Хиперметропия, далекогледство: Защо се влошава зрението наблизо?

Далекогледството е вродена и наследствена рефракционна аномалия на окото, която се характеризира с нарушено зрение наблизо.

Виждането на далечни обекти не е проблем.

Човек се ражда с този дефект. Постепенно, с развитието и растежа на окото, дефектът се коригира. В около 6% от случаите той се запазва в по-висока степен. Ако не се лекува, може да причини примигване и тъпота.

Хиперметропията се нарича още хиперметропия или далекогледство.

Човешкото око се развива и расте едва през 5-ата до 6-ата година от живота. След раждането новороденото има несъвършено зрение, което не му позволява да вижда ясно. Всичко на разстояние, по-голямо от 25 см, се вижда размазано.

През 2-ия месец то започва да проследява предметите пред себе си и насочва зрението си, фиксирайки го. В този период дори случайното примигване не е изключение. Сътрудничеството на двете очи се усъвършенства едва около 6-ия месец. Тогава то започва да възприема пространствено.

Бинокулярното зрение и свързването на двата образа в едно цяло се развива най-значително през първата година. Впоследствие зрителните функции се подобряват. Това продължава до 5-6-ата година от живота.

Растежът на окото е значителен до пубертета, т.е. до около 14 г. След това той се забавя и окото нараства с около 0,1 mm годишно.

Окото на новородено е с дължина приблизително 18 mm в предно-задна посока и средно 23 mm на тригодишна възраст.

Какво представлява рефракционната грешка?

Тя не е заболяване.

Рефракцията на окото показва съотношението между оптичното пречупване на окото и предно-задната дължина на окото. Еметропичното око е око, което вижда добре. Това гарантира, че светлината се събира в окото и образува рязък образ върху ретината.

Аметропията, от друга страна, е състояние, при което образът се събира пред или зад ретината. Това води до липса на остър образ върху ретината.

След това рефракционните грешки се разделят на сферични (късогледство и далекогледство) и асферични(астигматизъм).

Късогледството се характеризира с това, че светлинните лъчи се събират пред ретината. В този случай дефектът се коригира с разсейватели или вдлъбнати лещи.

При далекогледството сближаването на светлинните лъчи е зад ретината и се коригира със съединители (изпъкнали лещи).

Астигматизмът се характеризира с неравномерна кривина на оптичните елементи. За корекция се използват цилиндрични стъкла.

Как се разделя далекогледството?

Далекогледството се дели на латентно и проявено. Латентното далекогледство е това, което не се проявява в детска възраст. Акумодационният диапазон на очната леща е достатъчен за корекция и не натоварва толкова окото.

Манифестното се проявява чрез повишено усилие за акомодация, което претоварва цилиарните мускули.

Цилиарните мускули променят обема на лещата, което води до промяна на радиуса на кривината ѝ. Лещата е еластична и промяната в обема ѝ осигурява фокусиране на образа върху ретината.

Таблицата показва разпределението на далекогледството

В периода на детството далекогледството може и да не се прояви. Това обаче зависи от степента ѝ. И в това отношение впоследствие то се подразделя.

Разделяне на далекогледството според степента:

1. Леко далекогледство, при което диоптричният диапазон е от +0,25 D до 3,0 D.
2. Средна далекогледство, при която стойностите варират от +3,25 D до +6,0 D
3. Високо далекогледство при стойности над +6,25 D
   • Тежък дефект над +9,25 D показва нарушено зрение както наблизо, така и надалеч

В повечето случаи причината за далекогледството е аксиален дефект. Това означава, че окото е по-късо в предно-задната равнина. Това води до сливане на светлинните лъчи зад ретината.

Образът се разфокусира и се размива върху ретината.

Обикновено окото се скъсява с до 2 mm, което води до рефракционна грешка, по-малка от +6 D.

Скъсяването на окото обикновено е резултат от забавен растеж. В други случаи далекогледството се дължи на увеличена дебелина на лещата. В този случай то се нарича физиологично далекогледство.

В някои случаи причината може да бъде и друго заболяване, като например:

• възпаление на окото
• отлепване на ретината
• травма
• тумор в задната част на окото, който притиска окото
• афакия или липса на очна леща
• диабет като вторична причина

Хиперметропията е налице при хората още от раждането им. Тя отслабва с времето. Ако обаче се запази, се проявява в лошо зрение на близки обекти.

Тя затруднява четенето, но също така и гледането на телевизия. Напротив, докато не е налице тежката степен, далечните обекти се виждат добре.

Детското око и окото в младежка възраст са много добри в акомодацията. Малка разлика от няколко диоптъра може дори да не се забележи. Латентната форма обикновено се коригира добре в детска възраст, но в зряла възраст може да създаде затруднения от по-малка степен.

Около 45-годишна възраст всеки развива пресбиопия (далекогледство).

Прочетете също.

Пресбиопията е по-вероятно да се появи при хора, които са страдали от далекогледство още преди 40-годишна възраст. Обратно, тези с късогледство могат да я очакват по-късно или в по-малка степен.

Симптоми и свързани с тях трудности при далекогледство:

• трудности при четене, рисуване
• затруднения с фината моторика
• повишена умора
• главоболие
• умора на очите
• зачервяване на очите
• затруднено фокусиране и съсредоточаване при четене
• често примигване
• примигване
• парене и порязване на очите
• примигване в детска възраст
• гадене

Ранно разпознаване на далекогледството при децата

Не само далекогледството, но и други зрителни увреждания са причина за забавено психомоторно развитие. Хиперметропия над +3,50 D показва повишен риск от когнитивни и двигателни увреждания в детска възраст.

Родителите със съществуващи зрителни увреждания трябва да обърнат особено внимание.

При децата в училищна възраст то е причина за проблемно учене, влошени резултати. Детето допуска грешки при четене и писане.

При малките деца и децата в предучилищна възраст можем да наблюдаваме:

• по-често мигане и напрягане на очите
• примигване
• затваряне на едното око
• примигване
• доближаване на предмети, играчки, книги до очите
  • това намалява разстоянието и увеличава обекта
• при рисуване и живопис навеждане на главата по-близо до подложката
• накланяне на главата
• повишена умора при изпълнение на задачи в близък план
• по-бърза загуба на интерес към книги или книжки за оцветяване
• намалена концентрация, липса на фокус или безпокойство и разсеяност
• проблеми с фината моторика
• седене по-близо до телевизора
• спъване и блъскане в предмети
• оплаквания от главоболие

В детска възраст далекогледството често се пренебрегва. В повечето случаи родителите не разбират, че има проблем до училищна възраст. Ето защо редовните и задълбочени проверки на зрението са много важни в предучилищна възраст.

Основният тест за острота на зрението се извършва от лекаря за деца и юноши, като се използват оптотипи като прости тестове. В случай на несъответствия е необходим очен преглед.

Скринингови прегледи на зрението се извършват след раждането на детето, на 3, 6, 12 и 18 месеца и на 3 години, а след това - на всеки 2 години.

Офталмологът (очният лекар) може да забележи също така по-развит цилиарен мускул, който подпомага акомодацията на лещата на окото. Обикновено е налице по-тясна зеница или онтофталм (потънало око в орбитата), а вътреочното налягане се повишава. Прояви има и върху макулата (жълто петно) или папилата на зрителния нерв (изход на зрителния нерв), съдови промени.

Изследването се извършва с помощта на офталмоскоп, оптотип, рефрактометър.

По време на изследването се изключва способността на лещата да се приспособява (циклоплегия). Циклоплегиците изключват приспособяването и също така разширяват зеницата. Те се прилагат под формата на капки за очи.

В случай на по-ниска степен тя може дори да не бъде открита в детството. Следователно влошаването на зрението настъпва едва в зряла възраст.

Ако става въпрос за по-тежка форма, детето може да прояви намален интерес към книгите или рисуването и живописта. То седи по-близо до телевизора. Други дейности на по-близки разстояния и фината моторика също са проблемни.

То примигва, мига по-често, затваря едното си око или накланя главата си. Алтернативно, детето се оплаква от главоболие и повишена умора в очите, които са кръвясали.

В училищна възраст се сблъскваме с проблемно учене, детето прави грешки при четене и писане.

На около 45-годишна възраст възрастният човек естествено губи остротата на зрението си. Това се нарича пресбиопия (далекогледство). В този случай далекогледството се проявява по-рано.