Хидроцелето на тестиса се нарича още водна херния.
Това е натрупване на серозна течност в скротума, което води до неговото подуване и уголемяване.
Обикновено между лигавицата на тестиса само се отделя малко количество течност.
Ако в тестисите се натрупа кръв, това състояние се нарича хематохезия.
Хидроцелето често се среща при деца и млади момчета. В зряла възраст то обикновено се причинява от злополука или инфекция около гениталиите.
При хидроцеле може да се натрупат различни количества течност в лигавицата на тестисите и да се намали резорбцията ѝ. Това води до последващо натрупване на течност и уголемяване на тестисите.
Хидроцелето не влияе на мъжката плодовитост и не представлява опасност за тестисите.
Мъжки полови органи
Тестисът е яйцевидна сдвоена жлеза, разположена в скротума и покрита с белезникава мембрана.
Функцията на тестисите е да произвеждат сперматозоиди.
За да функционират правилно и поради необходимостта от поддържане на по-ниска температура, тестисите се съхраняват извън тялото в скротума. По този начин се постига по-ниска температура, отколкото в коремната кухина.
Епидидимисът (епидидимис) е дълго образувание, разположено в задната част на тестиса, по-широко в горната част, припокриващо тестиса.
Маточната тръба (ductus deferens) преминава от епидидима нагоре, през ингвиналния канал, и се свързва с уретрата.
Кръвоносните съдове преминават през скротума и ингвиналния канал заедно със семенните каналчета. Кръвоносните съдове на тестисите и семепровода са заобиколени от мускулна обвивка, която образува т.нар. семенна връв.
Семенните мехурчета (vesiculae seminales) са малки саковидни органи, разположени от двете страни на пикочния мехур. Те произвеждат лепкава маса, която възпрепятства движението на сперматозоидите.
Простатната жлеза (простатата) е разположена под пикочния мехур. Тя произвежда тънък, мътен секрет, който се смесва със спермата и слузта от епидидима, за да образува еякулат.
Скротумът е кожната торбичка, в която са разположени тестисите. Скротумът е разделен на две половини от преграда. Кожата на скротума е мека и има косми по повърхността си.
Крайната част на мъжкия полов орган е главичката на пениса, в която се намира уретрата.
Спускане на тестисите на плода
Още по време на вътреутробното развитие на плода тестисите, които отделят коремната кухина от скротума, се спускат.
Спускайки се надолу, тестисите преминават през ингвиналния канал, докато стигнат до скротума. Заедно със семенните каналчета се спуска и processus vaginalis - връзката между перитонеума и скротума.
При раждането тестисите вече са спуснати и processus vaginalis е затворен. В предната част на тестисите остават два листа. Ако не успее да се затвори, в това пространство се отлага течност и се образува хидроцеле.
Прочетете също статията.
Хидроцеле при деца
Процесус вагиналис позволява комуникацията между скротума и перитонеума. Той е изпъкналост на перитонеума, която се издава в ингвиналния канал още по време на развитието на мъжкия плод в матката преди слизането на тестисите. Изчезва след слизането на тестисите.
Ако не е имало отделяне на коремната кухина от скротума, течността в коремната кухина навлиза в ингвиналния канал и се спуска в тестисите.
При новородените появата на хидроцеле не е необичайна, но в повечето случаи този недостатък се коригира до 1-годишна възраст. Ако продължи да се задържа, трябва да се коригира хирургично.
Разпределение на хидроцелето
Хидроцелето се разделя на първично и вторично.
Първична хидроцеле
Първичното хидроцеле се нарича още комуникиращо или вродено хидроцеле. То възниква след непълно затваряне на амниотичните торбички по време на развитието на плода с персистиращ отвор, през който течността от коремната кухина се влива в скротума.
Хидроцелето комуникира. Това означава, че то е в контакт с течността в коремната кухина.
Този тип хидроцеле се характеризира с размера на скротума, който се променя през деня, тъй като течността се движи от скротума в коремната кухина.
Хидроцелето на сперматозоида се появява след затварянето на торбичката и оставя течност в сперматозоида. При децата то се нарича processus vaginalis на сперматозоида. То се променя по време на вътреутробното развитие преди раждането или след раждането в продължение на 1-2 години и затваря комуникацията между корема и скротума.
Първичното хидроцеле може да се появи в пубертета, дори и да не се е проявило дотогава, но също и при мъже в средна и по-късна възраст.
При жените се среща хидроцеле на канала на Нук. То представлява натрупване на течност на мястото на вагиналния вход и големите срамни устни. Проявява се с подуване на големите срамни устни или подуване в слабините.
Вторично хидроцеле
Вторичното хидроцеле е известно още като некомуникативно, реактивно или придобито хидроцеле. То се причинява от друго състояние, като например течност, останала в семенното мехурче след затваряне на ануса. То може да е резултат и от възпаление, инфекция, травма, както и от тумор или усукване на тестиса.
Некомуникативно хидроцеле се получава, когато ингвиналният канал е затворен, но в скротума има излишна течност. То се получава, защото след затварянето на канала в скротума е останала течност и няма връзка с коремната кухина, през която течността да се върне в корема.
Може да се появи и при новородени, но също така и при мъже в по-напреднала възраст без никаква причина.
Този вид хидроцеле обикновено е малък, расте бавно или остава непроменен в продължение на години. Изключение прави филариозата (тропическа инфекция, причинена от паразитни червеи), при която хидроцелето може да нарасне до големи размери.
Натрупването на течност в тестисите може да е резултат и от дисбаланс в скоростта на производство и реабсорбция на течности.
То се среща най-често при юноши и възрастни мъже.
Реактивното хидроцеле се появява в резултат на възпаление, инфекция, скротална травма или свиване на тестисите в скротума. То е едно от некомуникативните хидроцеле.
Прочетете: Варикоцеле: Как се проявяват скроталните варици?