Изгаряния: познавате ли сте степените и рисковете + първа помощ и подходящо лечение?

Изгарянията (технически наричани изгаряния) се причиняват от прекомерна топлина, приложена към тъканите за достатъчно дълъг период от време, за да причини увреждане (нараняване). В литературата те могат да бъдат открити и под термина термични наранявания.

Най-често се интересувате от:
Какво всичко може да причини изгаряне?
Какви са степените на изгарянията?
Как се проявяват те освен с намокряне?
Какво е първа помощ и какво ще помогне при лечението им?

Терминът "термични наранявания" обхваща последиците от студа, т.е. измръзване (congelationes). Термичната енергия може да действа под различни форми, като например гореща течност, при допир с горещ предмет, огън, радиация, химикали, електричество или експлозия.

Ефектът на топлината е причиняване на пряко или непряко увреждане. Нараняването може да е само повърхностно. Съществуват обаче и по-дълбоки увреждания на подкожната тъкан, като сухожилия или мускули. Изгарянето е локално, но топлината се разпространява равномерно в околността и уврежда близките тъкани.

В литературата са дадени различни класификации. Например сухи, мокри или химически. Сухите изгаряния се причиняват например от пламък, допир на горещ предмет, но също и от триене. Пример за триене е триенето на въже в кожата на ръцете.

Особено жените са близо до кожни изгаряния от прекомерно излагане на слънце.

Мокрите изгаряния включват опарвания, но също така и излагане на гореща пара или други горещи течности. Нараняванията от опарвания са много често срещани в домашна среда, дори и в случай на наранявания в детска възраст.

Химическите наранявания включват тези, причинени от разяждащо вещество, например киселина или основа. Тогава говорим за отравяне. Агресивните вещества се срещат в промишлеността, но също така и в дома или градината. Това е и причината те да не са рядък вид наранявания.

Изгарянията могат да бъдат причинени от физични или химични агенти

Изгарянията са едни от най-често срещаните наранявания. Много често тези наранявания възникват в детска възраст. При малките деца на възраст около три до шест години те са предимно опарвания. В домашна среда често се срещат опарвания от горещ чай, кафе и други течности.

В по-късните години децата са по-склонни да влизат в контакт с пламъци, въпреки родителските предупреждения. Изгарянията, причинени от контакт с горещ предмет, както и електрическите удари, също са често срещани сред детските травми.

Изтъкнатият лекар по спешна медицина, д-р Вилиам Добиаш, заявява:
Наранявания от изгаряния получава 1 на 100 души годишно.
От този брой болнично лечение се налага на 3%.
Приблизително половината от засегнатите са деца под 15-годишна възраст.

Друга форма на деление определя тежестта на изгарянето въз основа на степента ѝ. Степента на изгаряне е важна за поставяне на диагнозата, но по-важно е за последващото лечение. За приблизителното ѝ определяне се използва правилото на деветте. Правилото на деветте разделя площта на повърхността на тялото на процент. След това, след оценка на общия процент на увреждане, се определя тежестта.

Правилото на деветките определя степента на засягане на телесната повърхност при възрастен човек:

• глава и шия 9 %
• един горен крайник 9%
• един долен крайник 2 x 9 % = 18 %
• предна повърхност на трупа 2 x 9 % = 18 %
• задна повърхност на трупа 2 x 9 % = 18 %
• генитална област 1 %

При децата правилото на деветката определя процента на нараняванията по тялото:

• глава и шия 2 x 9 %
• торс 4 x 9 %
• горни крайници 2 x 9 %
• долни крайници 2 x 9 %

Друга форма е да се оцени приблизителният размер на една длан. Една длан се равнява на 1 %.

Това важи и за изгарянията при деца. Тежки изгаряния са изгаряния от II и III степен с повече от 20 % при възрастен човек. В детския период те се степенуват според възрастта на детето, а именно

• 0-3 години при повече от 5 % в случай на изгаряне от II степен.
• 3-15 години - повече от 10 %
• а в случай на изгаряне от III степен рискът във всякаква степен
• изгарянията на лицето, шията, ръцете и краката са сериозни за децата

След това изгарянията се класифицират в зависимост от степента, което е показано в таблицата по-долу

Много сериозна група са инхалационните травми, които се отнасят до изгаряния на дихателните пътища. Този вид изгаряния застрашават пряко живота на човека. По подобен начин стоят нещата и с изгарянията, които са причинени от електрически ток и следователно предимно от високо напрежение, но също и с радиационните увреждания.

Следователно причината за изгарянето е излагането на прекомерна топлина. Тя трябва да действа достатъчно дълго, за да предизвика увреждане. Температурите над 40 °C се сигнализират от нервните окончания като непосредствена опасност чрез болка.

Причината за изгарянията може да бъде различна, а именно действието на топлината при допир, при пожар, при гореща вода (опарване). При корозивните вещества това са попивателни. Специална група са изгарянията от електрически ток или радиация.

Термичните наранявания, причинени от горещи течности, са най-често срещаните - повече от 60 % от случаите. По-рядко се срещат наранявания, причинени от пламък - около 25 %. За контактните наранявания се съобщава, че честотата е около 5 %, електрическите - около 3 %, химическите - 1 %, а радиационните - по-малко от 1 %.

Изгаряне и температура

Излагането на прекомерна топлина и за достатъчно дълъг период от време води до увреждане на тъканите. Настъпва постепенна или незабавна клетъчна смърт. Това зависи от температурата и продължителността на излагане. Топлината действа директно, но се разпространява равномерно в околните тъкани.

Вследствие на това възниква възпалителна реакция (не като гнойно възпаление на кожата). Малките кръвоносни съдове (капиляри) пропускат течност от кръвоносните съдове с повишена скорост. Вследствие на това се развива подуване, известно като мехур.

За изгаряния се споменава още в пещерни рисунки отпреди 3500 години.
Първото писмено споменаване е от 1500 г. пр.н.е. - папирусът на Еберс.
В Китай лекували изгаряния с чаени отвари, информация от 600 г. пр.н.е.

Дюпюитрен, доктор по хирургия, класифицира 6 степени на тежест през 1832 г.
Първата специализирана болница за изгаряния е създадена в Лондон през 1843 г.
Студените компреси и водата са предложени от лекаря Еърл през 1879 г.

По време на Първата световна война Хенри Д. Дакин и Алексис Карел разработват правила за почистване и дезинфекция на тези рани.

Изгарянията предизвикват локална реакция, а в случай на по-голям мащаб - обща реакция на организма. Първоначално настъпва топлинно увреждане на тъканите и клетките. Впоследствие се появява възпалителна реакция, която първоначално има отрицателен ефект. Като усложнение на изгарянето настъпва нарушение на съдовото снабдяване. Последицата е нарушено кръвоснабдяване и следователно исхемия на увредената тъкан.

Това увреждане настъпва при температури над 45 °С. Клетките умират постепенно. Необходимо е достатъчно дълго време, за да настъпи това. Температури над 60 °С унищожават клетката в рамките на секунди.

Таблицата показва температурата на водата при опарване и времето, необходимо за увреждане на клетките

При изгарянията симптомите са локални, но в по-голяма степен засягат целия организъм. Локалните прояви са на изгаряния от I и II лека степен в ниска степен на засегнатата телесна повърхност. В по-висока степен изгарянето се проявява като генерализирана реакция (на цялото тяло).

Тази генерализирана реакция се нарича болест от изгаряне, иначе казано болест от изгаряне или синдром на изгаряне. При възрастен човек тя е налице, когато засегне повече от 15 % от телесната повърхност. При деца тя е над 5 %. Тази реакция се характеризира с отмиване на различни вещества от мястото на изгаряне, кожата, подкожната тъкан.

Това са вещества, медиатори, като брадикинин, хистамин, простагландини, кислородни радикали и др. Увеличава се съдовата пропускливост. Течност прониква от кръвоносните съдове към околността. Първоначално това е на мястото на изгаряне. В по-късните етапи е в цялото тяло. Резултатът е генерализирана възпалителна реакция (професионално наричана SIRS).

Резултатът е намаляване на ефективността на кръвообращението, понижаване на кръвното налягане. Тежката форма и реакция на изгаряния с голям мащаб е шокът от изгарянето. В този момент здравето и животът на човека са застрашени. Трябва да му се окаже бързо и експертно лечение.

В случай на по-голям мащаб (синдром на изгаряне) настъпват промени на ниво:

• дисбаланс на течностите, прехвърляне на електролити и вода извън кръвоносните съдове
• метаболитни нарушения, ускоряване на обмяната на веществата, увеличаване на енергийните нужди и консумацията на кислород
• увреждане на жизненоважните функции на органите, риск от бъбречна недостатъчност, стомашно-чревна недостатъчност (чест илеус), дихателна недостатъчност и заплаха от мултиорганна недостатъчност (MODS)
• бактериална инфекция на увредената тъкан е входна врата за навлизане на бактерии и други микроорганизми, с последващ риск от септичен шок

Симптоми на изгаряне накратко:

• Зачервяване, в случай на степен I.
• подуване, локализирано на мястото на изгаряне и без мехури, т.е. степен I
• болка, в случай на степен I и II
• мехури, в случай на степен II
• некроза на кожата и тъканите, изразяваща се в бяло, кафяво до черно оцветяване, степен III
• загуба на чувствителност, засегнатите тъкани не са болезнени
• овъгляване, черни твърди разрушени тъкани, степен IV

Тежка степен е състояние, при което прекомерната топлина е засегнала лицето и областта на гръдния кош. В този случай съществува висок риск от засягане на дихателните пътища (инхалационна травма). Това се случва при вдишване на горещ въздух, например, също и при вдишване на пламък, пара, дим, продукти на горенето.

Изгарянията в тази област са опасни поради подуването ѝ. Подуването може частично или напълно да блокира дихателните пътища, което да доведе до задушаване. Увреждането на долните дихателни пътища обикновено се причинява от вдишване на гореща пара.

Увреждането на белите дробове обикновено настъпва в резултат на вдишване на части от продуктите на горенето. В резултат на вдишването настъпва сложна химическа реакция. Настъпва дихателна недостатъчност. Тя се проявява със затруднено дишане, а по-късно и с белодробен оток. Дихателната недостатъчност може да се развие в продължение на часове или дни.

При инхалационно изгаряне можем да наблюдаваме

• кашлица
• хрипове
• изкашляне на слуз с частици дим, сажди
• недостиг на въздух до спиране на дишането
• белодробен оток дори 24 часа след събитието
• повръщане

Внимавайте за усложнения от изгаряния

Изгарянето е повърхностно нараняване на кожата. В случай на изгаряне от I степен няма риск от влошаване на здравето, освен ако обхватът на засегнатата област не е голям. Незначителните проблеми отшумяват и заздравяват в рамките на няколко дни. Ситуацията се променя при по-тежки термични наранявания.

Сериозни усложнения на изгарянията:

• Развитие на шок, генерализирана възпалителна реакция или мултиорганна недостатъчност
  • дихателна недостатъчност, белодробен оток
  • сърдечна недостатъчност
  • мозъчен оток
  • бъбречна недостатъчност
  • стомашно-чревна недостатъчност (илеус) и кръвоизлив в ГИТ
• инфекция до септичен шок (разговорно, отравяне на кръвта)
• загуба на формата и функцията на тъканта, която заздравява с белези
• развитие на контрактури, като например скъсяване на мускулите

Диагнозата се основава главно на анамнезата (т.е. на това, което лицето описва). Състоянието на засегнатия участък се оценява чрез огледа й. Кожата е зачервена, с мехури. Мехурите се появяват в рамките на няколко минути. След това е важно да се прецени степента и обхвата на изгарянето. Това определя последващото лечение.

Оценката на клиничната картина включва например оценка на болката при изгаряния. Болката обикновено е пареща, има усещане за парене в устата, когато се изпие разяждащото вещество, промяна в цвета на устните и впоследствие болки в стомаха. Когато е засегнато окото, има невъзможност за отваряне на клепача, болка в окото, но и спазъм на очните мускули.

Фактори като:

• Възраст
• здравословното състояние на засегнатото лице и основното заболяване, особено при възрастните хора
• мястото на изгаряне
• причината за изгарянето
• обхват, дълбочина и степен
• температура (очаквана)
• предоставяне на първа помощ
• други наранявания, като рани, травми на главата, гръдния кош, корема
• интоксикация (алкохол, наркотици)

Прегледът на леки изгаряния обикновено се извършва от общопрактикуващ лекар, евентуално от хирург или травматолог. При по-сериозни състояния лицето обикновено се транспортира до болница, където остава в интензивно отделение или в център по изгаряния в зависимост от състоянието му.

За бърза оценка по време на първоначалния преглед се използва следното:

• леките изгаряния са по-малко от 15% при възрастни и по-малко от 10% при деца
• обширните изгаряния са повече от 15 % при възрастни и повече от 10 % при деца

Извършва се също така физически преглед и оценка на основните жизнени показатели. Оценяват се съзнанието, дишането и кръвообращението. Съзнанието може да бъде напълно запазено, докато лицето остава ориентирано. В някои случаи се наблюдава нарушаване на съзнанието.

Дишането се оценява, за да се определи дали е спонтанно, свободно или затруднено. Може да са налице симптоми като хрипове, кашлица, отхрачване на слуз със сажди. Дихателната честота може да е ускорена. Ако се подозира инхалационна травма, например, се прави рентгенова снимка или компютърна томография на белите дробове.

Кръвообращението също се оценява цялостно. Измерва се кръвното налягане, както и пулсовата честота, която отразява дейността на сърцето. Ниското кръвно налягане (хипотония), ускореният пулс (тахикардия), слабият осезаем (нишковиден) пулс и нарушеното кръвоснабдяване на периферията (крайниците) показват шок от изгаряне.

В тези случаи е необходим преглед при специалист по изгаряния:

• дълбоки изгаряния
• изгаряния в областта
  • лице, уста, нос, уши
  • рамене
  • гръден кош
  • обширни изгаряния на долните крайници
  • генитални органи
• изгаряния от втора степен, по-големи от дланта на ръката
• всички изгаряния, по-големи от 5 % от повърхността на тялото, дори и повърхностните
• обгорено дете
• ако не можем или не оценяваме състоянието на изгарянето

Изгарянето е увреждане на кожата или лигавиците и по-дълбоките структури, причинено от прекомерна топлина. Тази топлина трябва да се прилага за достатъчно дълго време. Степента на увреждане зависи и от размера на температурата.

Първата реакция на високата температура е болката. Кожата се зачервява в рамките на секунди. За кратко време се появява и оток. В случай на изгаряне от втора степен се образува мехур в рамките на няколко минути, приблизително 10 минути.

Най-горният слой е първият, който се нарушава. Изплакват се медиатори, които предизвикват последваща реакция. Тези медиатори имат отрицателен ефект върху кръвоносните съдове, които пропускат течност с повишена скорост. Вътресъдовата течност се извежда от кръвоносните съдове. Появява се подуване, което е само локално при малки изгаряния.

Ако обаче степента е по-голяма, може да настъпи генерализирана реакция с подуване и изтичане на течност от кръвоносните съдове. При това се понижава кръвното налягане. Възрастните са изложени на риск от шок, ако степента е по-голяма от 15 %, а децата - повече от 10 %.

Шокът от изгарянето се засилва от общия стрес от термичното увреждане, болката, загубата на течност от кръвоносните съдове и намалената оксигенация на тъканите. Шокът застрашава здравето и живота на човека. По-специално, рискът е от мултиорганна недостатъчност или също толкова тежка инхалационна травма.

Дори в случай на малко изгаряне е важно да се окаже незабавна първа помощ, което е още по-важно, когато нараняването е по-сериозно. Първата помощ е важна и от гледна точка на последващото лечение и цялостното здраве на лицето.