Болест на Хънтингтън: какво представлява и какви са симптомите/диагнозата?

Болестта на Хънтингтън е рядко наследствено невродегенеративно заболяване. Предаването е по автозомно-доминантно унаследяване. Достатъчно е генът да бъде унаследен от единия родител. Заболяването е хронично и прогресивно. Това означава, че се развива с течение на времето.

Няма разлика между мъжете и жените. Болестта на Хънтингтън се среща сравнително рядко, като засяга приблизително 7 на всеки 100 000 души. Честотата на заболяването варира в географски план, като най-често се среща в Европа и САЩ, а по-рядко в Азия и Африка.

Заболяването е прогресивно по своя характер, което означава, че започва да се проявява постепенно и симптомите се влошават с течение на времето. Началото на симптомите настъпва най-често на средна възраст, като най-често се среща между 20 и 40 г. То обаче може да настъпи и в детска или старческа възраст. Заболяването, което се развива преди 20-годишна възраст, се нарича още ювенилна болест на Хънтингтън.

При по-малките деца е доста често срещано лошият ген да се предава от страната на бащата. Заболяването се основава на предаването на генетична информация, която се съхранява в т.нар. триплети - тройка нуклеотиди, които са отговорни за образуването на белтъците в човешкия организъм. По-конкретно става въпрос за триплета CAG.

Затова е отговорна мутацията в гена, която води до производството на вещество, наречено хънтингтин. То е открито през 1993 г., но точната му функция не е известна. Смята се, че играе роля в развитието на ЦНС, централната нервна система.

За първи път е описано през 1872 г. от американския лекар Джордж Хънтингтън.

При болестта на Хънтингтън повторната поява на тези триплети е честа. Именно количеството и честотата на повторната поява на триплетите влияе върху времето на поява на симптомите. По-голямото количество води до по-ранна поява.

Невродегенеративното увреждане означава, че неврологичната система е увредена, включително централната нервна система, т.е. мозъкът. Обикновено то включва некоординирани неволеви движения. Засяга обаче и умствените способности. Заболяването засяга и когнитивните функции, особено паметта и речта.

Както вече беше споменато, болестта на Хънтингтън има различни форми - по-точно три. Те се разделят според възрастта, на която заболяването започва да се проявява. По-подробно описание е дадено в таблицата по-долу.

Таблица с разпределение на формите на заболяването и описание

Причината за заболяването е генетична мутация. Унаследява се дефект в ДНК хромозомата. Той води до производството на белтъка хънтингтин. Ако единият от родителите е болен от това заболяване, вероятността детето да го получи е 50%.

Интересно е също така да се отбележи, че ако майката е била причинител на дефектния ген, заболяването е по-леко и настъпва в по-напреднала възраст. В случая с бащата е обратното. До 95% от случаите на заболяването се дължат на наследственост. По този начин предаването на мутацията от родителя е и най-сериозният рисков фактор. Съобщава се, че в около 5% от случаите мутацията не се дължи на наследственост.

Генетичната мутация се причинява от промяна в подредбата на базите в гена. Базите са четири и се делят на аденин, тимин, гуанин и цитозин. В гена те образуват код и правят това чрез подредбата си. В случая с болестта на Хънтингтън C-A-G се повтаря излишно в ДНК кода.

При нормални обстоятелства триплетът C-A-G се повтаря приблизително 9-35 пъти. При това заболяване те са повече от 40. Потвърдено е, че колкото повече са те, толкова по-бързо се развива заболяването. Последицата е образуването на белтъка хунтингин, който след това причинява заболяването, като уврежда мозъка и нарушава функциите му.

Проявите на разстройството най-често са външни и видими симптоми. В рамките на двигателните разстройства най-честият симптом е хорея. Засегнатият има неконтролируеми, неволеви движения. Например на ръцете, но също и на лицевите мускули, а вероятно и неконтролируеми движения на езика.

Симптомите на заболяването включват нарушено преглъщане, слюноотделяне и намален прием на храна. Лицето не е в състояние да се грижи за себе си и се нуждае от ежедневна помощ, не е способно да се самообслужва. В резултат на това заболяването често е съпроводено със загуба на тегло и недохранване.

Увреждането на мозъка се отразява и на психологическите способности на човека. Засегнати са когнитивните функции, речта или паметта. Пример за това са поведенческите промени, при които спокойният човек изведнъж става агресивен и егоцентричен.

Агресията или дори апатията или депресията са много често срещани симптоми, както и деменцията в по-късните етапи. В най-тежките случаи заболяването води до пълна промяна на личността, срив на личността и психотични разстройства.

Клиничните симптоми са разделени на 5 етапа:

1. Етап, в който човек е напълно активен и самостоятелен, способен да извършва работа.
2. стадий, при който има леко ограничаване на дейностите, но човекът е самодостатъчен
3. стадий, при който е налице неспособност, изисква се помощ при извършване на дейности
4. етап, в който лицето не е самостоятелно, но все още може да живее в домашна среда
5. стадий на несамостоятелност, при който се изискват пълни сестрински грижи

Психологическите промени са първите, които настъпват, и включват:

• личностни промени и разстройства
• влошаване на интелекта, паметта и затруднения в обучението
• нарушена концентрация
• загуба на интерес към любими дейности
• забавяне на умственото развитие
• намалена преценка и критичност, неправилна преценка на ситуациите
• тревожност
• поведенчески разстройства, агресия
• промени в настроението, емоционалност
• депресивно разстройство, склонност към самоубийство
• психотични разстройства, заблуди, халюцинации, параноя
• деменция до пълно разпадане на личността

Поради по-късната поява на двигателните затруднения правилната диагноза на заболяването често се забавя. Случва се погрешно да се диагностицира психиатрично разстройство, а болестта на Хънтингтън да остане неоткрита. Впоследствие, след асоциирането на двигателните разстройства, подозрението се насочва към това заболяване.

Заболяването има следните двигателни прояви:

• мускулни потрепвания, като например лицеви тикове.
• Гримаси
• спазми на лицевите мускули
• двигателно безпокойство
• нарушения на речта, нарушено произношение (дизартрия)
• неволни звуци
• нарушено преглъщане
• изкашляне на храна и риск от вдишване на чуждо тяло (аспирация)
• повишено слюноотделяне
• поява на неволеви движения (хорея)
  • внезапно движение на крайниците
  • отривисти движения
  • усукващи движения
  • некоординирани движения

Двигателните движения са безцелни, но влошаването обикновено настъпва при целенасочени движения. В покой, особено по време на сън, неволевите движения се прекратяват. Дори ходенето обикновено е нарушено и може да наподобява състояние на пиянство. По-късните етапи се характеризират със загуба на самостоятелност.

Диагнозата се основава главно на директни генетични изследвания. За потвърждаване или изключване на заболяването се използват ДНК тестове. Впоследствие може да се определи прекомерният брой триплети, които причиняват това невродегенеративно заболяване.

Въз основа на точния брой може да се определи степента на мутация и дегенерация на генетичната информация. Може да се оцени и възможното начало и интензивност на заболяването. За определяне на заболяването се използват и психологически или психиатрични изследвания.

Неврологичните прегледи също се използват при поставянето на диагнозата. Оценяват се двигателните умения, общият физически и двигателен статус, неволевите движения и други затруднения. Обикновено се извършват и други основни лабораторни изследвания. ЕЕГ, която представлява изследване на електрическата активност на мозъка, също се използва при диференциалната диагноза.

Полезни са и компютърната томография или магнитно-резонансната томография, особено на базалните ганглии, мозъчната кора и, разбира се, общото състояние на мозъка. Заболяването често се диагностицира едва на етапа, когато са налице двигателни симптоми. Когато се появят психиатрични проблеми, за болестта на Хънтингтън не се мисли по време на първоначалните прегледи.

Протичането на заболяването е променливо и зависи от броя на триплодите. Колкото повече са триплодите, толкова по-рано се появяват симптомите и толкова по-тежко протича заболяването. При класическата форма симптомите обикновено се появяват на възраст между 30 и 45 години.

Тази форма е най-разпространена и се среща в 90% от случаите на болестта на Хънтингтън. Психологическите трудности са първите, които се появяват. Те включват по-леки форми като тревожност, промени в настроението и по-голяма емоционалност. Човекът губи интерес към любими преди дейности.

Интелектът намалява, паметта, концентрацията, а оттам и ученето са нарушени. Поведението е засегнато от нарушена преценка, критичност и неправилна оценка на ситуациите. Може да се появи и криминално поведение. Като цяло човекът е умствено забавен (брадипсихичен). От друга страна, поведенческите промени могат да насърчат агресията.

По-лош вариант са депресивните състояния и произтичащите от тях суицидни мисли. С течение на времето се появяват психотични затруднения като заблуди или халюцинации. Кулминацията на психологичните промени е разпад на личността и деменция.

Не психологическите затруднения водят до поставяне на диагнозата, а само появата на двигателни нарушения. Първоначално се появяват незначителни мускулни потрепвания, като например потрепвания на лицевите мускули, мускулни тикове или гримаси. Внезапните движения на краката и други неволни, отривисти, но и усукващи движения се наричат хорея.

Неволните движения наподобяват танц, откъдето произлиза гръцкото наименование хорея.

Развива се общо двигателно безпокойство. Движенията са груби и безцелни. Съзнателните движения се влошават и отстъпват по време на почивка и сън. Свързани са с нарушения на говора и неволни звуци. Качеството на живот е силно засегнато.

Преглъщането също е проблематично, което води до прекомерно слюноотделяне. Появява се често аспириране на храна или течности. Това създава риск от вдишване на чужд обект, например храна. Аспирацията причинява пневмония, а това е рисковано поради усложненията.

С течение на времето самостоятелността намалява. Засегната е фината моторика. Човекът не може да се облича, да закопчава копчета. Предметите изпадат от ръцете, писането е трудно. Ходенето може да наподобява състояние на пиянство. В по-късните етапи настъпва загуба на подвижност или мускулна ригидност.

Загубата на самодостатъчност води до нарушения в храненето и загуба на тегло. В стадий 4 човекът е неамбулаторен, но може да живее вкъщи. Не така стои въпросът в стадий 5, когато са необходими постоянни медицински грижи.

Психичните разстройства и двигателните увреждания прогресират. При депресията се появяват склонност към самоубийство. Очакваната продължителност на живота обикновено е между 10-15 години от началото на заболяването.

Ако мутацията е по-обширна, началото е по-ранно. Ако това се случи преди 20-годишна възраст, формата на заболяването се оценява като юношеска болест на Хънтингтън. Психологическите затруднения са основната характеристика. Свързани са епилепсията и синдромът на Паркинсон.

Неволевите движения са по-редки или леки. Заболяването протича по-тежко и прогресира по-бързо. При тази форма на юношеска болест на Хънтингтън преживяемостта е по-кратка.

От друга страна, ако генната мутация е по-слабо разпространена, болестта има по-късна поява. Тя се нарича форма с късна поява. Обикновено настъпва след 60-годишна възраст.

Общата прогресия е по-бавна. Симптомите са подобни на тези при класическата форма, но са по-леки. Продължителността на живота е нормална и сравнима със здравото население.