Инфекциозна мононуклеоза: лечение с лекарства и диета и режим
Поради етиологията на вируса антибиотичното лечение не е ефективно. В случай на инфекциозна мононуклеоза лечението е предимно симптоматично (лечение на симптомите и проявите).
Предписват се режим на почивка, ограничаване на прекомерната физическа активност, диета без натоварване на черния дроб и достатъчен питейно-битов режим. За намаляване на болезнените прояви и високите температури се използва фармакотерапия (аналгетици, антипиретици).
Самият курс на лечение винаги зависи от тежестта на симптомите.
В повечето случаи са достатъчни посещения (прегледи) при лекаря в съчетание с домашно лечение. Ако обаче заболяването има сериозно протичане, се налага хоспитализация на пациента в инфекциозното отделение на болницата.
Това се случва особено в случаите, когато има проблеми с дишането, преглъщането, силни болки в корема или продължителни високи температури.
В рамките на чернодробната диета трябва да се ограничат алкохолът, прекомерният прием на обикновена захар и сол, пържените и мазните храни. Основата на здравословния начин на живот е приемът на храни, богати на хранителни вещества, минерали, витамини и протеини.
Пиенето на чиста вода и неподсладени чайове е необходимо, за да се предотврати дехидратацията. Пиенето на билкови чайове за регенерация на черния дроб също е подкрепящо. Въпреки това консултацията с лекар е препоръчителна.
Препоръчва се спазването на чернодробната диета в продължение на поне 3 месеца.
Начинът на живот зависи главно от успеха на лечението и от последващите кръвни и чернодробни изследвания. Промените в кръвните изследвания се нормализират за около 2-3 месеца.
Симптомите на инфекциозната мононуклеоза рядко продължават повече от 4 месеца. Повечето пациенти с мононуклеоза се възстановяват от първите неприятни симптоми в рамките на 4 седмици.
След излекуването обаче вирусът на Епщайн-Барр остава в човешкия организъм в латентна (скрита) форма. Имунната система вече е изградила имунитет към този вид вирус, така че реактивирането на вируса е рядкост.
Когато обаче това се случи, то се нарича реактивирана мононуклеоза.
