Лечение на кърлежов енцефалит: лекарства и други мерки

Лечението на кърлежовия енцефалит е само симптоматично. Не съществува причинно-следствено лечение за тази инфекция.

На пазара не се предлага ефективно специфично виростатично средство.

В първата фаза на заболяването високата температура и главоболието се овладяват чрез прилагане на общи аналгетици и антипиретици. Пациентът се лекува в домашни условия, като често се самолекува, тъй като в първата фаза все още няма съмнение за кърлежов енцефалит.

Така симптомите отшумяват след няколко дни.

Ако има хрема и болки в синусите, лекарят предписва антибиотично лечение, но то е неефективно срещу вируса и следователно безполезно.

Във втората фаза на заболяването при по-лекото менингитно протичане са достатъчни аналгетични и антипиретични медикаменти, подходяща хидратация и хранене. След спонтанното отшумяване на симптомите следват задълбочена рехабилитация и дълго възстановяване.

Енцефалитът обаче има по-драматични симптоми.

При тежки случаи хоспитализацията на пациента е от първостепенно значение. Симптоматичното лечение е активно, прилагано интравенозно (т.е. директно във вената).

При възрастните хора, страдащи от хронични, например метаболитни заболявания (като захарен диабет), трябва да се внимава тези заболявания да бъдат добре компенсирани. От съществено значение са интравенозната хидратация, доброто хранене, контролът на гликемията, кръвното налягане или сърдечната дейност.

Първите признаци на объркване или нарушения на съзнанието (сомнолентност, апатия, делириум, безсъзнание и др.) са признаци за започване на лечение срещу оток. Това включва терапия с кортикостероиди или прилагане на манитол за овладяване на мозъчния оток, който може да бъде животозастрашаващ, ако е по-голям.

Подпомагането на кръвообращението и мозъчната функция се постига чрез прилагане на т.нар. ноотропи (винпоцетин, пирацетам).

Психофармацевтиците са подходящи и при психологическа тревожност и объркване.

Антибиотици не се прилагат при първични вирусни инфекции. Ако обаче е налице вторична бактериална суперинфекция, е необходимо тяхното прилагане.

Понякога лекарят ги посочва, така да се каже, на експериментална основа, по време на диагностичния процес, когато се опасява от гноен менингит. При положителен вирусен резултат антибиотиците трябва да се преустановят.

Това се прави най-вече, за да не се натоварва пациентът с ненужна терапия. Това се прави и за да се избегне появата на резистентни щамове бактерии при прекомерна употреба на антибиотици.

Най-сериозното усложнение на енцефалита и енцефаломиелита е дихателната недостатъчност. Тя изисква пациентът да бъде поставен на наблюдавано легло с изкуствена белодробна вентилация.

Състоянието след кърлежов енцефалит, което е преживяно с гиганти, изисква продължителна рехабилитация. При постинцефалитен синдром пациентите приемат аналгетици, ноотропни, седативни, антидепресанти и невролептици дори в домашна среда.

Не са редки случаите, когато пациентът се нуждае от професионалната помощ на психотерапевт. Това е особено вярно, ако болката, умората и безсънието продължават дълго време или ако след възстановяването остава остатъчна парализа на крайниците или лицето.