Лечение на еризипел, роза: Медикаменти, антибиотици и мехлеми за локално приложение

Лечението на еризипела трябва да бъде комплексно. Основата е антибиотичната терапия.

Като цяло при лечението на еризипела се спазват следните принципи:

1. антибиотично лечение
2. хидратация на пациента
3. контрол на болката
4. предотвратяване на рецидиви
5. предотвратяване на тромбоемболично заболяване

В случай на неусложнен еризипел пеницилин G е лекарство на първи избор.

В случай на алергия към пеницилин, при лечението на еризипел се използват следните препарати:

• макролиди (азитромицин)
• хинолони (ципрофлоксацин, левофлоксацин)
• линкозамиди (клиндамицин)

В случай на анамнеза за несериозна алергична реакция към пеницилин или алергия и към други антибиотици, може да се обмисли приложението на цефалоспорини (цефалексин, цефадроксил, цефуроксим).

В практиката лекарят избира орално или парентерално приложение на лекарството според тежестта и мястото на засягане. Например при по-леки случаи антибиотиците се прилагат орално. При по-обширни еризипели антибиотиците се прилагат интрамускулно или интравенозно.

Парентералната терапия е подходяща при пациенти с еризипел на специфични места (лице). Парентералната терапия е показана при всички имуносупресирани пациенти (след трансплантация, неутропения, хематологично заболяване, HIV позитивност).

Пациентите се подобряват за 24 до 48 часа след започване на лечението с антибиотици с бактерициден ефект. Ако се изберат антибиотици с бактериостатичен ефект, подобрението настъпва за 3 до 4 дни.

Пациентите не трябва да се тревожат, ако забележат значително зачервяване на засегнатия участък. Такова състояние се дължи на унищожаването на патогена и освобождаването на ензими, които подпомагат развитието на възпаление.

Антибиотиците с бактериостатичен ефект спират растежа и размножаването на микробните клетки (хлорамфеникол, тетрациклини, макролиди, линкозамиди и други).

Антибиотиците с бактерициден ефект убиват микроорганизмите (бета-лактамни антибиотици, аминогликозиди и други).

Лечението с антибиотици трябва да продължи поне 10 дни до изчезване на зачервяването и възпалението. При по-обширни находки и по-бавно отшумяване на симптомите лечението може да се удължи до 15-17 дни.

След приключване на антибиотичното лечение е препоръчително да се направи контролен преглед (след 1-2 седмици).

Местно лечение

Почивката на легло, обездвижването на пациента и поддържането на засегнатата част на тялото в повдигнато положение са неразделна част от успешното лечение. Спането на противоположната страна (при локализация в лицето) намалява отока и облекчава болката.

Местното лечение е поддържащо.

Прилагат се студени компреси и противовъзпалителни мехлеми, които облекчават усещането за парене и напрежението. Местното прилагане на антисептици предотвратява вторичната (обикновено стафилококова) инфекция.

На практика се използват влажни компреси с дезинфекциращ разтвор. При гангрена често се налага некролитично лечение и хирургично лечение.