Лечение на болестта на Крон: лекарства, биологична терапия и др.

Основните цели на лечението на болестта на Крон включват:

  • поддържане на дългосрочен период на покой - ремисия
  • намаляване на дискомфорта, произтичащ от активността на заболяването
  • избягване на необходимостта от операция и хоспитализация
  • излекуване на фистули
  • заздравяване на язви
  • подобряване на качеството на живот

Терапията е строго индивидуализирана, като се вземат предвид местоположението на възпалението, тежестта на състоянието и свързаните с него усложнения.

Консервативна терапия

  • Аминосалицилати

Лекарство, наречено сулфасалазин (5-аминосалицилова киселина), се използва при засягане на дебелото черво. То е неефективно при възпаление в тънките черва и има редица странични ефекти, поради което се използва все по-рядко в практиката.

Вместо него се използва месалазин. Месалазинът е ефективен и при заболявания на тънките черва, а също така е ефективен и за предотвратяване на колоректален рак.

  • Антибиотично лечение

Антибиотиците се използват основно при септични усложнения, бактериално размножаване и заболявания в аналната област. От препаратите се използва основно ципрофлоксацин.

  • Кортикотерапия

Глюкокортикоидите са много ефективни за овладяване на възпалението, но употребата им е свързана с много странични ефекти. Кортикостероидите не са много ефективни за поддържане на покой и не поддържат ремисия дори в продължение на 12 месеца.

  • Имунотерапия

Имунотерапията е ефективно лечение, особено за поддържане на ремисия на заболяването. Нейният ефект се наблюдава едва с течение на времето, затова е необходимо лечението с други лекарства да започне в активен стадий.

Известните средства включват азатиоприн, който е свързан с риск от рак на лимфоидната тъкан, и метотрексат, чиято токсичност се проявява с гадене, повръщане и диария.

  • Биологично лечение

Биологичното лечение се отнася до лекарства, които са естествени, т.е. биологични по природа, и могат да потиснат възпалителния отговор. Използват се например инфликсимаб (IFX) и адалимумаб (ADA).

Биологичната терапия е подходяща за пациенти, които имат тежко протичане на заболяването, перианални фистули, не реагират на кортикостероиди, са на възраст под 17 години, имат неблагоприятно протичане на заболяването и имат извънскелетни симптоми, особено засягане на ставите или кожата.

  • Пробиотично лечение

Подходящи култури за лечение на болестта на Крон са видове Lactobacillus, Bifidobacterium, Sacchromyces bouladrii, E. coli Nissle и смеси от пробиотични култури от лактобацили и бифидобактерии.

Комбинацията от Sacchromyces bouladrii с месалазин има отличен ефект за поддържане на дългосрочна ремисия на заболяването.

Пробиотици: Кога да ги приемаме? Как да изберем правилните + За деца и бебета

  • Пребиотици

Пребиотиците са олигозахариди, които човешкият организъм не може да усвои. Те се ферментират в дебелото черво в мастни киселини, които подпомагат растежа на пребиотичната микробна флора, понижават pH и имат противовъзпалителен ефект. Те са много полезни за човека. Примери за такива подходящи пребиотици са инулинът.

  • Фекална микробна терапия (ФМТ)

Това е фекална трансплантация. Изпражненията се вземат от здрав човек и се даряват на реципиент със заболяване на дебелото черво.

В миналото тя е била успешно използвана за лечение на диария, причинена от Clostridium difficile. В момента се изследва потенциалът ѝ при болестта на Крон и улцерозния колит, което има много обещаващо бъдеще.

Хирургично лечение

Хирургията е окончателното лечение на болестта на Крон. Тя се използва, когато консервативното лечение не дава резултат и настъпят животозастрашаващи усложнения.

В днешно време ендоскопската диагностика е на високо ниво, а фармакотерапията е сравнително достъпна. Поради това хирургичното лечение намалява. В миналото до 40% от пациентите е трябвало да се подложат на операция на червата.

Най-честите хирургични интервенции са резекция на червата със създаване на шънтове, байпаси или стоми, които представляват изкуствени чревни изходи. Ако е необходимо хирургично решение, лапароскопският подход е за предпочитане пред класическата отворена операция.

fсподели във Facebook