Лечението на ганглиите: консервативно ли е или само хирургично?

Пациенти без симптоми, без болка и без сетивни нарушения могат да бъдат проследявани амбулаторно. В някои случаи ганглийната киста може да изчезне спонтанно.

Масажът и физиотерапията на ставната област могат да помогнат за консервативното лечение.

Някои неспециализирани източници посочват като един от методите за лечение силен удар в областта на ганглия, например удар с книга.

Подобна процедура обаче не се препоръчва. Кистата може да се намира в близост до кръвоносни съдове, нерви и малки стави и подобен силен удар може да доведе до нараняване.

Ако кистата се спука, по-нататъшното лечение може да бъде много трудно.

Ганглионните кисти, които се появяват на гърба на китката, могат да бъдат отстранени чрез аспириране на съдържанието им. Тази процедура се нарича аспирация.

Аспирацията на кисти от вътрешната страна на китката не се извършва рутинно поради риска от пробиване на радиалната артерия, която често се намира в близост до ганглия или дори се заобикаля от него.

Хирургичното отстраняване на кистата е показано при пациенти, които имат постоянни симптоми, като болка или ограничена подвижност на ставата, и при които консервативното лечение е неуспешно.

Хирургичната ексцизия е проста амбулаторна процедура, която се извършва под местна анестезия.

Кожата над кистата се разрязва напречно и кистата се отстранява внимателно през този разрез. При отстраняването на кистата се внимава да не се разкъса педикълът ѝ. Разлятата в хирургичното поле течност би затруднила ексцизията, което може да доведе до рецидив, т.е. до ново разрастване на кистата.

Ако ганглийната киста е разположена от вътрешната страна на китката, тя вероятно се намира в непосредствена близост до радиалната артерия. Възможно е кистата да е прераснала артерията. В този случай кистата първо се отделя от артерията с тъп инструмент, за да се изключи евентуално нараняване на артерията.

При това положение на ганглия съществува и риск от нараняване на медиалния нерв, който се простира на 5 cm от ставата на китката и инервира дланта и пръстите.

Най-честото усложнение на операцията е повторната поява на ганглийната киста. Ганглионите от вътрешната страна на китката се появяват по-често. Повторното разрастване на ганглийната киста след операцията се наблюдава в приблизително 15 до 20 % от случаите.