Какво представлява делириумът и какви са неговите симптоми? (+ Значение на delirium tremens)

Делириумът е качествено разстройство на съзнанието. Този синдром възниква по много причини. Може да има психологическа основа, алкохолизъм, остра интоксикация с алкохол или друг наркотик. Може да възникне и от друго физическо заболяване. Симптомите са разнообразни и затова често се бърка с друго психично разстройство.

Най-много ви интересува:
Какво представлява делириумът и какво е значението на делириум тременс?
Как се проявява?
Как да се измъкнем от него и да го излекуваме?

Делириумът се определя като неспецифична и патологична реакция на мозъка към различни негативни фактори. Те засягат пряко ЦНС, централната нервна система. Проблемът може да произлиза и от друга част на тялото.

Делириумът най-често се диагностицира в болница по време на хоспитализация, като засяга 10-30% от хоспитализираните пациенти, предимно над 65-годишна възраст, и по принцип се съобщава, че над тази възраст се среща по-често.

При по-младите хора той се свързва главно с алкохолизъм или зависимост от друго вещество. Връзката с процеса на отнемане, т.е. делириум тременс, е често срещана и добре известна. Делириумът обаче е и усложнение на острата интоксикация, а понякога и на фармакологичното лечение.

Общата честота в популацията се съобщава за приблизително 1-2 %. Но в домашна среда той лесно се бърка с друго психично разстройство. Подобно на причините, последиците от него са разнообразни. Делириумът се класифицира в рамките на психиатричните диагнози. В Международната класификация на болестите МКБ-10 той попада под обозначението F 05.

Разстройствата на съзнанието могат да бъдат

Разстройствата на съзнанието най-общо се делят на качествени и количествени. При качествените разстройства има промяна в качеството или съдържанието на съзнанието. Наблюдава се лоша и неадекватна обработка на информацията от околната среда. Лицето неправилно преценява и съответно реагира неадекватно. Качествените разстройства на съзнанието включват и други термини.

Качествени разстройства на съзнанието са също така:

• Аменс, също объркване, по-леко от делир, без халюцинации
• делириум, внезапна промяна с дезориентация, възбуда, халюцинации
• обнубилация, т.е. състояние на униние, както внезапно настъпващо, така и отшумяващо, особено след епилептичен припадък

Количествените нарушения на съзнанието засягат обхвата на съзнанието, будността. Те представляват промени в яснотата, бдителността и вниманието на човека. Променят способността на човека да реагира на дразнители. Делят се още на безсъзнание, сопор и сомнолентност.

Количествените разстройства на съзнанието се делят на: 1:

• сомнолентността е състояние на прекомерна сънливост, човек реагира на обръщение
• сопор също наподобява състояние на сън, но човек се събужда само при болезнен стимул
• комата, т.е. безсъзнанието, е дълбоко нарушение на съзнанието, човек не реагира на външни стимули
• колапс, синкоп, припадък са термини, които описват краткотрайна загуба и нарушение на съзнанието

Съвет: Научете повече за разстройствата на съзнанието и причините за тях

Какво представлява делириум тременс?

Този термин е добре познат в обществото. Определението му включва състояние, при което абстиненцията е съпроводена и усложнена от качествено нарушение на съзнанието. Нарушени са както когнитивните функции, така и вниманието. Познанието е способността за познание.

Делириум тременс и състояние на абстиненция има типични симптоми като: - Непознаване на веществата:

• Треперене на тялото, на крайниците.
• Изпотяване
• усещане за повръщане, т.е. гадене до повръщане (vomitus)
• тежест в стомаха
• тахикардия
• преходни халюцинации
• спазми на тялото от типа Grand Mal, т.е. генерализирани мускулни потрепвания на цялото тяло, спазми
• дезориентация
• объркване
• психомоторно безпокойство
• смущения в съня
• увреждане на паметта

Интересна информация: статия в списание Знаете ли как алкохолизмът влияе на здравето ви ?

Причините за делириума са разнообразни. Как възниква делириумът, не е напълно изяснено. Той се дължи на неправилно функциониране на някоя от мозъчните структури. Освен това в избухването участват невротрансмитери. По-конкретно, дисбаланс между тях, т.е. между допамина и холинергина.

При възрастните хора той е по-често срещан. А при младите обикновено е налице при абстиненция или остра интоксикация. Може да бъде причинен дори от фармакологично лечение. Подобно на други заболявания, делириумът има рискови фактори, които могат да го предизвикат, особено когато са комбинирани.

Делириумът има висок процент на недиагностицирани случаи.
Приблизително до две трети.

Рискови фактори за делириум:

• полиморбидност, т.е. наличие на множество заболявания
• по-висока възраст, над 65 години
• деменция
• мъжки пол
• лекарства
• • седативни средства
  • опиати
  • наркотици
  • антихолинергични средства
  • кортикостероиди
  • дигиталис
  • лекарствени взаимодействия
• хоспитализация
  • хирургически интервенции
  • следоперативно състояние
  • анемия
  • като последица от анестезията
• неврологични заболявания
  • инсулт
  • церебрален васкулит
  • тумор
  • епилепсия
  • мигрена
• хипогликемия
• сърдечно-съдови заболявания като аритмия или сърдечна недостатъчност и инфаркт на миокарда
• ендокринни заболявания
• хронично бъбречно заболяване
• продължително чернодробно заболяване
• травми на главата, мозъчни травми
• увреждане на зрението и други сетивни нарушения
• инфекциозни заболявания
  • менингит
  • енцефалит
• дехидратация
• анемия
• болка
• недохранване, т.е. недохранване
• недостиг на витамини_В1, _В3, _В9
• нарушаване на вътрешната среда
• интоксикация с въглероден оксид, тежки метали, органични разтворители
• обездвижване и загуба на независимост
• лишаване от сън, т.е. лишаване от сън
• емоционален стрес и силен стрес
• злоупотреба с алкохол, наркотици и други вещества
• въздържание от тези вещества

Най-честата причина за делириум в по-младата възрастова група е острата интоксикация с или абстиненция от пристрастяващи вещества, като алкохол, успокоителни, аналгетици или наркотици. Днес това е нарастващ проблем в цялото общество.

Съобщава се, че интоксикацията е причина за 19 % от случаите. Други причини за делириум в млада възраст включват травми на главата с 10 %. Инфекцията е най-честата причина - 33 %. Сред другите заболявания деменцията е основният причинител, както и инсултът. Следват инфекциите на неврологичната система, злополуките и туморите.

Запомнете:
Делириумът не се причинява само от алкохолизъм или други психоактивни вещества.
Много други фактори и състояния могат да участват в появата му.

Делириумът обикновено се проявява като нарушение на способността за концентрация и поддържане на вниманието. Той е с променлив характер. Интензивността на разстройството варира през деня. Делириумът настъпва внезапно за няколко часа. Протичането му е бурно и отшумява за няколко дни, но не повече от 6 месеца.

Таблицата показва разпределението на делира според психомоторната активност

За поставяне на диагноза делириум са необходими компоненти като:

• нарушено съзнание и внимание
• нарушение на възприятието и мисленето, т.е. халюцинации и заблуди
• увреждане на паметта, краткосрочна
• нарушение на съня, а именно на цикъла сън-бодърстване
• емоционални промени, като депресия, тревожност и раздразнителност

Делириумът има разнообразни симптоми. човекът не е в състояние да разпознава и осъзнава реалността. той неправилно преценява съдържанието на преживяванията и реагира по същия начин. дезориентиран е. не знае къде се намира и как е стигнал дотам. не разпознава познати хора и околните, например медицинския персонал.

Халюцинациите и заблудите се проявяват като възприемане на нереални образи, звуци, лица, животни и враждебно поведение. Той се чувства застрашен. Неправилната оценка е риск за агресия, която представлява заплаха от бягство или нападение. Физическите прояви включват треперене на тялото и крайниците, както и хипертония или тахикардия или изпотяване.

При децата може да се появи психомоторно безпокойство, а по подобен начин и при възрастните пациенти. Хората в делириум не възприемат ясно заобикалящата ги среда и реалността, дори когато са в пълно съзнание. Възприятието им е сякаш замъглено, което впоследствие се отразява на поведението им.

Делириумът може да има следните симптоми:

• Объркване
• хаотична умствена дейност
• дезориентация по отношение на време, място, човек
• нарушено мислене
• нарушено възприятие
• халюцинации и заблуди
• Повишена психомоторна активност, безпокойство, възбуда, тревожност, безцелна активност
• намалена психомоторна активност, забавено възприятие, общ брадипсихизъм
• разстройство с дефицит на вниманието
• влошаване на паметта, особено на краткосрочната
• нарушение на съня
• емоционални отклонения, повишена раздразнителност
• нестабилност и променливост в поведението и настроението
  • еуфория
  • тревожност
  • апатия
  • депресия
  • агресивност
  • тяхното редуване за кратък период от време

Статия за нарушенията на съня и причините за безсъние

Делириумът е променено психично състояние. Обикновено може да бъде разпознат по външните си прояви, въпреки че често се бърка с други психични разстройства. Затова е важно да се постави правилна диференциална диагноза. Той трябва да се разграничи от психозата или деменцията.

Първият етап от прегледа е оценка на анамнезата. След това се провеждат различни тестове за изследване на вниманието, краткосрочната памет и поведението. В помощ са диагностичните скали за делириум. Изследва се психичният статус. Вторият етап има за цел да установи основната причина.

Следва физикален преглед. Лабораторните изследвания, кръвните тестове са допълващи. Целта е да се изключат метаболитни или ендокринни нарушения или инфекции. Те имат сходни прояви. Важни са гликемията, електролитите, уреята и креатининът.

Провежда се и изследване за наличие на наркотици, алкохол или наркотични или психотропни вещества, т.е. токсикология.

Образните методи включват компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, рентгеново изследване, изследване на електрическата активност на мозъка (ЕЕГ), като важно значение има и ЕКГ. При поставянето на диагнозата работят съвместно няколко специалисти, а именно невролог, интернист, кардиолог, ендокринолог и, разбира се, психиатър. В случай на травми на главата - също травматолог или неврохирург.

Участието на семейството е също толкова важно. Роднините описват поведението в домашна среда. Ако затрудненията възникват извън дома в социално или медицинско заведение, същото се прави и с описанието от персонала. Целта на лекаря е да установи делириума, причината за него и след това да определи подходящото лечение.

Протичането на делириума е различно при отделните хора. Обикновено обаче появата на затрудненията е бърза и в повечето случаи отшумява в рамките на няколко дни. Следователно делириумът е преходно състояние, което не бива да продължава повече от 6 месеца. Променливостта се влияе от рисковите фактори, тяхната комбинация и до голяма степен от възрастта на човека.

Поради промяната в дневния цикъл лицето може да спи през деня. Поради това общите симптоми са леки. През нощта, от друга страна, те са трудно забележими. Психологическият дистрес варира през часовете. Физическите симптоми са свързани с него. Лицето е депресирано, след това еуфорично. То седи, пасивно е и след това става подчертано неспокойно.

Съвет: Статия в списание за агресията

Дезориентацията, халюцинациите и халюцинациите могат да накарат лицето да прецени погрешно ситуацията. Лицето се страхува за здравето или живота си. То може да избяга или да нападне. Агресията може да бъде към предмети или лица.

При децата тя присъства при треска, невроинфекция, но също и при травма на главата. Най-честият отключващ фактор при младежите е абстиненцията или острата интоксикация. В по-напреднала възраст тя може да бъде симптом на физическо заболяване. Присъства в голяма степен и в терминалния стадий на заболяването, дори няколко седмици преди смъртта.