Какво представлява маниакално-депресивната психоза или още биполярно афективно разстройство?

През Средновековието хората с психични разстройства са били жестоко остракирани от обществото. Те редовно са били хвърляни в затвора. Не за наказание, а защото хората са се страхували от тях, смятали са, че са обладани от демони и вещици. Искали са да се защитят, като ги вкарват в затвора.

По-късно психично болните хора били изпращани в манастири, където за тях се грижели монахини. По-късно те били изпращани и в приюти, които все повече приличали на болници.

Психиатрията като медицинска дисциплина започва да се оформя в края на XVIII в. Сред първите психиатри са П. Пинел и Ж. Е. Д. Ескирол.

През XIX в. различните видове разстройства започват да се класифицират и категоризират. Е. Краепелин пръв въвежда термините "dementia praecox" и "маниакално-депресивна лудост".

Деменция праекокс по-късно е преименувана на шизофрения от Е. Блелер. Маниакално-депресивната лудост първо се превръща в циклофрения, а след това в маниакално-депресивна психоза, която се променя до сегашното наименование биполярно афективно разстройство.

Биполярното афективно разстройство е сериозно психично заболяване, което се характеризира с неясно възприемане на себе си и на заобикалящата среда от страна на пациента.

То се дължи на хронични промени в настроението (афективна лабилност). При него се редуват периоди на мания, периоди на хипомания и периоди на депресия.

Заболяването засяга повече от 1% от населението на света, независимо от неговата националност, етническа принадлежност или социално-икономически статус.

Биполярното разстройство е една от водещите причини за инвалидност сред младите хора.

Промените в настроението са често срещани в живота, напр. при стресови събития. Ако промените в настроението са изразени, постоянни и придружени от епизоди на тревожност, това може да е в основата на афективно разстройство.

Афективните разстройства могат да бъдат еднополюсни, при които е налице само една "крайност на настроението", т.е. депресия. Другият вид е биполярно разстройство, при което настроението се променя от депресия до мания.

Засегнатите пациенти се характеризират с висока честота на съпътстващи психиатрични и физически заболявания, което влошава цялостното преживяване на болестта и участието на пациента в нормалния социален живот.

Това е една от причините, поради които заболяването причинява повишена смъртност сред младите хора, особено смърт чрез самоубийство.

Точното диагностициране на биполярното разстройство е трудно в клиничната практика. То най-често започва като депресивен епизод, който много прилича на униполярна депресия (депресия без мания).

Освен това понастоящем не са известни биомаркери, които могат да открият това разстройство в лабораторни условия. Поради това клиничната оценка от психиатър играе ключова роля при поставянето на диагнозата.

Както всяко друго заболяване, независимо дали е психологическо или физическо, то има своите причини. В случая с маниакално-депресивните заболявания тези причини най-често са генетични и фактори на околната среда.

Всъщност маниакално-депресивните разстройства представляват два противоположни полюса. Единият е нещастната и тревожна депресия, а другият - ефектната мания.

Точно такива заболявания, с широк спектър от прояви, могат да бъдат силно повлияни от генетични фактори и фактори на околната среда.

Фактори на околната среда

Факторите на околната среда са тези, които могат да окажат голямо влияние върху формирането на личността на страдащия от маниакално-депресивни разстройства.

Терминът "влияние на околната среда" се отнася по-специално до употребата на алкохолни или психотропни вещества. Наркотиците и алкохолът са отговорни за последващата дестабилизация на психиката на пациента.

Тази дестабилизация допринася значително за появата на заболяване, към което индивидът може да е генетично предразположен.

Факторите на външната среда несъмнено включват така наречените психопатологични влияния.

Това са събития, свързани с дисфункция на семейството, нехармонично детство и свързаното с него възпитание, психологически стрес, преживяване на продължително потисничество, агресия или тормоз.

Хроничните соматични заболявания и лошото здравословно състояние, особено свързани с болка и страх за живота, също могат да окажат значително влияние върху развитието на психози.

Биполярните разстройства се появяват при хора особено в ранна зряла или юношеска възраст в резултат на възможни влияния на околната среда, преживени особено в детството.

При много пациенти има по-ранна проява на маниакално-депресивни разстройства, свързани със сексуално насилие в детството.

По подобен начин заболяването оказва силно влияние върху проблемите в професионалната сфера на живот. Протичането на заболяването се влошава и се наблюдава повишена склонност към опити за самоубийство или суицидни мисли.

В зряла възраст се наблюдава по-лош отговор на фармакологичното лечение.

Друг спусък от околната среда на маниакално-депресивната психоза е психологическият стрес.

Стресът е отговор на организма на стресови стимули (стресори). Организмът реагира със защитни механизми, като целта му е да поддържа телесното равновесие и да предотврати увреждане или смърт на организма.

Всеки човек е подложен на стресови ситуации индивидуално. Ако обаче се натрупат твърде много стресови ситуации, организмът не може да се справи с тях. Често именно неуправляемият стрес води до психологическа дестабилизация, която може да доведе до сериозни психиатрични заболявания като биполярната афективна психоза.

Генетични фактори

Понастоящем генетичните фактори са най-често изследваните причини за маниакално-депресивните разстройства.

Съществува определена генетична предразположеност, която оказва силно влияние за придобиването на маниакално-депресивни разстройства.

Ако поне един от родителите има това разстройство, вероятността детето да развие маниакално-депресивно разстройство е 15-30%. ако двама близки роднини имат това разстройство, рискът достига 75%.

При еднояйчните близнаци вероятността за развитие на маниакално-депресивно разстройство е приблизително 70 % и при двете деца.

Серотонин

Серотонинът е едно от основните и много важни вещества, отговорни за невротрансмисията в мозъка, т.нар. невротрансмитери. Той участва в регулирането на много физиологични процеси като емоциите, познанието и регулирането на дневния ритъм, т.нар. вътрешен часовник.

Патологичните нива на серотонин, дължащи се на генетична предразположеност или причинени от външни фактори, са причина за промени в настроението при психиатрични разстройства.

Серотонинът обаче е много добре изучена молекула и точното му действие е добре известно. Ето защо той би могъл да се превърне в основа за терапията на тези разстройства. Именно серотониновите рецептори са местата на действие на лекарствата при много неврологични и психиатрични заболявания.

Биполярният пациент страда от много забележими промени в настроението, които в маниакалната фаза се проявяват с прекомерен оптимизъм, чувство за собствена значимост, голяма самоувереност, физическа и умствена експресивност с бърз темп на говора. Той не изпитва изтощение въпреки намалената нужда от сън.

В същото време е агресивен, действа импулсивно, без да обмисля действията си, има нарушена преценка и намалена концентрация. Бързо се раздразва, често се държи неадекватно, взема прибързани решения.

Обратно, когато изпадне в депресия, изпитва продължителна тъга. Има изразени промени в апетита и нарушения на съня.

Има периоди на плач, песимистичен до апатичен е, страда от чувство за вина и незначителност. Има необяснима болка и често мисли за смърт или самоубийство.

Съществуват няколко вида биполярни и свързани с тях разстройства. Те могат да включват мания (или хипомания) и депресия. Симптомите предизвикват непредсказуеми промени в настроението и поведението, което води до значителен дистрес и трудности в живота.

Класификация на биполярните афективни разстройства:

• Биполярно афективно разстройство I включва появата на поне един маниен епизод, който може да бъде предшестван или последван от хипоманиен или голям депресивен епизод. В някои случаи манията може да доведе до откъсване на пациента от реалността, наречено психоза, което е остро състояние в психиатрията.
• Биполярното разстройство II се характеризира с поне един голям депресивен епизод и поне един хипоманиакален епизод, но без маниен епизод.
• Циклотимичното разстройство е състояние, при което се наблюдават няколко последователни периода на хипоманиакални симптоми и периоди на депресивни симптоми (макар и по-слабо изразени от голямата депресия) в продължение на поне две години (или една година при деца и юноши).
• Другите видове включват биполярни и свързани с тях разстройства, предизвикани от определени наркотици или алкохол или в резултат на влошено здравословно състояние, като болест на Кушинг, множествена склероза или инсулт.

Биполярното разстройство II не е по-лека форма на биполярното разстройство I, а отделна диагноза.

Манийните епизоди на биполярното разстройство могат да бъдат тежки и опасни. Лицата с биполярно разстройство II обаче са депресирани за по-дълги периоди от време, което е по-рисковано по отношение на самонараняването.

Депресия

Всеки човек е страдал от краткотрайна депресия през живота си поради стрес, трудности в работата, смърт на близък човек, раздяла, проблеми в училище или травматични преживявания.

В повечето случаи обаче всички тези симптоми изчезват с течение на времето и човек се връща към доброто си психическо и физическо състояние.

Ако обаче човек, страдащ от депресивни състояния, не е в състояние да излезе от влиянието им в по-дългосрочен план, може да се счита, че той или тя има депресивно разстройство.

Класическата депресия обаче се причинява от патологични промени в допълнение към влиянията на околната среда, на които хората са изложени ежедневно.

В професионалните среди депресията се класифицира като разстройство на настроението, въпреки че тя не променя само настроението на страдащия.

Депресията обхваща цялата личност, като се започне от тялото и духа на човека и се стигне до абсолютна промяна в личността му и отношенията му с хората около него.

Ето защо е от съществено значение правилно и своевременно да се идентифицират симптомите на това сериозно психиатрично заболяване в най-ранните му етапи и да се осигури подходяща диагноза и последващо лечение.

Симптомите на депресията могат да бъдат много сложни и да варират при различните пациенти. За хората с депресия съществува общо правило за изразяване на симптомите. Те включват чувство на тъга, безнадеждност и загуба на интерес към нещата.

Симптомите са дълготрайни и често засягат интимната сфера на човека - социална, семейна или професионална.

Най-често срещаните симптоми на клиничната депресия включват: 1:

• Потиснато настроение - Засегнатите пациенти изпитват ежедневно потиснато настроение или изглеждат потиснати в поведението си пред другите. Те често изпитват безпомощност и безнадеждност, които кулминират в страдалчески състояния на плач. Някои имат чувство за вина и понижена самооценка.
• Промяна в теглото - Пациентите с депресия имат повишен или понижен апетит. Те наддават или губят приблизително 5% от теглото си на всеки четири седмици. Пациентите с по-лека депресия са склонни да напълняват, докато тези с по-тежка депресия са склонни да отслабват значително.
• Загуба на интерес към ежедневните дейности - Засегнатите пациенти абсолютно губят интерес към всички дейности и неща, които са правили или са харесвали редовно. Някои пациенти губят удоволствие от неща, които преди са им доставяли удоволствие.
• Загуба на хигиенни навици - При тежките форми на депресия засегнатите пациенти губят основни хигиенни навици и пренебрегват хигиената си.
• Умора - Депресираните хора обикновено се оплакват от загуба на енергия и умора.
• Нарушения на съня - Съпътстващ признак на депресивните разстройства често е безсънието или точно обратното, което се характеризира с това, че депресираните пациенти се нуждаят от твърде много сън.
• Депресия или психомоторна хиперактивност - Пациентите с депресия са изключително възбудени, лесно раздразнителни. Други, от друга страна, са изключително спокойни, бавни в говора и движенията.
• Трудности с концентрацията, паметта и мисленето - Пациентите с депресия имат забележими проблеми с паметта, губят способността си да се концентрират или да решават рационално проблеми. Те не са в състояние да вземат самостоятелни решения, а възгледите им за живота все повече се влошават към негативни тенденции.
• Чувство за вина, безполезност или безпомощност - Пациентите обикновено страдат от постоянно чувство за вина и размишления върху миналото. Те размишляват върху минали грешки и тяхното необратимо коригиране. Изпитват чувство за безпомощност и безполезност. Пациентът губи способността да се бори със себе си и често има саморазрушителни мисли.
• Мисли за смърт - Тези, които губят желанието да се борят със себе си, често имат мисли за самоубийство. Те все повече мислят за смъртта, отколкото за изкупление от трудностите, които преживяват. Някои имат мисли за самоубийство, други правят опити за това. Някои са планирали предварително и действат по план, други нямат план и действат импулсивно.

За правилното диагностициране на биполярното разстройство от съществено значение е ръководен разговор между терапевта и пациента и неговите близки.

Чрез задаване на подробни и предварително зададени въпроси терапевтът разграничава с какво психологическо разстройство се представя пациентът и в какъв стадий се намира в момента.

Подобна психиатрична оценка включва освен разговор за мислите, чувствата и моделите на поведение и попълване на психологическа самооценка или въпросник.

Така нареченото картографиране на настроението е метод, при който пациентът води ежедневен запис на своите настроения, модели на сън или други фактори, които биха могли да помогнат за поставяне на диагноза и намиране на подходящо лечение.

Въпреки това само двадесет процента от пациентите с биполярно разстройство с депресивен епизод се диагностицират с биполярно разстройство през първата година от лечението.

Това се дължи на факта, че маниакалната фаза на разстройството може да бъде забавена. Понякога тя не се разпознава в момента на поставяне на диагнозата от пациента или от близките му, които предоставят на лекаря допълнителна и по-обективна информация за поведението на пациента в ежедневието.

Освен това между появата на първите симптоми на заболяването и поставянето на диагнозата съществува времева разлика до 5-10 години.

За обективна оценка на разстройството се използват т.нар. диагностични критерии за биполярно разстройство.

Психиатърът сравнява симптомите на пациента с критериите за биполярни и свързани с тях разстройства в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5), публикуван от Американската психиатрична асоциация.

Изследването на неврофизиологичните маркери като генетичен риск за биполярна депресия вече е възможно с помощта на невроизобразяващи техники.

Невроизобразяването е нова медицинска техника, която използва различни методи за пряко или непряко изобразяване на мозъчната структура и функция.

Най-често срещаните диференциални диагнози, които е важно да се разграничат, са други психиатрични диагнози като шизофрения, тревожни разстройства, злоупотреба с вещества и личностно разстройство (психопатия).

Диагностика при деца

Диагностицирането на деца и тийнейджъри с биполярно разстройство включва същите критерии, които се използват за възрастни. Симптомите на децата и тийнейджърите обаче често имат различни модели и може да не се вписват точно в диагностичните категории.

При децата биполярното разстройство може да бъде объркано със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и опозиционното предизвикателно разстройство.

Понякога обаче тези заболявания се комбинират, като в този случай поставянето на диагноза е много по-трудно.

Биполярното афективно разстройство е заболяване, което съпътства човека през целия му живот. Поради това периодите на мания и депресия също се проявяват циклично през целия живот.

Между тези епизоди на екстремни промени в настроението повечето пациенти са безсимптомни. Малък процент от лицата имат хронични симптоми, независимо от ефективността на лечението.

Ако биполярното разстройство се диагностицира рано и след това се лекува правилно и в дългосрочен план, пациентите имат шанс да водят продуктивен живот.

Без лечение обаче симптомите постепенно се влошават и стават неуправляеми. Пациентите често изпадат в злоупотреба с вещества или прибягват до самонараняване със суицидни мисли и опити.