Лечение на болестта на Хънтингтън: медикаменти? Психотерапията и подкрепата на семейството са ключови

Понастоящем, въпреки големия напредък на медицината, болестта е нелечима. Затова е важно да се оказва достатъчна психологическа подкрепа. Препоръчва се консултация с психолог. Болестта засяга цялото семейство, а не само отделния човек, като психологическите и двигателните промени преминават в инвалидност. На преден план излиза въпросът за предаването на дефектните гени на децата.

Понастоящем не съществува лечение, което да коригира или излекува мутиралите гени. Провеждат се и изследвания на невропротективни средства, които да забавят прогресията на заболяването, но засега без успех.

Затова лечението е насочено към две области, а именно потискане на нежеланите симптоми на заболяването и психологическа подкрепа или психиатрично лечение на пациента. Потискат се неволевите движения, особено на крайниците или лицето. На засегнатия се дават лекарства.

Използват се вещества от групата на невролептиците. Могат да бъдат предписани и медикаменти от категорията на антидепресантите и анксиолитиците, за да се подобри психологическото състояние на засегнатия пациент. Подходящи са и консултации и упражнения с логопед.

Впоследствие са важни и сестринските грижи. Въз основа на ограничаването на самостоятелността се появяват нарушения в храненето. Заедно с нарушеното преглъщане и кашляне на храната, състоянието се усложнява от недохранване (малнутриция) и пациентът губи тегло.

През този период се налага хранене чрез сонда. Като например ПЕГ (перкутанна ендоскопска гастростомия), която представлява сонда, вкарвана в стомаха през коремната стена. По-късният етап изисква постоянни сестрински грижи в извънболнично заведение.

Понастоящем не е възможно друго лечение. Съвременната медицина все още не познава отговора на въпроса как да коригира тази и други генетични деформации на ДНК.