Лечение на болестта на Шойерман: медикаменти, физиотерапия

Терапевтичната дисциплина на детето е важна при лечението. Подкрепата от семейния кръг е от съществено значение. Поради неприятния естетически аспект на заболяването, особено момичетата са подложени на по-голям психологически натиск.

В острата фаза се предпочитат режимни мерки, т.е. ограничаване на повишеното физическо натоварване.

След отшумяването на острата фаза е важно да се поддържа редовна, но адекватна физическа активност.

Движението трябва да осигури развитието на мускулния баланс и укрепването на мускулния корсет на туловището, гърба, таза и по този начин - общата мускулна сила.

Добре е да се консултирате с лекар или физиотерапевт относно подходящите спортни дейности.

Продължителното седене е неподходящо. Затова дори в училище на детето трябва да се позволява да сменя позицията си по време на уроците.

За децата са забранени едностранното натоварване, вдигането на тежести и нежеланите силови упражнения, като например тренировките с тежести.

От друга страна, някои техники и упражнения за плуване, като например методът на Маккензи, упражненията на Клап и други техники за лечебна физкултура, са подходящи.

Физиотерапията е първата линия на лечение, но също така и в превенцията на бъдещи усложнения и болки в гръбначния стълб.

Подходящи могат да бъдат и някои методи на физиотерапия, като електротерапия и термотерапия. Масажът също може да бъде полезен. Като цяло рехабилитацията има и превантивна цел.

Кифозата до 40 градуса не изисква специални терапевтични методи.
Основното нещо е физическата активност.

Корсетът помага за намаляване на прогресията на заболяването. Той се използва при кифоза над 40 градуса.

Носенето му през целия ден и нощ е ограничаващо и натоварващо за тази възраст, дори от естетическа гледна точка.

През първите дни корсетът трябва да се носи в продължение на 23 ч. Един час е запазен за лична хигиена. По-късно времето за носене на корсета се намалява.

Болката се облекчава с болкоуспокояващи, т.е. аналгетици. Използват се и лекарства от други лекарствени групи, препоръчани от лекаря.

Хирургично лечение се налага рядко. Съобщава се, че само при 1% от засегнатите от това състояние се налага хирургична намеса.

Хирургия се извършва при кифоза, по-голяма от 75°, и след неуспех на консервативните методи. Използват се различни хирургични методи, а именно заден подход и комбиниран подход.

Преценката за пригодността на лечението - консервативно или инвазивно - е много индивидуална.