Хронична обструктивна белодробна болест: защо се появява и кой е изложен на риск?

Хроничната обструктивна бронхо-белодробна болест (ХОББ) е сериозно хронично заболяване на бронхите и белите дробове, което е резултат от действието на различни външни въздействия върху белодробната тъкан в комбинация с вътрешни фактори.

Това води до необратимо увреждане на дихателните пътища, което причинява трайно запушване на бронхите и белите дробове и също така води до засилена възпалителна реакция на дихателните пътища при повторно вдишване на вредни вещества.

Възникналата обструкция нарушава дишането (белодробната вентилация). Пациентът диша учестено, хриптейки, кашляйки и включвайки помощните дихателни мускули. Ако състоянието продължава дълго време, тези компенсаторни механизми са неадекватни, отказват и се получава патологично разширяване на дихателните пътища.

Хроничната обструктивна белодробна болест е комбинация от две заболявания

Хроничната обструктивна белодробна болест по същество е комбинация от две заболявания, които възникват в определен контекст или се надграждат едно друго и се развиват.

Хроничният бронхит възниква първи, като пряко следствие от обструкцията на дихателните пътища.
Принципът е отлагане на вредни вещества в белодробните прегради, стесняване на дихателното пространство и намаляване на обема на белия дроб.
Проявява се с недостиг на въздух, кашлица и хрипове при дишане.

Ако негативният фактор продължи да действа и заболяването не се лекува, състоянието прогресира.
С напредването на състоянието и включването на компенсаторните механизми, в случая помощните дихателни мускули, се стига до патологично разширяване на дихателните пътища - емфизем.

В зависимост от вида на вдишваните замърсители състоянието често се усложнява от развитието на рак на белия дроб.

В най-лошия случай се стига до дихателна недостатъчност (инсуфициенция), дихателна недостатъчност и смърт на пациента.

Въпреки че тютюнопушенето, и по-специално токсините във вдишвания цигарен дим, е най-честата причина за хроничната обструктивна белодробна болест, то далеч не е единственият фактор.

Защо възниква хроничната обструктивна белодробна болест?

Това заболяване се причинява предимно от екзогенни, но и от ендогенни фактори. То може да бъде и комбинация от тях.

Самият пациент (тютюнопушене, запрашена домашна среда), обществото като цяло (замърсена околна среда, изгорели газове и емисии) или рискова работна среда (изпарения от химикали) са отговорни за вдишването на нежелани газове. Това са все екзогенни фактори.

Считаме, че генетичните влияния, т.е. наследствеността, са ендогенни фактори. Напоследък е установено, че зад развитието на обструктивните заболявания стоят и хранителни влияния.

Таблица с най-често срещаните рискови фактори за хронична обструктивна белодробна болест:

Неорганични частици

Така вдишаните замърсители включват неорганични частици. Тази група включва всички замърсители и вредни вещества, които нямат органичен (жив) произход.

Тук се включват различни елементи и метали, чиито изпарения се вдишват например при преработка.

На тях най-често са изложени работниците, които влизат в редовен и продължителен контакт с тях.

Сред тях са олово, живак, ванадий, вредни газове като стипца, арсен, фосген, хлор, циановодород, сероводород, амоняк, серни оксиди и съединения, анилин, феноли, мравчена киселина, нафталин, бензол и др.

Други корозивни газове също са опасни, дори строителните работници, които работят с цимент, са изложени на риск.

В днешно време вниманието все повече се насочва към високия риск от използване на твърди горива в дома и недостатъчната вентилация. Това води до постоянно вдишване на замърсители и по-висок риск от хронична обструктивна белодробна болест.

Интересно:
Най-честата причина за ХОББ е цигареният дим, който съдържа няколко вредни вещества.
Доказано е, че те увреждат човешкото здраве. Те причиняват редица заболявания, включително ХОББ.
Сред тях са никотин, други алкалоиди, катран, въглероден оксид, азотен оксид, циановодород, формалдехид, арсен, никел, кадмий, бензен, полоний, радон и други.
Вдишваните в цигарите вещества съдържат радиоактивни, канцерогенни (причиняващи рак), мутагенни (увреждащи гените) и тератогенни (увреждащи плода) вещества.

Органични частици

Бактериите, вирусите, спорите и плесените са органични патогени, които също могат да бъдат вдишани от хората. Тъй като тези микроорганизми са навсякъде около нас, рискът от заразяване е постоянен.

Те не само предизвикват инфекции на различни органи и системи, но дори причиняват рецидиви на заболявания чрез многократно или редовно вдишване.

Тези повтарящи се инфекции се дължат на няколко фактора, като отслабен имунитет, други свързани заболявания, лоши социални условия (студ, влага, мръсотия) или среда, в която има повишен контакт с други хора (училище, работа).

Както и при другите органи, белите дробове се увреждат до известна степен от тези микроорганизми и повтарящите се възпаления. Степента на увреждане на белодробната тъкан може да бъде индивидуална, поради което и податливостта към хронична обструктивна белодробна болест също е индивидуална.

Генетика

Установено е, че генетиката има отношение към развитието на ХОББ. Тя се дължи на дефицит на α1-антитрипсин (ААТ).

Стойност на α1-антитрипсин, по-малка от 10% от нормалната стойност (0,78 g до 2 g), показва, че пациентът с хронична обструктивна белодробна болест е изложен на риск от по-ранно развитие на белодробен емфизем.

Ако такъв пациент е изложен на множество патологични инсулти едновременно, вероятността той да развие хронична обструктивна белодробна болест е по-голяма. Алтернативно, той може да има много по-тежка степен.

Хроничната обструктивна белодробна болест се развива с бавни темпове в продължение на години.
Поради това първоначално болестта не се проявява и пациентът изглежда здрав.

Първоначалните промени в белите дробове не са достатъчно тежки, за да станат известни. Това улеснява по-нататъшното им развитие.

Първоначалните прояви на заболяването не принуждават пациента да се обърне към лекар, тъй като те често се отдават на възрастта. Например по-ниска физическа работоспособност или задух при повишена физическа активност.

Заслужава внимание обаче значително намалената физическа активност със съпътстващо увеличаване на задуха след усилие и дразнеща кашлица или пароксизмална кашлица. Обикновено пациентите посещават лекар, когато забележат тези симптоми.

Състоянието се изостря, докато накрая, след минимално натоварване, се появят тежки проблеми с дишането. То се влошава при продължително излагане на екзогенни въздействия (напр. тютюнопушене), общи инфекции на дихателните пътища или в хоризонтално положение, особено през нощта.

Дишането е по-бързо, по-плитко и значително по-трудно. Професионално такова дишане се нарича тахипнея.

Напрегнатото дишане и значителното дихателно усилие предизвикват повишаване на кръвното налягане и ускоряване на сърдечната честота. Това е компенсаторен механизъм, целящ да транспортира кръвта и кислорода до неокислените тъкани и органи за възможно най-кратко време.

Друга типична проява е сухата дразнеща кашлица. Отначало тя е спорадична, а по-късно става хронична. Появява се главно през нощта по време на сън. С течение на времето се превръща в продуктивна кашлица, тъй като секрецията на слуз в белите дробове се увеличава и пациентът изкашля храчки.

Ограниченото дихателно пространство (спазми, слуз), причинено от обструкцията, предизвиква свиркащи звуци и скърцане по време на дишане.
Най-големият проблем е издишването, когато пациентът изтласква въздуха от белите дробове с голямо усилие. Той издава типичен свиркащ звук - т.нар. експираторен стридор.
В същото време е принуден да включи и акцесорните дихателни мускули.

Всички тези затруднения в дишането водят до нарушена функция на белите дробове и хипоксия, която представлява недостиг на кислород в организма. По този начин тя се проявява с хипертония и тахикардия. По-късно, когато човек вече не е в състояние да компенсира липсата на кислород, кожата и лигавиците посиняват (цианоза, особено на акталните части), кръвното налягане и сърдечната честота намаляват.

Пациентите с хронична обструктивна белодробна болест развиват хиперинфлация на гръдния кош. Гърдите им наподобяват бъчва, поради което се наричат още бъчвовидни гърди.

Важно:
Хроничната обструктивна белодробна болест не засяга само белите дробове!
Тя има и системни последици!
Свързани са и заболявания на други органи, като сърцето - cor pulmonale.

Диагностицирането на хроничната обструктивна белодробна болест обикновено не е трудно. Това е така, защото по-голямата част от пациентите посещават лекар едва когато болестта вече е започнала да се проявява.

И не случайната кашлица е това, което довежда пациентите. Те влизат в амбулаторията с хронична и непрестанна кашлица и забележим недостиг на въздух, независимо дали след по-голямо или по-малко натоварване.

Проявите на заболяването и основните анамнестични данни (тютюнопушене, рискова работна среда) почти винаги насочват лекаря към правилната диагноза.

Целенасочените изследователски методи само ще потвърдят предполагаемата диагноза хронична обструктивна белодробна болест.

Спирометрия

Спирометрията се използва не само за диагностициране на белодробни заболявания, но и за определяне на тежестта им. Тя разкрива степента на ограничение на въздушния поток в дихателните пътища.

Тя е основа за определяне на тежестта на заболяването, важен показател при проследяване на хода на заболяването и крайъгълен камък за установяване на последваща терапия или за нейната промяна.

Спирометричните критерии се определят въз основа на обема на въздуха, издишан за една секунда, т.нар. едносекунден форсиран експираторен обем на белите дробове (FEV-1), и общия обем на въздуха, издишан по време на форсирано издишване, т.нар. форсиран експираторен капацитет (FVC).
Оценката на тези стойности се практикува след остра бронходилатация (разширяване на бронхите), която може да бъде предизвикана чрез медикаменти (бронходилататори).

Таблица с критерии за хронична обструктивна белодробна болест въз основа на спирометрия:

Бронхоскопия

Бронхоскопията се извършва само в някои случаи поради инвазивността ѝ. Обикновено тя е показана при пациенти не само с диагностична цел, но и за отстраняване на слузни тапи.

Тя е инвазивен ендоскопски метод на изследване, при който бронхиалното дърво се изследва с помощта на ендоскоп.

Лекарят оценява визуално промените в лигавицата на бронхите, промените в бронхиалния лумен (стеснение/обструкция) или за да открие обструкция (слузна тапа).

Следователно този метод е не само диагностичен, но и терапевтичен.

Заболяването протича безсимптомно в дългосрочен план, дори в продължение на няколко години. Пациентът не само не изпитва никакъв дискомфорт, но и патологичните промени в белите дробове не ограничават живота му.

По-късно се появява лека кашлица, на която пациентът не отдава сериозно значение.

През следващите години кашлицата се засилва, докато стане хронична. Повишената секреция на слуз в белите дробове и отхрачването са свързани, а сухата дразнеща кашлица се превръща в продуктивна кашлица.

Отначало тя се забелязва само по време на голяма физическа активност, по-късно се появява по време на нормални дейности и накрая след минимално натоварване.

В резултат на тези продължителни проблеми с дишането организмът също така е недостатъчно наситен с кислород, поради което в по-късните етапи на заболяването се добавят умора и мускулна атрофия.

Хроничната обструктивна белодробна болест протича на няколко етапа:

Хронична обструктивна белодробна болест и ваксинация

В различни литературни източници или в интернет портали можете да прочетете, че при пациенти с хронична обструктивна бронхо-белодробна болест се препоръчва ваксинация срещу грип и пневмококови инфекции.

1. Ваксинация срещу грип - препоръчва се за всички пациенти с ХОББ, независимо от възрастта и стадия на заболяването
2. ваксинация срещу пневмококови инфекции - препоръчва се с предимство за пациенти над 65-годишна възраст и такива с напреднала хронична обструктивна белодробна болест

Логично е пациентите с такова тежко белодробно заболяване да бъдат защитени от всякакви инфекции на дихателните пътища, които заедно с основното заболяване биха могли да имат фатални последици, т.е. да причинят смъртта на пациента.

Въпреки това не само логиката, но и редица научни изследвания показват, че ваксинацията има своята стойност!

Ваксинираните пациенти са имали по-малко хоспитализации и по-голяма продължителност на живота.
Именно тези инфекции са довели до чести обостряния на заболяването при повече от една трета от пациентите.
По този начин ваксинацията намалява и честотата на обострянията.