Лечение на аденом на хипофизата: лекарства или операция?

Медицинското лечение изисква сътрудничеството на няколко специалисти, а именно неврохирург, оториноларинголог (УНГ), ендокринолог и радиационен онколог.

Ефективното лечение се състои или от неврохирургия, или от медикаменти и облъчване на тумора, или от комбинация от тези методики. Целта на терапията е да се отстрани туморът и да се възстанови балансът на хормоните в организма.

Хирургично лечение

Неврохирургията е особено необходима в случаите, когато туморът на хипофизата притиска зрителните нерви или ако става въпрос за функционален аденом, който произвежда големи количества определени хормони.

Използват се два основни неврохирургични подхода.

Ендоскопски трансназален транссфеноидален подход

Туморът се отстранява по много специален метод, при който не е необходимо да се прави краниотомия, т.е. да се отваря черепът на пациента. До тумора се достига през носа и синусите.

Предимството на тази операция е, че по време на операцията не се увреждат други части на мозъка. Белегът е толкова малък, че почти не се вижда.

Ограниченията на тази процедура са аденомите, които са твърде големи или са прораснали в околните мозъчни структури.

Класически отворен транскраниален подход (краниотомия)

Туморът се отстранява по хирургичен път през отвор в черепа. Процедурата е малко по-рискова, но е единственото решение при гигантски аденоми или други медицински противопоказания за транссфеноидалния подход.

Облъчване

Лъчетерапията се основава на облъчване на тумора с високоенергиен източник на радиоактивно лъчение. Обикновено се използва след операция за стабилизиране на леглото след отстраняване на тумора или като самостоятелен метод на лечение.

Използва се и при рецидивиращи тумори, които се разрастват отново след хирургично отстраняване.

Терапевтичният ефект и усложненията на тази форма на лечение не са незабавни. Необходими са години, за да се прояви ефектът.

Методите на лъчелечението включват:

Стереотактична радиохирургия

Това е еднократно прилагане на тънък радиоактивен сноп с много висока енергия. С помощта на техники за изобразяване се определят точно размерът, формата и обемът на тумора, който ще бъде облъчен.

Прецизността на такъв "разрез" е много висока, с точност до 1 мм. Предимството е, че околната здрава тъкан е защитена от радиацията. Към тумора се изпраща висока ефективна доза радиация, за да се спре растежът му.

При тази терапия се използва специална техника, а именно линеен ускорител, кибернож или гама-нож, които са достъпни само в някои специализирани центрове.

Външно лъчелечение

При външната радиотерапия също се използва радиоактивно лъчение от линеен ускорител, но лъчението се подава последователно и в по-малки дози.

Пълната серия от процедури отнема няколко седмици. Тя се прилага или амбулаторно, или по време на хоспитализация.

Недостатъкът е, че при този вид облъчване могат да бъдат засегнати околните органи, здравите клетки на хипофизата и мозъчната тъкан или нервите в близост до тумора.

Модулирана по интензитет лъчева терапия (IMRT)

При този вид облъчване лъчите са специално оформени така, че да засегнат възможно най-голяма част от туморната тъкан и да запазят околните здрави клетки.

Освен ъгъла на лъчите се регулира и дозата, т.е. енергията и мощността, която се подава към тумора. Предимството е, че околните органи са защитени.

Протонно-лъчева терапия

При този вид облъчване се използват положително заредени йони, т.е. протони, чието предимство е, че губят енергията си бързо след попадане в целта. Поради това тъканта зад тумора не е засегната от силното лъчение.

Този метод на терапия все още не е широко достъпен. Пациентите обикновено се изпращат в специализирани протонни центрове.

Лекарства

Целта на медикаментозното лечение (т.е. лечението с лекарства) е да се блокира повишената секреция на определени хормони или, при липса на такива, те да бъдат заместени. Някои видове тумори могат да се свият след подходящо лечение.

Лечение на пролактином

Пролактиномът е най-често срещаният тумор на хипофизата изобщо. Нормалните нива на пролактин варират от 5-20 ng/ml. При пролактином нивата са повишени до 150 ng/ml, но могат да бъдат изключително завишени до 10 000 ng/ml.

Производството на пролактин се блокира от друг хормон - допамин. Поради това за лечение на пролактином се използват вещества с подобен на допамина ефект, а именно каберголин и бромокриптин. След лечението туморът дори се свива до изчезване.

Възможните странични ефекти не са сериозни и обикновено включват сънливост, замаяност, гадене, запушен нос, повръщане, диария или запек, объркване и депресия.

Лечение на свръхпроизводство на АКТХ (болест на Кушинг)

При свръхпроизводство на АКТХ се стимулира секрецията на хормона кортизол в организма. Лекарство, което контролира прекомерната секреция на кортизол от надбъбречните жлези, е например кетоконазол или осилодростат.

Най-често срещаните нежелани реакции включват нарушения на сърдечния ритъм.

Лечение на свръхпроизводството на растежен хормон (СТХ)

Налични са до три вида лекарства за лечение на аденоми, секретиращи СТХ.

Първият вид е аналог на соматостатин, например октреотид. Неговият ефект е да намали производството на растежен хормон и може също така да свие тумора. Той се инжектира веднъж месечно.

Съществува и перорална форма на октреотид, която има подобна ефективност. Тя все още не е достъпна в някои страни.

Страничните ефекти включват гадене, повръщане, диария, болки в стомаха, замайване или главоболие. Лечението понякога насърчава образуването на камъни в жлъчката и може да влоши захарния диабет.

Вторият вид лечение е с антагонисти на соматостатиновите рецептори. На практика това означава, че се блокира въздействието, което хормонът оказва върху клетките на организма. Едно такова лекарство е пегвизомант. Неговият сериозен страничен ефект е увреждане на черния дроб.

Трето възможно лекарство са допаминовите агонисти, подобно на терапията на пролактином.

Заместване на хипофизните хормони

Понякога растежът на самия аденом може да доведе до намалено производство на хормони или нивата на хормоните са ниски в резултат на неврохирургия или лъчетерапия.

Например дезмопресинът се използва като заместител на вазопресина (ADH) в неврохипофизата.