Лечение на тонзилит: медикаменти (когато антибиотици?) и локални + хирургия

Правилното лечение на ангината винаги трябва да бъде предшествано от поставяне на правилна диагноза. Диагнозата трябва преди всичко да разграничи дали ангината е вирусна или бактериална.

Основната цел на лечението на ангината е да облекчи или напълно да премахне симптомите и да предотврати усложненията.

1. Вирусна ангина

Ангината, причинена от вирусен патоген, отшумява след няколко дни. Лечението ѝ се състои основно от поддържащи мерки, които облекчават симптомите и протичането на самата ангина.

Поддържащите мерки включват почивка, много течности, изпотяване, достатъчна влажност в помещението, в което се намира пациентът, и прием на витамини.

В някои случаи е полезно пациентът да се храни с мека, кашеста храна, която не предизвиква болка при преглъщане. Консумацията на топли или студени храни и напитки също може да осигури облекчение.

Препоръчително е да се избягва тютюнопушенето. Тютюнопушенето може прекомерно да раздразни гърлото.

Изплакването на гърлото със солена вода или дезинфекциращи води за уста също може да бъде полезно. Гаргарите, съдържащи градински чай, мащерка или лайка, могат да бъдат естествена алтернатива.

Вирусният тонзилит не се лекува с лекарства, които действат директно върху вирусния патоген. Лекарствата се използват само като поддържащо лечение за облекчаване на симптомите на тонзилита.

Могат да се използват аналгетици за облекчаване на болката, антипиретици за понижаване на температурата, таблетки за смучене, съдържащи аналгетици или локални анестетици, и в някои случаи нестероидни противовъзпалителни средства.

При по-тежки случаи, когато подуването на сливиците причинява проблеми с дишането, е показана и употребата на кортикостероиди.

2. Бактериален тонзилит

Тонзилитът, причинен от бактериален патоген, обикновено се лекува с антибиотици.

Антибиотиците спомагат за ускоряване на времето за възстановяване, намаляват риска от усложнения и съкращават времето, през което пациентът е заразен за околните.

Лекарствата на първи избор обикновено са пеницилини. Те се прилагат перорално, понякога парентерално. Лечението трае приблизително 7-10 дни.

Ако лечението с пеницилини не дава резултат след 3-4 дни, ако пациентът е алергичен към пеницилини или ако бактериите имат ниска чувствителност към антибиотика, се налага замяна с друг антибиотик.

Могат да се използват цефалоспорини, макролиди, линкозамиди или амоксицилин.

Лечението с пеницилини при рецидивиращ тонзилит обикновено е неуспешно.

При лечението с антибиотици винаги трябва да се спазват основните правила.

Лекарят трябва да вземе предвид всички рискове, когато решава дали е необходим антибиотик. Това включва например факта, че много от бактериите, които причиняват тонзилит, са и естествена част от микрофлората на устата и гърлото.

Те трябва да вземат предвид нарастващия темп на развитие на антибиотична резистентност и страничните ефекти на антибиотиците.

Пациентът трябва да подхожда отговорно към лечението и да не го прекъсва без консултация с лекар. Той не трябва да прекъсва лечението дори ако симптомите на ангина отшумят.

Разбира се, дори в случай на бактериална ангина могат да се използват поддържащите мерки, споменати при лечението на вирусната ангина.

Понякога при лечението на ангина се използва и хирургично лечение.

Това лечение се състои в хирургично отстраняване на цялата сливица. То се нарича тонзилектомия.

Тонзилектомия обикновено се извършва в следните случаи:

• При хронични форми на тонзилит
• Рецидивиращ тонзилит
• Ако пациентът е изложен на риск от развитие на сериозни усложнения (напр. ревматична треска)
• Ако възпалените и подути сливици причиняват проблеми с дишането или храненето
• Ако пациентът е алергичен към някои антибиотици
• Ако пациентът има редовни пристъпи на фарингит

Хирургичното отстраняване на сливиците може да се извърши независимо от възрастта.

Усложнение на процедурата може да бъде кървене като част от процеса на зарастване на раната. То може да се появи приблизително 14 дни след процедурата. Друго усложнение на процедурата може да бъде загуба на тегло (пациентът изпитва затруднения при хранене).

Понякога се използва и хирургична процедура, наречена тонзилотомия, при която се отстранява само част от тъканта на сливиците, особено при деца.

3. Ангина при бременност

Симптомите и протичането на тонзилит при бременни жени не се различават значително в сравнение с останалите пациенти.

Наличието на тонзилит при бременна жена може да представлява известен риск за плода, най-вече поради общото отслабване на имунната система на жената.

Наличието на повишена температура, системното разпространение на инфекцията от мястото на инфекцията в организма и свързаното с това развитие на усложнения (възпаление на бъбреците, ревматична треска и др.) могат да бъдат опасни.

Лечението на ангина при бременни жени се състои предимно от поддържащи мерки.

Ако са необходими лекарства, например за намаляване на температурата или облекчаване на болката, жената трябва да приема само такива, които не са противопоказани при бременност.

Определено е препоръчително бременната жена да се консултира с лекаря си относно здравословното си състояние и необходимостта от прием на каквито и да било лекарства.