Лечение на болестта на Паркинсон: лекарства, рехабилитация и хирургия

Лечението се състои в заместване на липсващия допамин и компенсиране на дисбаланса на невротрансмитерите.

За съжаление болестта на Паркинсон не може да бъде излекувана. Но с подходящо лечение можем да потиснем симптомите в дългосрочен план.

Всяко хронично лечение освен облекчаване на симптомите носи и странични ефекти и усложнения. Целта е да се постигне баланс между ползите от лечението и усложненията и по този начин да се подобри качеството на живот на пациента.

Леводопа

Леводопа е основното лекарство при лечението на болестта на Паркинсон.

Недостигът на допамин не може да бъде компенсиран чрез директно прилагане на "готов" допамин. Той не преминава добре през кръвно-мозъчната бариера и голяма част от него ще бъде изразходвана по пътя през стомашно-чревния тракт.

Леводопа е прекурсор на допамина, който преминава много добре през кръвно-мозъчната бариера в мозъка. Той се прилага заедно с карбидопа. Карбидопа е вещество, което блокира девалвацията на тази молекула.

То се предлага и под формата на гел, наречен Дуодопа. Този гел се инжектира директно в тънките черва на пациента. Тази форма на лечение се използва при пациенти, които отговарят на лечението с леводопа, но имат тежки странични ефекти.

Допаминоподобни вещества

Активните допаминоподобни вещества се използват при лечението на страничните ефекти или в монотерапия, или в комбинация с леводопа.

Препарати като перголид и бромокриптин днес вече не се използват поради сериозните им странични ефекти. Вместо тях се прилагат прамипексол или ропинирол.

COMT

Използват се и лекарства, които блокират разграждането на леводопа до неефективни частици. Съкращението на наименованието им е COMT. Те потенцират и удължават ефекта на леводопа, затова се дават в комбинация с него.

Първият избор от тази група лекарства е ентакапон. Неговото предимство е, че няма странични ефекти в ЦНС и затова може да се прилага дори при рискови пациенти.

Подобен медикамент е толкапонът. Той е с по-дълго действие, но може да бъде токсичен за черния дроб. Високите дози не са препоръчителни, особено при високорискови пациенти.

NMDA

Лекарствата от групата на NMDA са представени от амантадин, който първоначално е разработен за лечение на грип. Той подобрява подвижността и облекчава сковаността (ригидността), но няма толкова положителен ефект върху тремора.

Под формата за интравенозно приложение се използва за лечение на акинетична криза.

МАО-В блокери

Моноаминооксидазата (МАО-В) е основен фактор в реакциите на оксидативен стрес, които увреждат нервните клетки при болестта на Паркинсон. Блокирането ѝ предпазва невроните от този токсичен ефект, напр. с новото лекарство расагилин.

Неврохирургично лечение

При лечението на болестта на Паркинсон се използват методи за невромодулация, най-често използваният от които е дълбоката мозъчна стимулация.

При тази техника електрод се вкарва дълбоко в мозъка, в съответното мозъчно ядро. Той се оставя там за дълъг период от време. Той излъчва нисковолтови осцилации.

Чрез двустранно стимулиране на субталамичното ядро се намалява хроничното приемане на лекарства от пациента. По този начин се намаляват и страничните ефекти на лекарствата, като например полевата дискинезия, която представлява неволеви движения на крайниците.