Фенилкетонурия: какво представлява и как се проявява? (хиперфенилаланинемия)

Заболяването се нарича и с абревиатурата си просто PKU (phenylketonuria). То е наследствено заболяване, което се причинява от мутация в ген. Това впоследствие води до липса на ензима, който преобразува аминокиселината фенилаланин.

Фенилаланинът се натрупва в организма, особено в телесните течности. Прекомерните количества водят до развитие на умствено изоставане, а също и до физиологични симптоми. Причината е увреждане на нервните влакна и смущения в метаболитните процеси. Нормално фенилаланинът се превръща в тирозин.

За първи път за заболяването е съобщено през 1934 г. То е автозомно-рецесивно заболяване. За да се прояви, трябва да е увреден ген, наследен от двамата родители.

Ако и двамата родители са носители на PKU, съществува 25 % риск от развитие на заболяването и до 50 % риск от носителство. 25 % обаче е и вероятността детето да не развие заболяването и да не е носител.

Процентът на разпространение обаче зависи от географското положение. например в Италия и Ирландия процентът на разпространение е по-висок, докато във Финландия и Япония е по-нисък. в Турция процентът на разпространение е до едно на 4 000.

Заболяването се развива още при децата. Веднага щом започнат да приемат мляко, нивата на фенилаланин се повишават. Излишъкът на фенилаланин уврежда мозъка, така че в кърмаческа възраст започва да се развива психомоторно забавяне.

Детето е и неспокойно. Епилептични припадъци могат да се появят между 6-ия и 12-ия месец. Децата са бледи, имат светла коса и сини очи. Кожата е склонна към екземи. Фенилаланинът се отделя и в урината, която след това обикновено мирише.

Благодарение на скрининга на новородените обаче заболяването може да бъде хванато сравнително бързо. Като се имат предвид възможностите на съвременната медицина, перспективите за по-добро качество на живот са сравнително високи. Разбира се, необходимо е последователно лечение и положително отношение и активност от страна на родителя.

Увреждането настъпва в гена за фенилаланин хидроксилаза (FAH). Локусът е разположен на хромозома 12. Съобщава се, че са известни около 400 мутации в този ген.

Какво представлява фенилаланинът?

Фенилаланинът е незаменима аминокиселина. Нарича се незаменима, защото организмът не може да я произвежда сам и трябва да я приема от храната. Тя е важна, защото се използва за предаване на нервни импулси.

Фенилаланинът се превръща в тирозин с помощта на ензима фенилаланин хидроксилаза (FAH). След това тирозинът се използва и е много важен за образуването на невротрансмитерите. Той се използва за производството на допамин, адреналин, норадреналин, тироксин.

При възрастните остават около 10% от фенилаланина. Останалата част се използва за производството на протеини. При децата съотношението е различно. До 60% се използват за производството на протеини.

Той е съставна част на всички живи организми, под формата на белтък. Най-високо е съдържанието на фенилаланин в храната:

• шоколад
• сирене
• ядки
• семена
• мляко
• яйца
• месо
• соя и тофу
• използва се и в изкуствените подсладители

Фенилаланинът има няколко добри свойства, като например:

• подобрява паметта
• дава устойчивост на стрес
• подпомага умствената форма
• насърчава сексуалната активност
• използва се при заболявания като Паркинсон, множествена склероза, ревматоиден артрит или психични разстройства

Фенилкетонурията е най-често срещаното рецесивно наследствено заболяване. То се причинява от дефект в ген (12q22-q24.2), който води до липса на ензим, наречен фенилаланин хидроксилаза (FAH). Ензимът може да липсва напълно или нивата му да са недостатъчни.

Този ензим е отговорен за редица метаболитни процеси в организма. По-специално обаче той преобразува аминокиселината фенилаланин в тирозин. Ако този ензим отсъства в организма, фенилаланинът се натрупва в телесните течности и следователно в кръвта. Това води до проблеми в централната нервна система, тъй като високите му нива в организма са токсични.

Вследствие на това се появяват нарушения на ЦНС. Те се проявяват главно в умствено изоставане или други мозъчни функции. Свързани са и мускулните спазми. Появяват се и проблеми с пигментацията, тъй като част от фенилаланина се използва при образуването на меланин.

В излишък фенилаланинът се отделя с урината, откъдето идва и наименованието фенилкетон-урия.

Последицата е недостиг на тирозин. Това се компенсира чрез повишен прием на храна. Тирозинът е аминокиселина. Той е важен за образуването на хормони като адреналин, норадреналин, допамин, но също и тироксин.

Тирозинът не е есенциална киселина, така че организмът може да си го изработва сам. Това обаче може да стане само ако има достатъчно фенилаланин (FAH). Източници на тирозин са основно бадеми, ядки, сусам, банани и авокадо, но също и млечни продукти.

Заболяването се проявява физиологично (физически) и психологично. В психологичен план, ако заболяването не се лекува, се развива умствена изостаналост още от кърмаческа възраст. Началото на заболяването е непосредствено след въвеждането на млякото.

В организма се натрупва фенилаланин. Това уврежда ЦНС и произтичащите от това затруднения. Ако не се лекува, децата имат намален коефициент на интелигентност. До степен на имбецилност или идиотизъм. Обикновено заболяването намалява коефициента на интелигентност до половината от първоначалната му стойност.

Първите симптоми се развиват от 2-ия месец нататък. Те обаче стават напълно видими между 6-ия и 12-ия месец. Освен умственото изоставане се свързват и проблеми с паметта, децата са хиперактивни. От психологическа гледна точка освен умственото изоставане се наблюдава и нестабилност в поведението на децата, които понякога могат да бъдат апатични, понякога неспокойни, също и агресивни.

Физиологичните прояви се характеризират и с оригване или повръщане. Заболяването се характеризира и с намалена пигментация на кожата. Кожата обикновено е бледа и суха, косата е по-светла, а очите обикновено са сини. Кожата е склонна към екземи или обриви.

В допълнение към бледостта, физиологично заболяването причинява лошо развитие на зъбите, плоскостъпие, проблеми с подвижността на гръбначния стълб и мускулна скованост. Увреждането на централната нервна система причинява конвулсивни припадъци.

Повишените нива на фенилаланин водят до отделянето му в урината. Това причинява типична миризма на урина, наподобяваща миша урина. Заболяването може да причини и микроцефалия, която представлява видимо свита мозъчна част на главата в сравнение с лицевата.

Заболяването може да се прояви в различни форми. Най-често срещаната форма е класическата фенилкетонурия. Впоследствие са известни и умерена и лека форма. Лекият тип се нарича още хиперфенилаланинемия.

Симптоми, които се проявяват при фенилкетонурия:

• Умствено изоставане, достигащо до тежка степен, ако се пренебрегне лечението.
• Конвулсивни припадъци
• микроцефалия
• нарушения на паметта
• психични разстройства, агресивност, хиперактивност
• намалена пигментация - светла кожа и коса, сини очи
• повръщане
• оригване
• екзема
• миризлива урина на мишка
• забавяне на растежа, по-нисък ръст
• неволеви движения

Заболяването се открива в нашата страна от повече от 50 г. Скринингът на новородените се извършва след раждането. С помощта на кръвен лабораторен тест се определя наличието или отсъствието на ензима FAH, който превръща аминокиселините в тирозин. За потвърждаване на диагнозата се провеждат и генетични тестове.

Освен това при детето могат да се наблюдават симптоми в по-късен етап от живота, като например мускулни спазми. Използва се и ЕЕГ за записване на електрическата активност на мозъка, което може да открие психомоторното забавяне в ранен етап.

Фенилаланинът започва да се натрупва и първите симптоми могат да се появят на около 2-месечна възраст. Симптомите стават по-изразени между 6 и 12 месеца.

Веднага щом новороденото започне да пие кърма, нивата на аминокиселините се увеличават. Ако те не се разграждат ензимно, мозъкът се уврежда. Оттук и развитието на умствено изоставане.

По-големите деца развиват хиперактивност, нарушения на паметта и поведението. Детето е неспокойно, може да е агресивно. Забавянето на развитието обаче вече се забелязва между 4-ия и 9-ия месец от живота. Забавянето на развитието се проявява и чрез микроцефалия, която представлява по-малък дял на мозъчната част на главата в сравнение с лицевата част.

С повишаването на нивата на аминокиселините увреждането на централната нервна система се задълбочава. Вече са видими външните физиологични прояви на заболяването, като конвулсии, тремор или неволеви движения, както и интензивно повръщане.

Децата са бледи поради намалената пигментация на кожата. Косата е също толкова бледа, а очите са със сини ириси. Кожата е чувствителна и по-често се срещат екземи или други обриви. В допълнение към мускулните спазми се наблюдава и мускулна скованост.

Повишените нива на фенилаланин се отразяват и на урината, която след това има типична миризма на мишка, която се забелязва и в потта, т.е. от кожата. За тези симптоми има ефективни мерки и лечения.

Храна и фенилкетонурия

Както беше споменато, при фенилкетонурия трябва да се спазва хранителен режим. Протеинът се съдържа в повечето храни. Това означава, че както при целиакия, е необходимо да се промени диетата.

В диетата се включват хранителни добавки, като например специални аминокиселинни смеси. Те се приемат всеки ден, за да се поддържа необходимият дневен прием на протеини, които са важен градивен елемент в организма.

Подходящи са специално разработени храни и храни с минимално съдържание на протеини, които се претеглят, за да се контролира приемът им. Някои храни могат да бъдат включени в диетата след изчисление, например:

• картофи и картофени продукти
• карфиол
• зеле
• спанак
• кетчуп
• горчица
• и други зеленчуци и плодове с ниско съдържание на протеини