюнктивит
    • лечение на сухото око - слъзен филм, капки, гелове, очни лубриканти, овлажняващи окото, които са защитни и почистващи
    • избягване на неподходяща среда - суха, климатизирана, ветровита, задимена, цигарен дим
    • използване на очила с UV филтър
    • контактни лещи
    • изкуствени сълзи
  • когато секрецията на слюнка е намалена - ксеростомия
    • постоянна хигиена на устната кухина, изплакване и миене на устата
    • превенция на възпалението с различни орални средства
    • ограничаване на захарите
    • дъвчене на дъвка без захар - стимулира производството на слюнка
    • овлажняващ гел за уста
    • достатъчно измиване на храната
    • изкуствена слюнка
  • сух нос и дихателни пътища
    • предотвратяване на възпаления
    • достатъчно витамини
    • спрейове за нос - вид, препоръчан от специалист
    • овлажняване на околната среда
  • суха кожа
    • кремове и лосиони за тяло
    • масажи
    • подходяща хигиена
  • суха вагина
    • вагинални лубриканти като превенция на болезнен полов акт - дисперуния
    • предотвратяване на възпалителни усложнения

Важни са адекватното пиене, пиенето на чай, особено зелен, и хранителните добавки като витамини, минерали, омега есенциални киселини. Трябва да се избягват стресът и прекомерното умствено натоварване.

Адекватна почивка, релаксация и сън, подходяща физическа активност и като цяло активен и позитивен подход към живота.

Медикаментозната терапия се използва и за облекчаване на възпалителния ревматичен процес, болката и свързаните с нея затруднения, които са резултат от конкретното увреждане.

Примерите включват нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, аналгетици, имуносупресори, антималарици (не заради инфекциозния агент, а заради механизма на действие), антибиотици за възпаление на жлезата.

Използват се и група лекарства, наречени модифициращи болестта антиревматични лекарства (DMARDs), и биологична терапия.

Не е изключителна необходимостта от лечение на психологически затруднения като депресия или тревожност, психологическа хигиена и психологическа подкрепа от страна на близките.

Необходимо е да се приеме заболяването и да се научите да живеете с него.

fсподели във Facebook