Как се лекува ендометриозата? Възможно ли е да се отървете от нея?
Лечението е два вида - консервативно или хирургично. Възможно е и комбинирано лечение. Консервативното лечение е много ефективно, но в 25-50 % от случаите може да се наблюдава връщане на затрудненията в рамките на една година след спиране на лечението. Поради това подходът към лечението е много индивидуален.
Консервативният тип лечение е най-ефективен при перитонеални отлагания. При други форми успеваемостта намалява. Лечението, разбира се, зависи и от проявите на заболяването. При хормоналното лечение се използва блокиране на овулацията. Използват се прогестин, хормонални контрацептиви, нестероидни антифлогистични средства, аналози на GnRH и други лекарства.
Полезни могат да бъдат хомеопатията, акупунктурата, както и диетата. Важно е да се увеличи приемът на витамини от групата В, С, Е, както и да се увеличи приемът на магнезий. Отделна група е лечението на безплодието при ендометриоза. При лечението му роля играе точната причина за безплодието. Избира се различен тип, ако има пречка (сраствания) или хормонални или други фактори.
Лечението е възможно и чрез хирургична намеса. Най-често се извършва хирургично отстраняване на ендометриозни отлагания. Те са разположени там, където не би трябвало да са. Благодарение на лапароскопската хирургия се намалява процентът на инвазивните интервенции.
По този начин се намалява и времето за възстановяване на пациентката след операцията. Ако отлаганията са големи или неблагоприятно разположени, се налага отстраняване на яйчниците или хистеректомия. Този радикален метод се избира главно при жени, които вече не планират бременност.
Отстраняването на яйчниците означава спиране на хормоналния цикъл, но и невъзможност за раждане на дете в бъдеще. Медикаментозното лечение може да се използва самостоятелно или като част от следоперативното лечение. Целта е да се блокира хормоналният цикъл и да се регресират ендометриалните отлагания. Използват се комбинации от естрогени и гестагени. При по-малки отлагания това лечение е сравнително успешно. За разлика от хирургичното отстраняване обаче съществува риск от рецидив.