Хипертрофична кардиомиопатия: какво представлява и как се проявява? + Рискове

Хипертрофичната кардиомиопатия е заболяване на сърдечния мускул, при което е налице неадекватно уголемяване на главната преграда и стените на сърцето. Тя е вродено заболяване, възникнало в резултат на генна мутация. Заболяването се среща сравнително рядко сред населението. Обикновено е свързано с други сериозни сърдечни заболявания, като аритмия или сърдечна недостатъчност. То обаче е и най-честата причина за внезапна смърт при хора под 30-годишна възраст, дължаща се на изключително физическо натоварване.

При това заболяване се наблюдава и хипертрофия на миокарда с много малка кухина на лявата камера, което също води до увеличаване на функцията на тази част на сърцето. Много опасно усложнение, което е налице при около 1/3 от засегнатите, е образуването на субвалвуларна обструкция. Това е разцепване между предния край на камерата и увеличената преграда. Заболяването води до увеличаване на мускулната тъкан и свиване на самата камера на сърцето. Често при хипертрофичната кардиомиопатия се наблюдава и нередовен сърдечен ритъм.

Причината за заболяването е геномна мутация и заболяването се предава по наследство. По-конкретно става въпрос за дефект в гена, кодиращ белтъка. Ако сърдечният мускул е съставен от белтъци, произведени от този дефектен ген, той реагира чрез удебеляване на стените и мускулатурата си. Заболяването може да се отключи практически по всяко време, но най-честите отключващи фактори са нередовен сърдечен ритъм или прекомерно физическо натоварване. В някои случаи те могат да доведат до смърт.

При това заболяване миокардът (сърдечният мускул) е увеличен, така че част от сърцето е уголемена. Освен това типичен симптом е нередовният сърдечен ритъм (сърдечна аритмия). При това заболяване се наблюдава и повишено налягане в предсърдията на сърцето и във венозната система. В резултат на това кръвта застоява и в белите дробове и има прекомерен кръвоток. Това може да се прояви и в болка в гърдите, подобна на стенокардия.

Освен това човекът изпитва затруднения с дишането, което е затруднено. В някои крайни случаи белите дробове могат дори да се подуят. При прекомерна физическа активност хората с хипертрофична кардиомиопатия могат да получат и нарушения в съзнанието, по-конкретно краткотрайна загуба на съзнание. Един от нетипичните симптоми на заболяването е т.нар. плеврален излив в гръдния кош между плеврата и белите дробове. Това състояние обаче е наистина много рядко.

Диагнозата включва анамнеза и клиничен преглед, насочени към левокамерна недостатъчност, ритъмни нарушения и разширение. Извършва се ехокардиографско изследване от ерудиран кардиолог, като се използват провокационни маневри за определяне на обструкцията в отточния тракт на лявата камера. Всички тези изследвания заедно с оценката на симптомите могат да доведат до поставяне на ясна диагноза.

Заболяването е една от вторите по честота причини за смърт при млади хора и спортисти. Заболяването се проявява най-често под формата на видими външни симптоми в моменти на повишено физическо натоварване, когато човекът има затруднено дишане и при редовен сърдечен ритъм. В някои случаи може да са налице симптоми на сърдечна недостатъчност. Разрастването на сърдечния мускул е постепенно и заболяването протича за дълъг период от време. Само в редки случаи се наблюдава интензивно протичане. При всички случаи физическото натоварване представлява и най-големият риск от смърт при сърдечна недостатъчност.