Лечение на базоцелуларен карцином: Как се лекува базоцелуларен карцином?

Целта на лечението е пълното отстраняване на тумора без повторна поява (рецидив).

Този риск обаче се увеличава от някои хистологични характеристики (характер на инфилтрацията, склероза, мултифокалност), централно-лицева локализация, локализация върху ушната мида и в капиляра, размер на тумора над 6 mm и анамнеза за предишен базалиом.

За да бъде правилно лекуван базалиомът, трябва да се вземат предвид неговите:

• хистологичен тип
• размер
• локализация
• предишно лечение
• очаквания козметичен резултат

Пациентът зависи от:

• възраст
• фототип на кожата
• общото здравословно състояние

Лечението може да бъде разделено на:

• хирургично (ексцизия, кюретаж, каутеризация,_CO2 лазер)
• нехирургично (локална терапия с имиквимод, 5-флуороурацил, криотерапия, фотодинамична терапия и лъчетерапия)

Хирургичното лечение е за предпочитане при ограничени, неинфилтриращи базалиоми. Предимството му е, че се получава материал за хистопатологично изследване.

Непълни ексцизии (изрязване) се срещат при 5-17% от оперираните.

Недостатъците са:

• загуба на тъкан
• болка
• образуване на белези
• време за оздравяване 3-6 седмици
• риск от инфекция

Повечето първични БКК могат лесно да бъдат лекувани чрез хирургична намеса. Честотата на рецидивите след пълна екстирпация (отстраняване) е по-малка от 2 % до 8 % на 5 години след операцията и позволява тъканта да бъде изследвана хистопатологично или чрез нехирургични методи (криотерапия, електрокоагулация, PDT, лечение с имиквимод...) в зависимост от

• тип
• размер
• локализация на тумора

БКК с висок риск от рецидив (повторна поява) трябва да се лекува по-агресивно.

Рискът от повторна поява (рецидив) се увеличава с:

• размер на тумора
• лошо определени граници
• агресивен хистологичен подтип
• евентуален предишен рецидив на тумора

Целта на хирургичното лечение е да се отстрани клинично видимият тумор, както и евентуалното му микроскопично разпространение в околността. Следователно е необходимо туморът да се екстирпира (изстърже) с предпазен марж.

Впоследствие се извършва хистопатологично изследване на фиксирана във формалин тъкан, вложена в парафин.

Настоящите препоръки са за 3-4 мм предпазно поле за тумори с нисък риск (бавно растящи, по-малко метастатични) и 5-15 мм предпазно поле за базалиоми с висок риск (по-агресивни, по-бързо растящи).

По-малки граници от 2-3 мм могат да се обмислят в области, където възможностите за реконструкция са ограничени - централна част на лицето, периорбитална област, нос, устни, брадичка, челюст, преаурикуларни и ретроаурикуларни области.

Поради локализацията на базалиома в 80% от случаите е необходимо да се пристъпи към пластична операция.

Някои големи лезии изискват обширни процедури, като в този случай е необходимо да се прибегне до мутилационни процедури (процедури, причиняващи осакатяване). Пример за това е орбиталната екзентерация (отстраняване на орбитата).

При напреднали, мутирали стадии се прибягва и до адювантна лъчетерапия (лечение, което засилва ефекта от предишното лечение), за да се предотврати разпространението на тумора в околността.

Кюретажът, електрокоагулацията, криотерапията и лазерът са методи, подходящи за малки, нискорискови базалиоми, които не са локализирани на лицето и нямат мултифокален (мултилокулярен) характер.

По същество те са алтернативно лечение за малки, нерискови базалиоми по туловището и крайниците.

Те също така позволяват хистологично изследване на тъканта.

Има ли нехирургично лечение на базалиома? Да, има локално нехирургично лечение

Криотерапията се препоръчва само за малки базалиоми, при които рискът от рецидив е от 7,5 до 16%.

То включва използването на техники за замразяване, например с течен азот за унищожаване на тъканта при температури от -70°C до -196°C.

Продължителността на прилагане оказва влияние върху крайния ефект от терапията.

Недостатъците са:

• невъзможност за хистологична оценка
• риск от образуване на белези
• хиперпигментация

При пациенти в напреднала възраст криотерапията е добра алтернатива на хирургичната намеса.

Радиотерапията (йонизиращо лъчение) е показана само при неоперабилни (не могат да бъдат отстранени хирургично) и експанзивни БКК, например:

• локално напреднало заболяване
• съпътстващо заболяване (наличие на едно или повече заболявания едновременно с основното заболяване)
• отказ от операция
• в случаите, когато лечебната операция не е възможна или би могла да доведе до обезобразяване или да обремени с лош естетически резултат (клепачи, нос, устни, големи лезии на ухото, челото или скалпа)

Недостатъците са:

• риск от радиодермит (възпаление на кожата, причинено от йонизиращо лъчение).
• алопеция (косопад)
• вторични злокачествени образувания на кожата (вторични кожни тумори)

Фотодинамичната терапия (PDT) използва локално приложение на фотосенсибилизатор, най-често аминолевулинова киселина или метиламинолевулинат.

Фотосенсибилизаторът произвежда кислородни радикали, които увреждат туморната тъкан.

Предимството на този метод е неговата селективност към туморната тъкан. Фотодинамичната терапия с дневна светлина също е полезна.

Имиквимод има двойствен (дуален) механизъм, който се състои от имуностимулация на вродения и придобития имунитет и индукция на апоптоза (иницииране на програмирана смърт) на раковите клетки.

Краткосрочният ефект се обяснява с апоптозата, а дългосрочният ефект - с имуномодулиращите механизми. Благоприятният терапевтичен ефект на имиквимод варира от 82% до 93% от пациентите.

Комбинацията от възможности за лечение на БКК трябва да се основава на принципа на допълващите се или синергични (едновременни) механизми на действие на отделните лечебни методи.

Комбинацията от различни методи на лечение се избира при пациенти, при които хирургичното лечение би имало мутативни последици или очакваният терапевтичен резултат би бил незадоволителен.

Пациентите могат да бъдат насочени от:

• дерматовенеролог (лекар, специализиран в областта на кожните и половите заболявания)
• хирург
• пластичен хирург
• общопрактикуващ лекар