Какво представлява кератоконусът и какви са неговите симптоми + Диагностика и лечение

Кератоконусът е неинфекциозно дегенеративно заболяване на роговицата. Роговицата става асиметрично и конично изпъкнала, което води до влошаване на зрението и дори до слепота.

В повечето случаи това заболяване се бърка с късогледство или астигматизъм. В началото то има същите симптоми. В продължение на много години може да се развива напълно незабелязано, което затруднява последващото лечение.

Най-често засяга роговицата и на двете очи, в до 85% от случаите.

Предполага се, че причината е вродена непълноценност на роговичната тъкан. Точната причина все още не е изяснена. Предполага се генетична и отчасти наследствена основа.

Често се среща заедно с други заболявания като алергии, атопична екзема, синдром на Даун, синдром на Търнър или синдром на Марфан.

Прекомерното движение на очите при децата също увеличава риска от развитието ѝ. Възниква в детството и пубертета, от 10 до 20 г. Колкото по-рано се появи, толкова по-бързо прогресира. След 40-годишна възраст цялостното развитие е по-леко.

Заболяването е рядко и засяга около 1 човек на 1500 души. По-често се диагностицира при млади мъже. Затова често се нарича болест на младите.

Роговицата е важна част от оптичната система на окото. Когато тя е нарушена, зрението се влошава. Тя има правилна куполообразна извита форма. Кератоконусът причинява нейното асиметрично конично изпъкване и изтъняване.

Зрението при кератоконус постепенно се влошава и нарушението се коригира много трудно. В най-лошите случаи се стига до замъглено зрение, подуване и дори разкъсване на роговицата. В този случай единственото решение е трансплантация на роговица.

Какво представлява роговицата?

Роговицата (технически роговица), заедно с белите дробове (склера), е твърдата обвивка на окото. Роговицата има различно подредени влакна от белите дробове, което ѝ придава прозрачност.

Роговицата съставлява около 20 % от повърхността на окото.

Поради това тя е прозрачна, важна и е първият елемент от оптичната система на окото. Нейната обща оптична сила е до две трети от общата, което е 43 диоптъра.

Здравото око има оптична сила от приблизително 60 диоптъра.

То образува първата механична, но и химична бариера между външния свят и вътрешността на окото. То е най-натоварената част на окото, която се съпротивлява на външните влияния и е изложена на риск от нараняване.

Увреждането или нараняването на роговицата предизвиква остра пробождаща болка в окото и засилено сълзене.

Роговицата е заобиколена от вътрешната страна на окото от камерната течност на окото, а отвън се поддържа от слъзен филм.

Тя не съдържа кръвоносни съдове, но има множество нервни окончания. Те й придават чувствителност към допир, температура и химически промени. Когато роговицата бъде докосната, клепачите рефлекторно се затварят.

Роговицата не е дебела и един милиметър. Външната ѝ част (към периферията) е дебела 0,8 мм, а вътрешната (към центъра) - 0,6 мм. Диаметърът ѝ е 12 мм.

Въпреки малката си ширина, тя е съставена от пет слоя.

5 слоя на роговицата:

1. Епител
2. Мембрана на Боумън
3. Строма
4. Мембрана на Десеме
5. ендотел

Таблицата описва 5-те слоя на роговицата

Роговицата не съдържа кръвоносни съдове. Кръвоснабдяването се осигурява от периферния слой. Периферията е преплетена с кръвоносни съдове и се нарича лимб.

Освен това хранителните вещества се доставят на роговицата чрез вентрикуларната течност и сълзите.

Снабдяването с кислород се осигурява от външната среда. Най-важна роля играе слъзният филм, който настоява за роговицата. Затова неговото качество е много важно и синдромът на сухото око е риск за зрението.

Слъзният филм и сълзите имат и защитна, почистваща функция. Те предпазват роговицата от помътняване и изсъхване. Те влияят и върху оптичните свойства.

По отношение на оптичните свойства роговицата е податлива на травми и дегенеративни промени. Освен от кератоконус, тя може да бъде засегната и от други проблеми, като напр:

• кератоглобус
• дегенерация на плеуцидния ръб
• дегенерация на крокодилската кожа
• корнея гута
• липидна кератопатия
• зонална кератопатия
• дистрофии на епитела и мембраната на Боумън
• и други

Кератоконусът, кератоглобусът и маргиналната плевкозна дегенерация се класифицират като ектатни дегенерации на роговицата.

Кератоконусът е дегенеративно заболяване на роговицата, характеризиращо се с изпъкване, но и изтъняване на роговицата, което причинява зрителни смущения.

Засегнати са и двете очи, но асиметрично, т.е. едното е повече.

Смята се, че заболяването е фамилно (наследствено). Определена роля играят генетичните фактори.

В повечето случаи се среща заедно с алергични заболявания като атопична екзема, сенна хрема, но също и със заболявания като синдром на Даун, на Търнър или на Марфан.

Смята се, че цивилизационни фактори като стрес и лош начин на живот също играят роля за избухването ѝ. Механичният стрес, като неправилното носене на контактни лещи и честото движение на очите при децата, също оказва негативно влияние.

Началото на заболяването е в сравнително ранна възраст, още на 10-30 г. Симптомите също се появяват рано. По правило ранното начало се характеризира и с по-бързо развитие на заболяването.

Първоначалните симптоми обикновено се появяват на възраст от 13 до 27 години.

Втората рискова група хора е на възраст между 40 и 60 г. В този случай обаче протичането не е толкова ясно изразено.

Първият и най-често срещан симптом е замъгленото зрение. То се компенсира предимно с диоптри, т.е. с очила или контактни лещи.

Затова много често се бърка с късогледство или астигматизъм.

Това е грешка, тъй като забавянето на подходящото лечение усложнява цялостното състояние.

Ако зрението се влошава с един цилиндричен диоптър годишно, това е тревожен показател.

Следователно проявата е по-бързо влошаване на зрението. Късогледството и астигматизмът се задълбочават.

Проява на кератоконус са проблеми като:

• Влошаване на зрителната острота
  • увеличаване на късогледството (минус диоптри)
  • и астигматизъм (цилиндрични диоптри)
  • лоша корекция на зрителните дефекти
  • бърза прогресия и влошаване дори с един диоптър на година
• изкривяване на образа
• размазване или изкривяване на образа
• двойно виждане
• шофирането или четенето също са проблем
• дублиране (удвояване) на наблюдавания обект
• намалена поносимост към носенето на контактни лещи
• неестествен страничен наклон на главата
• напреднало помътняване на роговицата
  • и по този начин ограничаване на прозрачността
  • загуба на зрението (слепота)
  • светлинна слепота
  • хидропс, подуване на роговицата
  • което причинява болка

Кератоконусът е хронично заболяване. Важна е медицинската анамнеза, но най-вече специалният професионален очен преглед.

Очният преглед включва оценка на зрението (зрителна острота) с помощта на оптотипи. С авторефрактор се оценява обективната рефракция. Оценява се и субективната рефракция.

Изследването на предния очен сегмент включва преглед на клепачите, конюнктивата и слъзния филм.

Изследването се извършва и с помощта на шлицова лампа. Извършва се топография на роговицата, снимки на предния сегмент на окото, т.е. аберометрия.

Най-модерните апарати за изследване включват Galilei, PENTACUT или Orbscan.

По време на прегледа се изследват характеристики като:

1. Сянка на Боумън - причинена от белези на роговицата, роговицата постепенно изпъква
2. пръстен на Флайшер - наблюдава се жълто, кафяво или сиво оцветяване на роговицата
3. Знак на Мънсън - или също знак на Мънсън
   • в напреднал стадий
   • при поглед надолу долният клепач се извива във V-образна форма
4. Признак на Аксенфелд - изпъкналата част на роговицата се характеризира със загуба на чувствителност при допир
5. Стрии на Vogt - разкъсвания на мембраната на Descemet
6. Белези на кератоконус - белези в областта на изпъкналата роговица
7. хидропс (подуване) в острия стадий
   • като последица от разкъсване на мембраната на Дескемет
   • внезапно влошаване на зрителната острота

Протичането на заболяването е продължително (хронично). Обикновено, колкото по-рано започне, толкова по-бързо е прогресирането и влошаването на трудностите.

Първите симптоми обикновено са леки и често се пренебрегват. Голяма част от хората дори не знаят, че имат кератоконус. Най-честите симптоми включват намаляване на зрителната острота, при което симптомите се бъркат с късогледство или астигматизъм.

Това е усложнение при последващо и забавено лечение. Постепенно проблемите се развиват и причиняват значително влошаване на зрението.

Пренебрегването на лечението може да доведе до помътняване на роговицата, до нейното разкъсване и дори до ослепяване на засегнатото око.

В повечето случаи кератоконусът се проявява и при двете очи. Той се характеризира с асиметрично развитие. Казано по-просто, едното око е засегнато малко повече.

Заболяването може да бъде облекчено с помощта на най-съвременните методи, но все още не може да бъде напълно излекувано.