Лечение на епилепсия: лекарства, диета, режим + първа помощ

Фармакологична терапия

Целта на антиепилептичната терапия е да се постигне задоволително качество на живот на пациента, т.е. пълно елиминиране на пристъпите с минимални странични ефекти на медикаментите.

Ако не се наблюдава желаният ефект, следва алтернативна монотерапия, т.е. замяна на лекарството с друг вид активно вещество. Дозировката започва от най-ниската ефективна доза и бавно се увеличава, като се следи ефектът от лечението.

Ако монотерапията не даде резултат, се преминава към комбинирана терапия, при която към едно лекарство се добавя друго лекарство. За предпочитане са комбинациите от лекарства с различни механизми на действие.

Механизмът на действие на антиепилептичните лекарства се основава на потискане на кортикалната активност чрез намеса в клетъчните йонни концентрации.

Лекарствата на първи избор са: - Епилептицид, който е в състояние да се разболее, но не и да се разболее:

• Ламотрижин - широкоспектърно антиепилептично лекарство за лечение на фокални и генерализирани епилептични пристъпи
• Леветирацетам - широкоспектърно лекарство, което не изостря нито един вид пристъп и има минимални странични ефекти
• Валпроат - добре поносимо лекарство, ефективно и за предотвратяване на мигрена
• Карбамазепин - лекарство на избор за фокални припадъци при лечение на невралгии и невропатии, но има недостатък в потенциалната невротоксичност, изтъняване на костите и забавяне на мисленето
• Етосуксимид - антиепилептик с тесен спектър на действие, използван особено при отсъствия в детска възраст

Други антиепилептици, използвани в монотерапията, са габапентин, есликарбазепин, лакозамид, топирамат, зонисамид и други.

Като допълнителна, т.нар. add-on терапия, при неуспех на монотерапията се използват следните продукти:

• Бензодиазепини клоназепам или диазепам - главно за остра борба с пристъпите или при преходно влошаване на пристъпите
• фенобарбитал и примидон - използват се при млади юноши, когато монотерапията е неуспешна, като недостатъкът е, че се влошават познавателните способности и настроението
• Фенитоин - риск от козметични странични ефекти, като например засилено окосмяване по мъжки модел при жените, изтъняване на костите и др.
• Прегабалин - оказва положително въздействие върху съня и има аналгетичен ефект при синдром на неспокойните крака, невралгии и невропатии
• Ретигабин - ефективен при лечението на фокални припадъци, но страничните ефекти включват променена пигментация на кожата, ноктите и лигавиците

Кетогенна диета

Това е диета с високо съдържание на мазнини и ограничаване на захарите. Най-често се използва формата на диетата на Аткинс.

Основният източник на енергия за мозъка в този случай са кетонните тела вместо захарите.

Именно високата концентрация на кетонни тела в мозъка, метаболитната ацидоза и други биохимични процеси са в основата на антиконвулсивния ефект на тази диета.

Мерки по режима

Тъй като съществуват различни провокиращи фактори, които предизвикват или влошават епилептичните пристъпи, ефективната терапия включва ограничаване на тези фактори чрез режимни мерки.

Редовният начин на живот, адекватният и необезпокояван сън са от съществено значение. Ако пристъпите на пациента не са свързани със съня, се допуска сън през деня. В други случаи това не е допустимо.

Освен това се препоръчва пълно въздържание от алкохол, което също е от съществено значение за правилното действие на антиепилептичната терапия.

Ако са известни провокиращи фактори като фоточувствителност, свръхчувствителност към шум и т.н., се препоръчва избягване на такива стимули (напр. светлини в дискотеки, стробоскопични лампи, шумни концерти и т.н.).

В случай на активна епилепсия с припадъци е подходяща оценка със забрана за шофиране, нощна работа и работа на височина.

Лечение на голям припадък + първа помощ

Как да лекуваме гърчове с цяло тяло? И как да оказваме първа помощ?

При тонично-клоничен припадък със загуба на съзнание е препоръчително да се отстранят от близост до засегнатото лице всички предмети, които биха могли да го наранят по време на продължителността на припадъка.

Като подпираме главата, предотвратяваме нейното удряне в твърдия под.

Разхлабете дрехите около врата, за да предотвратите задълбочаване на хипоксията и задушаване.

Никога не се опитвайте да държите крайниците и туловището, за да предотвратите конвулсиите.
Може да се стигне до фрактури и изкълчвания.

Не поставяме никакви предмети в устата, не се опитваме да отваряме устата насила, да изваждаме залепнал език и т.н.

Изчакайте, докато припадъкът приключи.

Ако безсъзнанието продължи по-дълго време, поставяме пациента в стабилно положение с отворена уста (освен ако вече няма конвулсии).

Припадъкът може да се повтори... Ето защо, дори и след като гърчовете са отшумели, е подходящо да почивате в легнало положение и без активност.

Епилептичен статус и неговата терапия

Епилептичният статус е припадък, който продължава без прекъсване повече от 30 минути. Той може да бъде и съвкупност от припадъци, между които пациентът не идва в съзнание.

При генерализираните гърчове, продължаващи повече от половин час, настъпва необратимо увреждане на нервните клетки, което води до тяхната смърт.

В терапията на епилептичния статус видно място заемат бензодиазепините, прилагани интравенозно в инфузия. Ако по някаква причина не е възможно интравенозно приложение, се използва ректално приложение на диазепам или интраназално приложение на мидазолам.

Ако е необходимо, се започва ранно проследяване на жизнените показатели с реанимация (CPR, дефибрилатор).

Хирургично лечение на епилепсията

Хирургичното лечение на епилепсията се счита за радикално и инвазивно лечение на епилепсия, която е резистентна на всички консервативни методи на лечение. Преди операцията пациентът се подлага на задълбочена диагностика, за предпочитане в специализиран епилептологичен център.

Сред изследванията от съществено значение са видеоелектроенцефалограма, ядрено-магнитен резонанс на мозъка или позитронно-емисионна томография на мозъка (PET CT) с използване на специален радиофармацевтик.

След като се открие епилептичната лезия в мозъка, която е източник на патологичната хиперактивност на мозъчната кора, пациентът се подготвя за операция. Тя включва хирургично отстраняване на лезията. Това може да бъде локална лезионектомия или по-широка кортикална резекция. При много тежки епилепсии трябва да се отстрани голяма част от тъканта (хемисферектомия).

Ако не е възможно да се отстрани лезията, се извършва процедура, наречена субпиална трансекция. Тя включва извършване на тънки разрези по повърхността на кората, като се прерязват тънките хоризонтални нервни влакна, а основните вертикални нервни пътища остават непокътнати.

Следоперативният ефект от лечението се оценява според т.нар. класификация на Енглеман:

1. Степен - няма ограничаващи пристъпи - Приблизително 50-80% от оперираните пациенти са в тази група. Успехът зависи и от местоположението на мозъчния дял, където е извършена процедурата. Пациентите с епилепсия на темпоралния дял реагират най-добре.
2. Степен - почти без пристъпи
3. Степен - значително подобрено качество на живот, но пристъпите се връщат след две години
4. Степен - без значително подобрение на качеството на живот