Студени херпеси: защо се появява херпесът и какво ще помогне при лечението (какво за студени херпеси)?

Херпесът е инфекциозно заболяване, причинено от херпесвируси, откъдето идва и известното име херпес.

Семейство Herpesviridae.

Херпесвирусите са едни от най-разпространените вируси в световен мащаб. Класифицирани са като ДНК вируси. По-нататък се разделят на няколко подвида. Най-известните от тях са вирусът на обикновения херпес или вирусът на варицела зостер.

Херпес симплекс вирусът (HSV) се диференцира допълнително на HSV 1 и HSV 2. Те причиняват различни проблеми. В тази статия ще ги разгледаме по-подробно.

Вирусът Varicella zoster (VZV) причинява добре познатото заболяване предимно в детска възраст - варицела, известна като варицела.

Вирусите на херпес симплекс засягат до 95% от населението.
Лекарят Херодот описва студени рани по устните още през I век.
Гениталната варицела се споменава едва през XVIII век.

Известни са няколко вида херпесвируси, които са изброени в таблицата по-долу.

Какво представлява вирусът на херпес симплекс?

Вирусите на херпес симплекс се предават в човешката популация чрез контакт. За да се зарази друг човек, са необходими телесни течности, а те включват кръв, слюнка, сълзи, вагинален секрет или еякулат, също и течност от кожна рана.

Предаването чрез контакт е важно, защото вирусът е чувствителен към външната среда. Той бързо изсъхва и поради това се унищожава.

Вирусът на обикновения херпес се разделя на HSV-1 и HSV-2. Това е важно за разграничаване на трудностите, които причиняват.

При HSV-1 предаването става по орален път, т.е. през устата. Телесните течности, като например заразената слюнка, се предават от човек на човек.

При HSV-2 най-честият начин на предаване е сексуалният контакт. Тоест чрез заразени телесни течности, като вагинални секрети или мъжки еякулат.

И двата вируса са широко разпространени сред човешката популация. Те многократно предизвикват болезнен дискомфорт. В повечето случаи те оказват неприятно, но не сериозно въздействие върху здравето на човека, под формата на херпес или генитален херпес.

Многократните им избухвания се дължат главно на моментно отслабване на имунитета.

В по-лоши случаи те са причина за по-сериозни проблеми, като например херпесен енцефалит.

Този вирус може да причини няколко заболявания.

Проблемите, които причинява:

• кожни инфекции
• инфекции на устните и лигавицата на устната кухина
• инфекции на очите
• инфекции на централната нервна система (ЦНС)
• проблеми в областта на гениталиите
• неонатални инфекции, предавани по време на раждането от майката на детето, характеризиращи се с много тежко протичане

Първият контакт с вируса се осъществява в ранна детска възраст, дори през 4-ия месец от живота или по-късно (най-често до 3-годишна възраст).

Този първи контакт с вируса се нарича примоинфекция. 99 % от случаите на примоинфекция са безсимптомни.

Алтернативно тя може да се прояви като гингивостоматит, примоинфекция с херпес гениталис или директна HSV инокулация. Най-тежката форма е примоинфекция на новороденото.

Гингивостоматитът херпес е заболяване с общи симптоми като слабост, умора и липса на апетит. Телесната температура се повишава, дори до треска.

Общи симптоми, често наричани грипоподобни симптоми.

Болките в гърлото се свързват и с увеличаване на регионалните лимфни възли. Детето може да повръща, да има гадене и да се оплаква от болки в корема.

След няколко дни първият стадий отшумява. Този стадий обикновено трае 3 до 4 дни и се нарича продромален стадий.

След това вторият стадий на заболяването се характеризира с появата на малки мехури в устната кухина, особено в областта на твърдото небце, езика и венците или в основата на устата.

Впоследствие се образуват язвички, които могат да бъдат с кръгла или овална форма и да варират по големина до 1 cm. В центъра си те са покрити с жълто до сиво покритие. Езикът също е с бледо покритие.

Засяга също така устата и ъглите на устата.

В областта на засегнатите лигавици се наблюдава значителна болка, която предизвиква отказ от храна и липса на апетит.

Примоинфекция на херпес гениталис
Причината в повечето случаи е HSV-2 и предаването му по време на пубертета. Затрудненията са свързани с гениталната (половата) област.

Последните проучвания съобщават:
До 50 % от случаите на генитален херпес могат да бъдат причинени от HSV-1.
Нарастването се дължи на просто обяснение: популярността на орално-гениталните сексуални практики.

Херпесните посявки в гениталната област са съпроводени с общ дискомфорт. Той може да се прояви с повишена телесна температура до треска, слабост. Регионално лимфните възли са увеличени и болезнени.

Херпесните язви при жените могат да засегнат практически цялата външна, както и вътрешна област на женските гениталии (влагалище, шийка на матката).

Няколко дни след полов акт се появява посявка в областта на малките срамни устни, вагиналния вход или уретрата.

При мъжете посявката се извършва главно в областта на главичката, но също така и в други области на пениса. Ако вирусът е предаден по време на анален полов акт, ерозията (увреждането на кожата) се намира в аналната област.

Когато това се случи при малки деца, е необходимо да се мисли за сексуално насилие.

Директно посяване на HSV в кожата

Вирусът се предава директно в увредената кожа, но също и в нормална кожа без нараняване. Това е особено характерно за хора с отслабен имунитет. Възниква и т.нар. екзема херпетикум.

Тази форма на екзема се проявява с появата на мехури, които бързо се пукат и образуват струпеи, особено по лицето, шията, торса и подмишниците.

Тази форма също така се съпровожда от общ дискомфорт, особено слабост, неразположение, висока температура, телесно и главоболие.

Неонатална примоинфекция
Тя се осъществява чрез два механизма на предаване.

По време на вътреутробното развитие от майката към плода чрез плацентата. Често е причина за различни вътреутробни поражения на плода. Също така причинява спонтанен аборт, преждевременно раждане или мъртво раждане.

Предаването по този начин е рядко срещано.

Неонаталната примоинфекция е заразяване на новородено по време на раждане чрез замърсен родилен канал.

В повечето случаи тя е много тежка до фатална. Новороденото развива затруднения в рамките на около 2 седмици след раждането.

Общите симптоми, включващи повишена температура, са свързани с посявка на херпесни кожни лезии по лицето, херпесно възпаление на очите. Настъпва и увреждане на мозъка, белия или черния дроб.

Предаването на инфекцията от заразена майка на дете се осъществява в 40-60%.

Предотвратяването на предаването може да се постигне чрез раждане с цезарово сечение, което трябва да се извърши няколко дни преди датата на раждане и не може да доведе до разкъсване на околоплодния мехур и съответно изтичане на околоплодна течност.

За превенция трябва да се мисли особено при бъдещите майки:

• имат генитален херпес
• имат генитален херпес по време на бременността
• при които може да се очаква да имат
• са били диагностицирани с херпес симплекс под нивото на талията
• чиито сексуални партньори са имали генитален херпес

Причинява се от инфекция с телесни течности, съдържащи HSV вирус. Предаването става чрез пряк контакт между хората. Вирусът е чувствителен към външната среда, в която бързо загива.

Както беше споменато по-горе, HSV има два подтипа.

HSV-1 е отговорен главно за проблеми в областта на лицето. Последните проучвания обаче показват наличието и на предаване по орално-сексуален път.

HSV-2 се характеризира с поява в долните части на тялото, под талията. Така в повечето случаи той причинява генитален херпес. Причината за предаването е сексуален контакт.

HSV, независимо дали са подтип 1 или 2, са често срещани човешки патогени. Те се срещат по целия свят. В огромното мнозинство от случаите те причиняват дискомфорт и болка, но с малка заплаха за здравето или живота.

В по-редки случаи те имат по-лошо протичане и могат да причинят различни проблеми в целия организъм. Причината е най-вече отслабен имунитет. В този случай може да засегне кожата, очите или мозъка. Най-сериозното усложнение на херпесния енцефалит или менингит може да бъде смърт.

Херпесното заболяване е до голяма степен безсимптомно в своята първоинфекция. Предаването става още в ранна детска възраст.

Вирусът не се лекува. Той се намира трайно в тялото ни (в кожата и нервните клетки, особено в тригеминалните ганглии). Той чака подходящия момент, за да причини отново неприятности.

Например:

• когато организмът е отслабен, например от друго заболяване
• при хормонални промени, по време на менструалния цикъл
• стресови ситуации и психическо натоварване, претоварване
• следоперативни състояния и друг стрес за организма
• прекомерно излагане на слънце

Рецидивиращите огнища технически се наричат още рецидивиращ херпес на устните или рецидивиращ херпес на гениталиите (генитален).

Симптомите, които се появяват при рецидивиращо огнище, включват:

1. на мястото на бъдещото херпесно засяване усещане
   • неприятен сърбеж
   • напрежение на кожата, лигавиците
   • парене
   • парене
2. подуване
3. зачервяване
4. болка
5. последвано от малки мехури
   • са червени
   • болезнени
   • сърбеж
   • парене
   • пълни с мътна течност
6. мехурите се спукват
7. изтичане на течност
8. изсъхване
9. съдържание и ерозия
10. кървене
11. струпеи
12. напукани устни, кожа, лигавици
13. кървене на напукана кожа

Кожните прояви могат да бъдат и на други места по лицето, например на носа, под носа, на шията, в окото, на брадичката.
Но в повечето случаи това е долната устна.

В допълнение към тези локални проблеми могат да бъдат свързани и общи симптоми. Те включват умора, гадене или повишаване на телесната температура.

В редки случаи е засегнат и хранопроводът, има възпаление на белите дробове, черния дроб, пикочните пътища или пикочния мехур.

Обикновено не са необходими специални методи за изследване, за да се диагностицира заболяването. Достатъчни са анамнезата и клиничната картина. Клиничната картина включва субективни и обективни оплаквания.

Субективните оплаквания, като чувство на напрежение, сърбеж или болка, се описват от самия човек. Обективните се виждат външно или могат да бъдат изследвани.

В определени случаи те трябва да бъдат допълнени от лабораторни изследвания, като например доказване на вируса. Това става след предварително направен тампон от херпесните ерозии или култивиране на вируса.

Извършва се и PCR, което е полимерна верижна реакция, или доказване на специфични антитела в кръвния серум след вземане на кръв.

Например първоначалното заразяване с вируса, което обикновено се случва в детска възраст, обикновено протича безсимптомно.

Разбира се, това зависи и от типа на вируса, който е заразил организма. HSV-1 за областта на лицето, главно устните, или HSV-2 като генитален тип.

Заболяването може да бъде леко или, напротив, да има проблеми с по-голяма интензивност. Това зависи и от моментното състояние на организма, имунитета и други заболявания. Същото важи и в случай на повторна инфекция.

След първия контакт вирусът се скрива в организма и чака възможност отново да причини неприятности. Характерните симптоми, които всеки подтип причинява, са изброени по-горе в статията.

Херпес по време на бременност

Бременността е период на повишени изисквания към организма на жената. Това се отнася както за хормоналните процеси, така и за имунитета. Освен това умората има отрицателен ефект.

Тези промени дават предимство на херпеса. Ако става въпрос за херпесен вирус тип 1, няма причина за голяма загриженост. Херпесът на устните не представлява риск за плода, а бъдещите майки могат да си помогнат с обикновени препарати, които ще им бъдат препоръчани в аптеката.

Ситуацията се променя при гениталния тип херпес.

Важно е да информирате лекаря, гинеколога за това, че в миналото сте прекарали генитален херпес.

Ако се появи за първи път по време на бременност, определено трябва да се обърне внимание на това. До 28-ата седмица не е такъв риск. Описано е предаване на вируса на херпеса на плода чрез плацентата, но само в редки случаи.

Високият риск от предаване на вируса от майката на плода по време на раждането е 30-50% при първична инфекция.

По-опасно е продължаващото заболяване по време на раждането, когато то може да предизвика сериозни здравословни проблеми за плода, а по-късно и за новороденото. Бременната жена получава антивирусни лекарства, които са безопасни по време на бременността.

Важно е да се заобиколят родилните пътища.

След раждането много важна е личната хигиена и предотвратяването на предаването на вируса на новороденото. Майката трябва да издържа и да не целува бебето си.

В допълнение към целуването на бебето е необходимо да се избягва облизването на биберони, лъжици или други предмети, които бебето поставя в устата и върху кожата.

Простудните заболявания се проявяват по време на бременност по същия начин, както и извън нея. Появяват се мехури, които са болезнени и сърбящи. Добавят се температура, умора или други общи неразположения като болки в тялото, мускулите, ставите и главата.

Помнете, че най-малко рискова е херпесната рана на устните, и обратно, най-рискова е гениталната херпесна рана. В този случай има най-голям риск от предаване и при раждането. Рядко и по време на бременност чрез плацентата от бременната жена към плода.

Какво да запомним при малките деца?

Малките деца не бива да се целуват при наличие на херпес, особено по устните. Пазете се от близане на биберони или шишета с цел да ги "измиете".

В групова обстановка е невъзможно да се попречи на малките деца да заемат играчки, за да ги сложат в устата си, или да разменят шишета, прибори за хранене, съдове. Децата да докосват или смучат пръстите си взаимно.

Затова нека не забравяме принципите за ограничаване на разпространението на инфекцията сред другите деца. Ако малко дете има херпес, то трябва да остане вкъщи с родителя.