Дивертикулоза и дивертикулит: какви са причините и симптомите? + Лечение

Дивертикулозата е заболяване, при което в дебелото черво е налице изпъкналост на чревната стена или друг кух орган или част от червото. Това се нарича дивертикул.

В червата могат да се развият един или повече дивертикули. Те могат да се развият във всяка част. Най-често обаче се срещат в дебелото черво и в лявата част на дебелото черво, преди то да премине в ректума (сигмовидния израстък).

Дивертикулът се разделя на:

• десен дивертикул, който съдържа всички слоеве на чревната стена
• фалшив или псевдодивертикул, който се състои само от някои от слоевете на чревната стена

Истинският дивертикул се среща рядко. В повечето случаи той е псевдодивертикул. Част от стената на дебелото черво изпъква над отслабналия мускулен слой.

Друго наименование на това заболяване е също дивертикулозна болест или дивертикулоза на дебелото черво, т.е. на дебелото черво. Това заболяване има различни етапи. То има безсимптомна фаза (асимптоматична), която се нарича още неусложнена безсимптомна дивертикулоза.

Друг пример е усложнената симптоматична дивертикулоза. Първата в повечето случаи се открива случайно по време на изследване на червата. Усложненията на дивертикулозата могат да включват различни затруднения, като например

• продължителна коремна болка, особено в левия долен квадрант
• кървене
• остър дивертикулит
• нарушения в дефекацията
• повишаване на телесната температура
• повръщане

Усложнението на дивертикулозата в този случай е остър левостранен дивертикулит. Неусложненият дивертикулит се характеризира с възпаление на дивертикула, при което няма перфорация - разкъсване. Усложненият дивертикулит е съпроводен с перфорация, т.е. разкъсване на чревната стена.

Впоследствие се образува абсцес или фистула.

Абсцесът е ограничено възпалително отлагане. Фистулата е патологична връзка на червото с друг, съседен орган. Често се образува връзка на червото с пикочния мехур. При повтарящо се възпаление може да се появи стеноза, която представлява стеснение или обструкция, т.е. запушване на червото.

Дивертикулозата се среща по-рядко при хора на възраст под 30 г. Честотата ѝ след 40-годишна възраст е около 10%, а при хората над 60 г. - 50%. Над 80-годишна възраст честотата ѝ се доближава до 100%, независимо от пола. Дивертикулозата може да се развие в хранопровода, стомаха или тънките черва. Най-често обаче се среща в дебелото черво и хранопроводната му част.

Съобщава се, че приблизително 25 % от случаите на дивертикулоза се усложняват с остър дивертикулит.

Дебелото черво и неговите части

Дебелото черво е технически известно с латинското наименование intestinum crassum, също и colon. То продължава от тънкото черво и може да бъде дълго около 1,5 м. Лигавицата на дебелото черво не произвежда, т.е. не образува, нови вещества. Тя се използва главно за реабсорбция (усвояване) на вода.

Широчината на дебелото черво е в диапазона приблизително 4-8 cm.

От тънкото черво в него преминават неразградени остатъци от храна, жлъчни багрила, отделени клетки от по-горните части на червото, както и вода. Впоследствие върху това съдържание действат чревни ферментиращи и гниещи бактерии (химус). Те продължават да се разграждат, докато се превърнат във фекалии.

При този процес се образуват чревни газове, като метан, въглероден диоксид, амоняк или фенол например.

В таблицата са показани частите на дебелото черво, които следват една след друга

Дивертикулът е издутина в стената на червата. Най-често част от чревната стена се размества чрез отслабена мускулатура. Това се случва особено в хранопровода. Защо се образуват тези издутини, не е напълно изяснено.

Смята се, че основната причина е отслабен слой на червата и повишено налягане в него. Това включва например областта, в която кръвоносните съдове навлизат през чревната стена, но също и пространството между мускулните снопчета. Рисковите фактори за дивертикули включват: 1:

• повишено налягане в червата в резултат на натежали изпражнения или запек
• отслабване на чревната стена, особено на мускулния слой
• по-висока възраст, над 40 години
• липса на фибри в диетата и поради това затруднено изпразване на изпражненията

Дивертикулозата често, в 25 % от случаите, преминава в остър дивертикулит. Това е възпаление на червата, което може да бъде неусложнено, без увреждане на чревната стена. В по-тежките случаи обаче става въпрос за усложнен дивертикулит.

Той се характеризира с перфорация (пробив) на чревната стена.

В допълнение към перфорацията на червото може да се образува абсцес или фистула. Стенозата (стеснението) до обструкцията (запушването) на червото е резултат от повтарящото се възпаление. Причината за възпалителното усложнение не е точно обяснена. На първо място тя се обяснява като комбинация:

1. анормална чревна стена
2. намалена подвижност (мобилност) на червата
3. повишено налягане в червата
4. нарушаване на чревната микрофлора

Върху появата на дивертикулоза и дивертикулит оказват влияние и:

• начин на живот, липса на физически упражнения
• тютюнопушене
• Алкохол
• затлъстяването
• диета
• лекарства, като кортикостероиди, лекарства за химиотерапия, нестероидни антифлогистични лекарства

В развитите страни повишената честота на дивертикулозата се дължи главно на неправилния състав на диетата, която съдържа по-малко зеленчуци, плодове, зърнени храни и повече месо, а оттам и ниско съдържание на фибри. Вследствие на това се появява запек, както и затруднения при дефекация.

В повечето случаи дивертикулозата протича безсимптомно, т.е. няма симптоми. Тогава тя се нарича неусложнена безсимптомна дивертикулоза.

Приблизително 25% от случаите обаче преминават в усложнена симптоматична дивертикулоза.

Усложнението е остър левостранен дивертикулит. Той се диференцира допълнително на неусложнен и усложнен. И съответно се проявяват и другите симптоми. При неусложнения има възпаление на един или повече дивертикули.

Стената на червото не е увредена.

Усложнената форма се характеризира с нарушаване, т.е. перфорация, на чревната стена. В други случаи се развива абсцес или фистула. След оздравяването и преодоляването на възпалението се появяват повторни възпаления, които могат да причинят стесняване (стеноза) или дори запушване на червото.

Това води до епизод на остър корем.

Симптомите включват:

• усещане за скованост на корема
• спазматична коремна болка, особено в долната лява част, която може да се разпространи в слабините или гърба
• влошаване на болката при движение
• повишена чувствителност при палпация
• нарушена дефекация, която може да включва запек или дори диария
• усещане за пълнота
• метеоризъм или метеоризъм
• повишаване на телесната температура, втрисане
• повръщане
• кървене и откриване на прясна кръв в изпражненията, наричано ентерорагия
• Проблемът се влошава значително, когато дивертикулът се спука и чревното съдържимо се изпразни в коремната кухина
• риск от перитонит, животозастрашаващ перитонит
  • силна коремна болка
  • твърд, плосък корем
  • спиране на изхвърлянето на газове
  • студена пот
  • треска
  • учестена сърдечна дейност и дишане
  • понижаване на кръвното налягане и развитие на шок
  • риск от смърт

Съобщава се, че честотата на дивертикулит е между 10 и 30% от случаите на дивертикулоза. Много често в 4-20% от случаите се установява фистула - патологична връзка на червото с друг орган. Налице е пробив на стената на червото в съседен орган, най-често пикочния мехур.

65% от фистулите са между червата и пикочния мехур
25% са връзка на червата с влагалището
3% с матката
Приблизително 1% са представени от фистула на червата с кожата.

Тъй като дивертикулозата е безсимптомна, диагнозата ѝ обикновено се поставя случайно при изследване на червата. В случай на остър дивертикулит диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина, физикалния преглед и анамнезата.

Впоследствие се извършват и лабораторни кръвни изследвания. Броят на белите кръвни клетки и нивата на CRP са повишени, като серумните нива на CRP са над 50 mg/л. Образните методи включват УЗГ, КТ или МРТ. Колоноскопията не се препоръчва в острата фаза на дивертикулита, главно поради риска от усложнения.

Появата на симптомите и тежестта на затрудненията очевидно оказват влияние върху появата на усложнения. При поставянето на диагнозата е важно да се изключат други възпалителни заболявания на червата, които могат да имат сходни симптоми. При всички случаи специализираният преглед и ранното диагностициране на дивертикулита са много важни.

Наличието на дивертикул може да не бъде доказано външно. В случай на усложнение се наблюдава усещане за втвърдяване на коремната болка. Първоначално се свързва и с чувство за пълнота и метеоризъм.

Най-често срещаното място на дивертикулите е хранопроводът на дебелото черво, разположен в левия долен квадрант на корема. Това е и областта, в която се появява болка или дразнене при допир.

Болката е спазматична и интензивна. Усилва се при движение. Затрудненията се съпровождат с дефекация, под формата на запек или диария. При дивертикулит степента на затрудненията също зависи от степента на затрудненията. Болката и другите симптоми се увеличават, когато дивертикулът се разкъса. Впоследствие може да се стигне до перитонеум и остър епизод на коремната криза.

Алтернативно се образува абсцес, който представлява ограничено възпалително находище, което може да се напипа външно. Друг вид усложнение е развитието на патологична връзка на съседни органи с червото.

При това заболяване се появява и кървене в червата, което се характеризира с наличието на прясна кръв в изпражненията.

В случай на чести рецидиви на възпалението може да се стигне до стесняване на червото и дори до запушването му. Ако проблемите продължават, разбира се, е изключително важно да се потърси професионална помощ и своевременно лечение.

Какво се препоръчва при дивертикулоза?

При това заболяване е важна и профилактиката на развитието на проблеми, а също и на повтарящи се възпаления. Промените в начина на живот, физическата активност и промените в хранителните навици, с промени в съдържанието на диетата, разбира се, оказват влияние.

Препоръки за лечение на дивертикулоза в ясна таблица