Ангина, тонзилит: какви причини и симптоми има?

Ангината е утвърденото наименование на възпалително заболяване на сливиците. Ангината най-често се причинява от патоген с вирусен, бактериален или гъбичен произход.

Терминът тонзилит идва от латинската дума "angere", която се превежда като задушаване - чувство, характерно за ангината.

Наименованието идва от латински: "tonsila" = сливици, "itis" = възпаление.

При по-голямата част от населението тонзилитът се възприема като възпаление на небцовите (гърлени) сливици, видими отстрани на задната част на устата. Този вид възпаление е най-често срещан. Заболяването обаче не се ограничава само до небцовите сливици.

В допълнение към небцовите сливици възпалението може да засегне и езиковите сливици, назофарингеалните сливици или тръбните сливици.

В някои случаи фарингитът може да бъде свързан и с възпаление на сливиците. Това професионално се нарича фарингит. Тогава комбинацията от фарингит и тонзилит се нарича тонзилофарингит.

За правилното разбиране на проблема е полезно да се обясни функционирането и връзката на сливиците и фаринкса.

Сливиците и фаринксът са тясно свързани. Фаринксът е мускулна тръба, която представлява връзка между носната кухина, устната кухина, ларинкса и хранопровода.

Нарича се още т.нар. връзка между дихателната и храносмилателната система. Играе важна роля при дишането и преглъщането.

Един от компонентите на фаринкса са сливиците. Те са образувания с овална форма, изградени от лимфна тъкан. Те са най-простите лимфни органи в тялото.

По-конкретно това са следните части:

• Те са най-големите. Виждат се отстрани в задната част на устната кухина. От всички сливици те са най-застрашени от инфекции и възпаления.
• Фарингеални (носни) сливици - Разположени са в свода на фаринкса.
• Езикови сливици - Разположени в корена на езика.
• Сдвоени тръбни сливици - Разположени са на изхода на слуховата тръба.

Тези 4 вида сливици са разположени в кръг около входа на фаринкса и образуват т.нар. врата към дихателната и храносмилателната система. Кръговото разположение на сливиците, заедно със стените на фаринкса и ларинкса, образуват лимфната верига на Валдайер.

Функцията на сливиците като входна бариера е преди всичко да предпазват организма. Те са изградени от лимфна тъкан. Това им позволява да улавят патогените, които попадат в организма чрез вдишания въздух и погълнатата храна.

Защитната функция на сливиците се засилва от факта, че те са оформени в изпъкналости по повърхността си. Изпъкналостите значително увеличават площта на контакт с патогените.

Като основна имунологична бариера бадемите допринасят значително за функционирането на имунната система.

Инфекцията и последващото възпаление на лимфоидната тъкан и повърхностния епител на сливиците се нарича тонзилит.

По отношение на протичането съществуват два вида тонзилит - остър (краткосрочен) и хроничен (дългосрочен).

Тонзилитът може да възникне и да се повтаря няколко пъти в годината. В този случай говорим за повтарящ се тонзилит.

1. Остър тонзилит

Острият тонзилит е едно от най-често срещаните заболявания на горните дихателни пътища. Той възниква внезапно и продължава около 1-2 седмици.

Среща се предимно през зимните месеци или в началото на пролетта. Може обаче да се появи по всяко време на годината.

Протичането на острия тонзилит може да бъде неприятно. При правилно лечение обаче той рядко води до сериозни здравословни усложнения.

Най-често засяга деца и юноши на възраст от 5 до 18 години и млади хора до 25 г. Не е изключено да се прояви и в други възрастови групи.

Бактериалната ангина е по-честа при деца в училищна възраст, докато вирусната ангина е по-честа при деца под 5 г. Ангината е много рядка при деца под 2 години.

Тя засяга и двата пола без съществени разлики.

Почти всяко дете влиза в контакт с остър тонзилит поне веднъж в живота си.

Той може да се предаде главно чрез близък физически контакт, по време на който се разпространяват вируси или бактерии, причиняващи инфекция и възпаление (капкова инфекция).

Възпалението на небцовите или фарингеалните сливици е много по-често срещано при остър тонзилит и по-рядко на езиковите или тръбните сливици.

Инфекцията може да бъде двустранна (т.е. да засегне и двете чифтни тонзили) или само едностранна. Ако са засегнати и двете тонзили, засягането обикновено е асиметрично.

2. Хроничен тонзилит (възпаление на сливиците)

Хроничният тонзилит се характеризира с упорито възпаление на сливиците за продължителен период от време.

Той може да се развие в резултат на повтарящи се пристъпи на остър тонзилит или да възникне в резултат на трайно наличие на инфекция, при което възпалението се развива бавно и повече или по-малко незабелязано.

Инфекциозните причинители са в състояние да оцелеят и да се установят в тъканта на сливиците за дълъг период от време. Това се дължи главно на факта, че естествената почистваща и дренираща способност на инфектираните сливици е нарушена.

Способността за отстраняване и унищожаване на патогените и техните токсини е намалена поради подутите сливици, които са запушени с клетъчни отпадъци и продукти на наличните патогени. Способността за унищожаване на патогените е намалена и поради повтарящото се възпаление, което уврежда и променя първоначалната структура на сливичната тъкан.

Хроничният и рецидивиращ тонзилит значително засяга качеството на живот на пациента.

Избухването на инфекцията може да бъде локализирано само в определени области на сливиците, но инфекцията може да се разпространи в други тъкани на сливиците или да навлезе в кръвообращението, да се разпространи в целия организъм и да създаде огнища на инфекция на по-отдалечени места.

Както и при острия тонзилит, при хроничния тонзилит небцовите и фарингеалните сливици са много по-често засегнати от възпаление. Много често се добавя и хроничен фарингит.

Хроничният тонзилит се среща по-често при възрастните, отколкото при децата. Фарингитът се среща предимно при педиатричната популация и е по-рядък при възрастните (поради еволюционното свиване на фарингеалните тонзили след пубертета).

Този вид тонзилит засяга и двата пола без съществени разлики.

Стенокардията може да има няколко различни провокиращи причини.

Обикновено тя възниква в резултат на инфекция, която е причинена от вирусен или бактериален патоген. В по-малка степен тя се провокира от гъбички или други фактори.

Вирусната ангина се причинява от риновируси, грипни вируси, коронавируси, еховируси, ентеровируси, аденовируси или респираторно-синцитиални вируси. Тези вируси рядко причиняват сериозни усложнения.

Те могат да бъдат и вируси на херпес симплекс, вирус на Коксаки, вирус на Епщайн-Барр, цитомегаловируси, вируси на хепатит или вируси на рубеола.

Някои от тези вируси участват и в други заболявания на горните дихателни пътища, като обикновена настинка или грип.

Много от тези вируси са естествена част от микрофлората в устата и гърлото.

В развитието на бактериалния тонзилит участват главно Streptococcus pyogenes, Streptococcus pneumoniae, Staphylococcus aureus, Haemophilus influenzae, Mycoplasma pneumoniae, Fusobacterium, Moraxella catarrhalis и други бактерии.

Началото и развитието на бактериалния тонзилит много често се предшества от съществуваща и добре развита вирусна инфекция на сливиците.

Бактериалният тонзилит може да бъде причинен от един вид бактерия, най-често Streptococcus pyogenes. Обикновено обаче той има полимикробен характер, което означава, че се причинява от някои бактерии от външната среда, но също така и от бактерии, които естествено присъстват в устата и гърлото.

Бактериалната инфекция най-често засяга небцовите сливици.

Други причини за тонзилит включват гъбички, като Candida albicans, или актиномицети.

Тонзилитът може да възникне и вторично в резултат на друго, вече развито заболяване. Например говорим за вторичен тонзилит при пациенти с болести, предавани по полов път - HIV инфекция, сифилис, гонорея, хламидийна инфекция - или при пациенти с туберкулоза или дифтерия.

Специфична причина за тонзилит е покриването на тъканта на сливиците със силни киселини или основи.

Рисковите фактори, които увеличават вероятността от развитие на тонзилит, включват:

• Възраст - По принцип тонзилитът е по-често срещан при деца, особено в училищна възраст.
• Често излагане на патогени - Прекарването на много време в група деца увеличава риска от разпространение на инфекцията не само сред самите деца, но и сред възрастните в детската група (напр. учителите).
• Пациенти с отслабена имунна система - Хронично болни пациенти, пациенти с нарушения в костния мозък, пациенти с лоша функция на белите кръвни клетки и др.

Типичните симптоми на острата ангина включват:

• Болки в гърлото.
• Подуване и зачервяване на сливиците
• Затруднения и болка при преглъщане
• Треска, обикновено над 38 °C (38 °F)
• Налепи по сливиците (естеството им зависи от вида на тонзилита)
• Подуване и болезненост на възлите на гърлото
• Главоболие
• Болка в ушите
• Умора
• Загуба на апетит
• Промяна в гласа
• Затруднено дишане

Децата могат да имат и нетипични симптоми като прекомерно слюноотделяне, болки в корема, гадене и повръщане.

При вирусния тонзилит често се наблюдават кашлица, хрема, болки в мускулите и ставите. Бактериалният тонзилит се характеризира с наличието на ексудати (понякога гнойни) по сливиците.

Разграничаването на вирусния от бактериалния тонзилит е доста трудно въз основа на оценката на симптомите.

Съществуват няколко вида тонзилит. Всеки вид тонзилит се характеризира с наличието на специфични симптоми.

Катаралната ангина се характеризира с болки в гърлото, подуване, зачервяване или посиняване на сливиците.

Лаконичният тонзилит се проявява с двустранна болка в гърлото, болка в ухото, повишена температура и умора. По сливиците има гнойни жълтеникави налепи, които могат да миришат.

При фоликуларния тонзилит симптомите са сходни с тези на лакунарния тонзилит, като по повърхността на сливиците се наблюдават жълтеникави сълзящи абсцеси.

Към по-тежките видове тонзилит спада псевдомембранозният тонзилит, при който сливиците са покрити с твърда и прилепнала псевдомембрана. Тази псевдомембрана се образува в резултат на увреждане на повърхностната тъкан на сливиците. При разкъсването ѝ се получава кървене.

По-рядко срещан вид е язвеният тонзилит, който се характеризира с образуване на язви по повърхността на сливиците, свързани с кървене.

При хроничния тонзилит се наблюдават повтарящи се епизоди на гноен тонзилит. Проявите му са същите като при острия тонзилит.

В някои случаи на хроничен тонзилит дълго време са налице неспецифични симптоми, като например драскане в гърлото, усещане за изтръпване или мравучкане в гърлото, чувство за натиск в сливиците или усещане за чуждо тяло в гърлото. Тези симптоми се редуват с периоди на отсъствие на симптоми.

При тези пациенти е налице и халитоза.

Диагнозата ангина се поставя на няколко етапа, като се започва с клиничен преглед, последван от микробиологично изследване, кръвна картина, възпалителни маркери и, ако е необходимо, изследване на урината.

Клиничният преглед се състои от снемане на анамнеза (история на заболяванията на пациента, приемани лекарства и т.н.) и физикален преглед.

Лекарят наблюдава състоянието на сливиците - наличие на зачервяване и лигавичен секрет, подуване, налепи или рани по сливиците. При наличие на налепи се наблюдава тяхното оцветяване и прилепване към повърхността на сливиците.

Наблюдава се и наличието на подуване и болезненост на възлите на шията. Носът, очите и ушите също се изследват за признаци на инфекция.

Отбелязва се наличието на треска, кашлица, запушване на носа, нарушено дишане, евентуален кожен обрив и болки в корема.

В основата на диагностичното изследване е правилното разграничаване на това дали ангината е с вирусен, бактериален или друг произход. Това след това играе важна роля при определяне на лечението.

За установяване на наличието на бактерии може да се използва тестът CRP (С-реактивен протеин). Той често се извършва в лекарския кабинет и дава бърз резултат.

По-точен резултат или определяне на конкретния вид на бактериите се осигурява чрез лабораторно изследване на тампон (културелен тест). Лекарят ще вземе тампон директно от засегнатата инфектирана област на сливиците.

Диагностиката на стрептококовите инфекции е много важна при тонзилит, тъй като стрептококите са причина за много усложнения и сериозни последици.

При диагностицирането се използват и кръвни изследвания. Особено при хроничен тонзилит в кръвната картина може да се наблюдава увеличен брой бели кръвни клетки и повишена утайка.

Друг тест е тестът ASLO (антитела към стрептококи О). С него се определя дали пациентът е прекарал стрептококова инфекция.

Може да се извършат и функционални тестове на черния дроб или проверка за уголемяване на слезката, за да се покаже инфекциозна мононуклеоза.

Ангината може да се появи в човешкия организъм като самостоятелно заболяване или като последица от друго заболяване (дифтерия, мононуклеоза, венерически болести и др.).

Тежестта и самото протичане на ангината винаги зависят от състоянието и функцията на имунната система на съответния пациент. Тя зависи и от силата и агресивността на провокиращата причина.

1. Протичане на острата ангина

Острата ангина обикновено се проявява още от първите дни с горепосочените типични симптоми (появяват се 2-4 дни след излагането).

Възпаление възниква в лимфоепителната тъкан на сливиците. Възпалението често е ексудативно (отделя се възпалителна течност). Характерът на ексудата и плаката, образуващи се по повърхността на сливиците, може да показва вид тонзилит.

При хора с добре функционираща имунна система не се очакват сериозни усложнения при острия тонзилит. Възстановяването е безпроблемно.

При правилно лечение заболяването продължава 7-10 дни.

По-тежки форми на тонзилит, като псевдомембранозен или язвен тонзилит, могат да се развият при хора с отслабена имунна система и при деца, чиято имунна система все още се развива.

2. Усложнения на острата ангина

В някои случаи острата ангина може да се усложни и да доведе до развитие на местни или системни проблеми и заболявания. Това се отнася например за нелекувана или неправилно лекувана ангина.

Местните усложнения включват уголемяване на фарингеалните (носните) сливици, което води до намалена проходимост в областта на носа и затруднено дишане.

Освен това може да се стигне до натрупване на възпалителен ексудат (гной). Този ексудат не се отстранява адекватно от възпалената тъкан на сливиците.

Натрупаната гной достига и до околните тъкани, съседни на сливиците, и се образува перитонзиларен абсцес (ограничено гнойно възпаление на тъканите около сливиците).

Перитонзиларният абсцес се появява при бактериален тонзилит и е по-често срещан при възрастни и юноши.

Съществува и риск инфекцията да се разпространи от сливиците към тъканите на гърлото или към по-отдалечена област на гръдния кош.

Системните усложнения включват състояние, при което възпалителното засягане на тъканта на сливиците предава инфекцията в кръвообращението. Говорим за бактериемия (наличие на бактерии в кръвта) до сепсис (популярно отравяне на кръвта).

Много опасни стрептококови инфекции на кръвта или на други тъкани и органи също могат да възникнат в резултат на преминаване на стрептококови бактерии в кръвта. Те имат много неприятни последици за здравето.

Последствията от стрептококовите инфекции могат да бъдат:

• Ревматичната треска е болезнено възпаление на ставите, сърдечния мускул, сърдечните тъкани и клапите. Тя води до ограничена подвижност и сърдечни проблеми. Много рядко усложнение е. Появява се приблизително 10 до 20 дни след стрептококова инфекция. Причинителят е Streptococcus pyogenes.
• Гломерулонефритът е възпалително заболяване на бъбреците. Той може да доведе до бъбречна недостатъчност.
• Скарлатината е инфекциозно заболяване, което се проявява с повишена температура и характерен червен кожен обрив в долната част на корема, вътрешната част на бедрата, слабините или подмишниците.
• Възпаление на средното ухо

Повтарящите се епизоди на остър тонзилит могат да се развият в хроничен тонзилит.

3. протичане на хронична ангина

Хроничният тонзилит се развива от повтарящи се пристъпи на остър тонзилит или възниква поради постоянното наличие на инфекция в тъканите на сливиците.

Патогените са в състояние да оцелеят в тъканите на сливиците главно поради недостатъчно почистване и дрениране на протуберансите (криптите) на повърхността на сливиците.

В криптите се натрупва маса. Тя е съставена от продуктите на наличните бактерии и клетъчни отпадъци. Криптите се запушват. Тази маса е и място за размножаване на бактерии. Бактериите могат да оцелеят за дълъг период от време и са източник на продължително възпаление на сливиците.

В криптите на сливиците се образуват абсцеси (гнойни). Естествената структура на тъканта на сливиците постепенно се променя. Това допринася за влошаване на способността за самопочистване.

Повтарящите се възпалителни процеси водят до атрофия на тъканта на сливиците (свиване, закърняване).

От инфекциозните огнища в криптите на сливиците инфекцията може да се разпространи към други тъкани на сливиците и постепенно да навлезе в цялата им структура.

Разпространението на инфекцията от огнищата към други места вече се счита за усложнение на хроничния тонзилит.

4. Усложнения на хроничния тонзилит

Подобно на острия тонзилит, хроничният тонзилит се характеризира с локални и системни усложнения.

При локалните усложнения инфекцията се разпространява в околните тъкани, прилежащи към сливиците. Може да се образува перитонзиларен абсцес или фарингеални абсцеси.

След възпалението могат да се образуват следвъзпалителни сраствания между капсулата на сливиците и околността.

Ако фарингеалните (носните) сливици също са засегнати от хронично възпаление, се развива хронична форма на ринит, синузит, отит на средното ухо, сънна апнея и дори хронична хипоксия (недостиг на кислород).

Хроничният тонзилит може да причини и нощно хъркане или проблеми със съня.

Системните усложнения включват разпространението на инфекцията от лезиите към кръвообращението, а след това към отдалечени тъкани и органи.

Това може да доведе до сериозни последици като развитие на ревматична треска, гломерулонефрит, възпаление на кожата, възпаление на сърдечните тъкани или възпаление на яйчниците и маточните тръби.

Едно от усложненията на хроничния тонзилит е образуването на камъни в сливиците. Това са втвърдени калцирани остатъци от бактерии и отпадъчни продукти, които са локализирани в криптите на сливиците.