Белодробна емболия: защо се появява, как се проявява, открива и лекува?

Белодробната емболия е остро (внезапно) състояние, при което се получава запушване на белодробните артерии. Най-честата причина за запушването е тромбоемболичната болест. Тромб (кръвен съсирек) се разкъсва и се образува емболия. Това се случва главно от кръвоносните съдове на долните крайници и таза.

Тромбоемболичната болест възниква главно в резултат на обездвижване на човек или на един долен крайник.

Особено рискови са следоперативните състояния. Например след смяна на тазобедрена или колянна става, а също и когато долният крайник е обездвижен с шина или гипс при счупване.

Разбира се, има и други заболявания, които могат да причинят тромбоза, като например флеботромбоза на долните крайници. Освен от кръвен съсирек, запушването на кръвоносните съдове се причинява и от други материали.

Запушване в белодробните съдове може да причини:

• кръвен съсирек (тромб) след освобождаване на ембол
• въздух
• мазнини
• амниотична течност
• тумор

Белодробната емболия е третото по честота сърдечносъдово заболяване след хипертонията и коронарната болест на сърцето. Тя е и основен рисков фактор и причина за заболеваемост и смърт. Съобщава се, че смъртността при нелекувана белодробна емболия достига до 30%.

Ранното диагностициране и бързото лечение намаляват този процент до 2-8 %.

В миналото класификацията на белодробната емболия се е основавала на степента на запушване на съда. В днешно време белодробната емболия се определя от риска от ранна смъртност. Двете разделения са представени в таблицата.

Най-често се интересувате от: Какво представлява, защо се появява и как се проявява? Как може да се открие и излекува? Какви са усложненията му и как излага хората на риск? Тази и друга интересна информация е представена в статията...

Разпределение на белодробната емболия в таблицата

Тромбоемболична болест, какво представлява тя?

Тромбоемболичната болест е болестен процес, който възниква от наличието на тромб или емболия в кръвоносните съдове. Тя има две подчасти, а именно белодробна емболия и тромбоза на дълбоките вени. Тромбозата на дълбоките вени възниква в горните или долните крайници или в таза.

Най-честата причина за емболизацията е дълбоката венозна тромбоза на долните крайници. Друга причина е тромбоза на тазовите съдове, бъбреците или по хода на долната празна вена. Кръвен съсирек (ембол) може да причини и запушване на съдове в коремната кухина или горния крайник.

Сериозно състояние е инсултът.

Белодробната емболия е животозастрашаващо състояние. Най-честата ѝ причина е дълбока тромбоза на долните крайници. Ембол, който се образува в кръвоносните съдове на долните крайници, се придвижва в кръвообращението и запушва белодробните артерии (клонове на arteria pulmonale, белодробни артерии).

Тромбът има най-чест произход в съдовете на долните крайници.

Той може да се образува и в съдовете на горните крайници или дори в дясната част на сърцето. Кръвен съсирек може да се образува и в променен кръвоносен съд, както се случва при разширени вени.

Причината за емболизация в белодробната артерия е главно тромбоемболична болест.

Съществуват обаче и други материали, които могат да стоят зад затварянето на съда, като мастна тъкан, въздух, амниотична течност или туморни клетки.

При тромбозата и при белодробната емболия се споменават предразполагащи фактори, които, особено когато са комбинирани, са причина за затрудненията. Те се наричат още триас на Вирхов. Откриването на наличието на рискови фактори е от решаващо значение за последващите превантивни мерки.

Освен това съществуват общи рискови фактори за белодробна емболия. Те могат да бъдат вродени или придобити.

Тромбозата възниква като синергия на множество фактори. Те се наричат още триас на Вирхов:

• Промяна в механизма на коагулация (съсирване на кръвта)
• нарушаване на вътрешната обвивка на кръвоносните съдове (ендотел)
• забавяне на кръвния поток
  • промяна в кръвоносния съд, като при варици, възпаление
  • при сърдечни аритмии
• актуалното състояние на фибринолитичната система също участва

Рискови фактори, които са най-честите причини за тромбоемболична болест

Кръвен съсирек (тромбоембол) или друг материал се придвижва по кръвоносните съдове, докато не създаде пречка за кръвотока, т.е. запушване на белодробното кръвообращение. При здрав човек 50% от белодробните кръвоносни съдове са затворени, което създава вида и картината на масивна белодробна емболия.

Емболът създава обструкция в басейна на arteria pulmonalis. В зависимост от степента и ограничението на кръвния поток белодробното кръвообращение е нарушено. Нарушеното белодробно кръвообращение е резултат от намаляване на венозното връщане към лявото сърце.

Кръвта се връща от дясната страна на кръвообращението към лявото сърце с по-ниска скорост, което води до намаляване на налягането в голямото кръвообращение. Съществува обаче и повишаване на налягането в белодробната артерия (белодробна хипертония) и в дясното сърце. Последното е причина за задръжка в дясното сърце.

Ако степента на емболизация е голяма, като например в случай на запушване на ствола на белодробната артерия, човек умира внезапно. Ако се появят повтарящи се, но малки емболизации, настъпва хронична конгестия на дясното сърце, белодробна хипертония и по-късно дилатация на дясната камера.

Емболизацията възниква предимно поради тромбоза на дълбоките вени на долните крайници. Тя може да бъде проксимална или дистална. Проксималната форма се локализира над коляното, главно от феморална (44,1 %) и иляко-феморална тромбоза (13,5 %). Като цяло може да се очаква 50 % риск от емболия, ако не се лекува.

Дисталната (от тибиалните съдове) тромбоза е пример за тромбоза в прасеца. При тази форма се съобщава за риск от 5-25%, ако не се лекува рано. В около 5,1% от случаите източникът на емболизация е дясното сърце.

В до 33,9 % от случаите, при които е извършена аутопсия, източникът на емболизация не е изяснен.

Кръвният съсирек се притиска към стената на съда и някои съсиреци се задържат по-добре върху нея. Други са нестабилни и в повечето случаи се освобождават в кръвообращението след механичен натиск. Примери за повишен натиск са кашлицата, натискането на изпражненията (дефекация), но също и повръщането. Или дори бързото ставане.

Симптомите на белодробната емболия зависят от степента на засягане на кръвоносната система.

При запушване на кръвоносен съд се нарушава кръвотокът в засегнатата част на белия дроб. Освен това може да настъпи белодробен инфаркт, ако е увредено съдовото снабдяване на белия дроб (по-малко от 10% от случаите).

В някои случаи той може да е безсимптомен. Общата клинична картина обаче зависи от няколко фактора:

• степента на обструкция
• размера на емболията
• времето на развитие
• състоянието на сърдечносъдовата система

Обикновено белодробната емболия се проявява със симптоми като задух, повишена дихателна честота. Възможно е да е свързана с болка в гърдите. В същото време се повишава и сърдечната честота. Други свързани симптоми, които могат да доведат до поставяне на диагнозата, включват кашлица, изкашляне на кръв, а също и колапс.

Таблицата показва процентното съотношение на типичните симптоми при белодробна емболия

При масивна белодробна емболия хемодинамиката е нарушена. Кръвното налягане в белите дробове се повишава. Това натоварва дясното сърце. Дясното сърце отказва. В резултат на намаленото връщане на кръв към лявото сърце кръвното налягане в голямото кръвообращение спада. Резултатът е кардиогенен шок. Рискът при нарушено кръвоснабдяване на сърцето е развитието на инфаркт.

При масивната форма на белодробна емболия се наблюдават симптоми като: 1:

• повишено изпотяване.
• Бледност
• намалено кръвно налягане
• тахикардия
• ритъмни нарушения - галопиращ ритъм
• белодробна хипертония
• остра дяснокамерна дилатация
• повишено централно венозно връщане, което се изразява в повишено пълнене на югуларните вени
• нарушено съзнание, колапс

Нелекуваната масивна белодробна емболия е с висок риск от смърт. лекуваната емболия е с 20% риск от смърт. внезапна смърт настъпва в приблизително 10% от случаите.

Другите симптоми могат да включват посиняване на кожата (цианоза). Първоначално то може да се прояви в периферията, но по-късно да се прояви централно (устните и лигавиците посиняват). Лицето може да изпитва страх от смъртта, който професионално се нарича horror mortis.

Възможно е да е свързано и с хълцане (singultus). Болният може да чувства тежест в стомаха, да повръща. При хроничния тип се наблюдава и подуване на долните крайници или повишена умора и обща слабост. Първият симптом на заболяването може да е колапс. Човекът може да отделя спонтанно урина и фекалии.

Субмасивната емболия протича по-слабо, но също се характеризира със задух или болка зад гръдната кост. При този тип няма признаци на шок. Съдовата оклузия е по-малко от 50%.

Друга форма е сукцесивната белодробна емболия, която се характеризира с повторна емболизация на по-малки съсиреци. Нарича се още рецидивираща форма. Съобщава се, че честотата ѝ е около 29 %. Много често се бърка с други белодробни или сърдечни заболявания.

Симптоми на белодробна емболия на едно място:

• Внезапна поява на задух.
• Болка в гърдите
• кашлица
• изкашляне на кръв
• бледност
• изпотяване
• страх от смъртта
• припадък
• учестено дишане
• ускорен пулс
• понижено кръвно налягане
• кардиогенен шок
• цианоза
• объркване
• дълбока венозна тромбоза на долните крайници
• треска над 38,5 °C

Диагностицирането на белодробната емболия се улеснява от типичното протичане. То обаче не е налице във всеки случай. Понякога се допускат диагностични грешки и емболията се бърка с друго заболяване (например бронхопневмония, инфаркт на миокарда или сърдечна недостатъчност).

Диагнозата трябва да се подозира, ако има симптоми на флеботромбоза и повишена положителност на D-димер (повече от 500 единици). Събира се анамнеза и се наблюдава клиничното протичане. В някои случаи заболяването може да протече почти безсимптомно. От друга страна, внезапната смърт може да бъде първият признак на заболяването.

Основните методи на изследване включват ангиопулмография, при която в кръвоносен съд се въвежда катетър. Впоследствие се прилага контрастно вещество. Изследването показва загубата на кръвоснабдяване на кръвоносните съдове, размера, формата и броя на емболите. Съществуват също компютърна томография, ангиокомпютърна томография, спирална компютърна томография. Може да се използва и перфузионна сцинтиграфия, вентилационно перфузионно сканиране или рентгенова снимка на гръдния кош.

По време на изследването се прави и ЕКГ. ЕКГ показва признаци на задръжка на дясното сърце, тахикардия. До 18% от пациентите с белодробна емболия обаче имат нормална ЕКГ. ЕКГ е важна и за изключване на миокарден инфаркт.

Допълва се ECHO, ултразвук, по-точно дуплексен ултразвук на вените на долните крайници. Взема се и кръв за лабораторни изследвания за оценка на кръвните газове, както и други основни кръвни изследвания. Диагнозата трябва да изключи други заболявания като инфаркт, астма, пневмоторакс, бронхопневмония, хронична обструктивна белодробна болест.

Протичането на белодробната емболия може да бъде различно, в зависимост от размера на ембола и степента на съдовото затваряне. То може да бъде леко или типично. Често се срещат и асимптоматични форми.

Масивната белодробна емболия обаче има тежко протичане с наличие на нарушение на хемодинамиката и с кардиогенен шок.

Интересна информация: В Европа се съобщава, че честотата е приблизително 0,5-1/100 000. Нелекуваният тромбоемболизъм е с висок риск от рецидив. Ранното антикоагулантно лечение намалява риска от смърт от това заболяване с до 75%.

Ако не се лекува, то може да завърши със смърт. Човек може да изпадне в припадък, при който има краткотрайна загуба на съзнание. Най-сериозното протичане е внезапна смърт, дори като първи симптом на остра масивна белодробна емболия при здрав преди това човек.

Дългосрочните прояви включват хронична тромбоемболична белодробна хипертония, cor pulmonale и дилатация (разширение) на дясното сърце. Рецидивиращите белодробни емболии също са сериозни. Заболяването има по-тежко протичане при хора, които дълго време се лекуват от друго сърдечно или белодробно заболяване.