Автоимунен тиреоидит: болест на Хашимото. Причини, симптоми

Автоимунното заболяване на щитовидната жлеза включва имунен механизъм, който атакува клетките на щитовидната жлеза. Настъпва хронично възпаление и лоша функция на жлезата.

Какви са рисковите фактори за развитието му, етиология, симптоми, възможности за лечение и много други, ще научите в статията.

Значение и функция на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза е важен малък орган, разположен в предната част на шията върху щитовидния хрущял. Тя е съставена от 2 дяла и по форма наподобява пеперуда. Фоликулите на дяловете съдържат клетки, които произвеждат хормони на щитовидната жлеза, тиреоидни хормони - трийодтиронин и тироксин.

• Трийодтиронинът съдържа 3 атома йод и се обозначава със съкращението Т3.
• Тироксинът съдържа 4 атома йод и затова се нарича Т4.

Хормоните на щитовидната жлеза участват във:

• Регулиране на обмяната на веществата
• Консумация на кислород в организма
• Терморегулация
• Растеж и развитие
• Функциониране на нервната система
• Дейност на мускулно-скелетната система
• Сърдечно-съдова дейност
• Плодовитост и бременност

Друг хормон, произвеждан от щитовидната жлеза, е калцитонинът със задача да регулира калция и фосфора в кръвта.

За правилното си функциониране щитовидната жлеза извлича йод от организма, който включва в хормоните на щитовидната жлеза.

Функцията на щитовидната жлеза се регулира от тиреотропиновия хормон TSH, който се произвежда от аденохипофизата (предния дял на хипофизата). Той от своя страна се регулира от хипоталамуса и TRH (тиреотропин освобождаващ хормон). По този начин щитовидната жлеза се контролира от централната нервна система.

Тиреоидит на Хашимото

Заболяването се среща при 5% от населението. 80% от тях са жени.

Заболяването е открито и описано още през 1912 г. от японския лекар Хасмитото Хакару.

Болестта на Хашимото, известна още като тиреоидит на Хашимото, е хронично автоимунно възпаление на щитовидната жлеза. Собствената имунна система на организма атакува клетките на тъканта на жлезата. Наблюдава се постепенно намаляване на активността и функцията на жлезата.

Имунната система на човека оценява някои от собствените части на организма като вредни или опасни. В случая с тиреоидит на Хашимото това включва производството на антитела срещу рецептори и ензими по стените на клетките на щитовидната жлеза.

Резултатът е хронично възпаление на щитовидната жлеза. Увредената щитовидна жлеза не е в състояние да изпълнява физиологичната си функция, което води до състояние на хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза).

Заболяването протича дълго време безсимптомно. Проявите са главно гуша (уголемяване на жлезата), повишаване на теглото, повишена умора, мускулна слабост, запек, психологически проблеми и много други.

Точният механизъм и етиологията на тиреоидита на Хашимото са неизвестни. Заболяването се класифицира като имунопатология, която представлява заболяване, медиирано от Th-лимфоцитите. Налице е загуба на имунологичен толеранс към собствената тъкан.

Т-лимфоцитите инфилтрират щитовидната жлеза. Те могат да активират макрофагите, които са източник на цитотоксични Т-лимфоцити, участващи в разрушаването на щитовидната жлеза.

Наличието на лимфоцитна инфилтрация е отговорно за производството на антитела срещу щитовидната жлеза. Поради това заболяването е наречено още хроничен лимфоцитен тиреоидит.

Генетичната предразположеност е водещият рисков фактор за развитието ѝ. Тя обаче не е предпоставка за развитието ѝ. Външните фактори също играят роля.

Рискови фактори:

• Генетична предразположеност
• Женски пол
• Средна възраст
• Други автоимунни заболявания
• Някои тежки бактериални и вирусни инфекции
• Излагане на стрес
• Излагане на радиация
• Недостиг на селен, витамин С и D

Развитието на болестта обикновено е постепенно и бавно.

Има много клинични симптоми, свързани с тиреоидита на Хашимото, някои от които могат да са показателни за други заболявания, затова е необходима задълбочена диагностика.

Първоначално заболяването може да предизвика краткотраен хипертиреоидизъм (хашитоксикоза). Симптомите на автоимунното възпаление на жлезата са както от физическо, така и от психологическо естество.

Най-често срещаните симптоми и прояви:

• Увеличаване на теглото
• Увеличена щитовидна жлеза
• Чувство на студ и втрисане
• Повишена умора
• Болки в мускулите
• Болки и подуване на ставите
• Сърцебиене
• Високо кръвно налягане
• Запек
• Изтъняване на косата
• Суха кожа
• Подуване на лицето
• Нередовна менструация
• Силна менструация
• Нарушения на плодовитостта до безплодие
• Депресия

Диагностиката на заболяванията на щитовидната жлеза се състои от ендокринологично изследване, което често се назначава от общопрактикуващ лекар.

Преди всичко от пациента се снема подробна анамнеза под формата на интервю. Лекарят установява семейната история, заболяванията и диагнозите, приеманите лекарства, начина на живот, симптомите и много други.

Лекарят изследва щитовидната жлеза, лимфните възли и околността с поглед и палпация. Той проверява за евентуално увеличение на жлезата и наличие на възли.

Диагнозата се състои основно от лабораторно определяне на концентрацията на тиреостимулиращия хормон, тироксина и трийодтиронина и наличието на автоимунни антитела от кръвната проба на пациента.

При хипофункция на щитовидната жлеза е характерно намаляване на тиреоидните хормони. За разлика от тях TSH (тиреотропен хормон), произвеждан в хипофизата, е увеличен.

При хиперфункция на щитовидната жлеза кръвните нива на хормоните Т3 и Т4 са повишени.

В кръвта се откриват антитела срещу щитовидната жлеза, обикновено тиреоидна пероксидаза (TPO антитела). Тиреоидната пероксидаза е ензим на щитовидната жлеза, който играе важна роля в действителното производство на хормони.

Изследването включва повърхностен ултразвук, който използва звукови вълни, за да покаже вътрешните структури на тъканта на жлезата.

Възможно е да бъде показана биопсия на тъканта на щитовидната жлеза, която включва вземане на проба от жлезата с помощта на специална тънка биопсична игла и ултразвук. След това пробата от тъканта на жлезата се изпраща в лаборатория за хистологична обработка.

Сцинтиграфията на щитовидната жлеза включва инжектиране на радиоактивно вещество. С помощта на специална сцинтилационна камера, която улавя лъчението на инжектираното вещество, може да се създаде подробен образ на вътрешните структури на тъканта на жлезата.

Рискове за здравето при нелекуван тиреоидит на Хашимото

В допълнение към характерните клинични симптоми като наддаване на тегло, умора, болки в мускулите и ставите или запек и много други, нелекуваният автоимунен тиреоидит може да причини сериозни здравословни проблеми.

Рискът е гуша (уголемяване на щитовидната жлеза), която причинява здравословни проблеми с преглъщането или затруднено дишане.

Възпалението на Хашимото често се свързва със сърдечносъдови заболявания поради повишено кръвно налягане и LDL холестерол.

Психологическите проблеми, като депресия или тревожност, са често срещан резултат от клиничните симптоми.

Микседемната кома е сериозно, животозастрашаващо състояние, което може да възникне при продължително нелекуван хипотиреоидизъм. Провокиращите фактори са предимно инфекции или други прекомерни натоварвания на организма.

Микседемната кома първоначално се проявява с понижена телесна температура, втрисане, забавено дишане, повишена умора и сънливост. Това в крайна сметка води до загуба на съзнание до самата кома.

При децата на майки с нелекуван хипотиреоидизъм на Хашимото има по-висок риск от поява на вродени дефекти и нарушения в развитието.

Предполага се възможна връзка между бременността с нелекуван хипотиреоидизъм и появата на цепнатина на небцето или нарушения на сърцето, мозъка и бъбреците при децата.

Диета при хипотиреоидизъм

Тъй като хипофункцията на щитовидната жлеза може да бъде причинена от много причини, препоръчително е да се консултирате с лекар и евентуално с диетолог за съвет относно диетата.

Поради възможния първоначален хипертиреоидизъм при Хашимото, последващия хипотиреоидизъм, прогресията на заболяването и здравословното състояние на пациента, диетата трябва да се консултира с лекар.

Щитовидната жлеза се нуждае от йод, за да произвежда достатъчно хормони на щитовидната жлеза. Затова е препоръчително да се консумират достатъчни количества йод. Не трябва обаче да се прекалява с количествата. Добри източници са рибата, яйцата или водораслите.

Селенът и цинкът са важни елементи за обмяната на веществата в щитовидната жлеза. Те се съдържат главно в пълнозърнестите продукти, бобовите растения, месото или рибата. Добри източници са и зеленчуците (магданоз, моркови, целина), рибата, зехтинът, авокадото, плодовете и семената и ядките.

На пациентите с хипертиреоидизъм се препоръчва да обърнат внимание на редовността в храненето, достатъчния прием на протеини, витамини и минерали (калций, магнезий, селен и цинк).

Прекомерната консумация на соеви продукти не се препоръчва при пациенти с хипотиреоидизъм, тъй като може да повлияе неблагоприятно върху функцията и активността на хормоните на щитовидната жлеза.

Струмигените (вещества, които увеличават риска от поява на гуша) е най-добре да се консумират в умерени количества. Те включват броколи, колраби, карфиол, зеле, зеле, соя, царевица, боб, ечемик, синапено семе и рапица.