Аневризма: Какво представлява съдовата аневризма, как се проявява и какви са рисковете от нея?

Аневризмата (съдова аневризма) е заболяване на кръвоносните съдове. Причинява се от промяна в структурата на стената на кръвоносния съд. Най-често засяга аортата и други артерии (артериоли). Това са предимно артериите в бедрото или коляното и мозъчните съдове. На аортата засяга предимно коремната част. И по-рядко се среща в областта на чернодробните, бъбречните или сънните артерии.

Аневризмите могат да се появят навсякъде в тялото. Те обаче засягат най-вече аортата, а именно коремната ѝ част, следвана от мозъчните артерии.

Аневризмата се описва като разширение на съда до 1,5 пъти над нормалния му първоначален напречен диаметър. Тя се причинява от патологична промяна в структурата на съдовата стена. Точната причина за тази промяна не е напълно изяснена.

Описва се като многофакторно въздействие на рискови фактори, включително генетична предразположеност, фамилна анамнеза, мъжки пол или напреднала възраст, но включва и атеросклероза, възпаление на съда, инфекциозно заболяване (сифилис), травма, тумори, увреждащи съда отвън, или вродена непълноценност на съдовата стена.

Човек може да живее с неразпозната аневризма в продължение на много години. В някои случаи тя се открива случайно по време на друг преглед или профилактичен преглед. Сериозно усложнение е разкъсването на отслабената изпъкнала стена на съда, последвано от внезапно влошаване на здравословното състояние. Ето защо аневризмата е известна още като тихия убиец.

В повечето случаи тя засяга предимно по-възрастни мъже над 50 г. При изпъкване на мозъчните кръвоносни съдове се засягат и млади хора и обратно, предимно жени.

При мъжете на възраст 65-75 години приблизителната честота е 3-10%, а високият риск от аневризма е над 80 години.

Формата на аневризмата може да бъде различна. Най-често срещаната е торбовидно разширение на аортата. Други форми на аневризмата са например дъговидна, вретеновидна, дифузна или змиевидна. Разбира се, размерът също е фактор. Самият размер на аневризмата може да доведе до потискане на околните структури. Това е сериозен проблем, особено при мозъчните аневризми.

При аневризмите на абдоминалната аорта размерът на диаметъра се определя на над 3 cm. Нормалната ширина на абдоминалната аорта е около 2 cm, като разлики възникват в зависимост от възрастта и пола. При ширина на външния напречен диаметър над 5,5 cm абдоминалната аневризма се класифицира като голяма. Малката аневризма е в границите до 4,5 cm.

Съществува по-висок риск от разкъсване на аневризма на коремната аорта, ако размерът е над 5 cm.

В случай на церебрална аневризма аневризмата се диференцира по размер на:

• много малки аневризми до 3 мм
• малки аневризми с размери 4-6 mm
• средна аневризма 7-10 mm
• голяма аневризма 11-25 mm
• гигантска аневризма над 25 mm

Класификацията на аневризмите по видове е дадена в таблицата по-долу

Причината за аневризмата не е точно изяснена. Предполага се многофакторно действие на няколко рискови фактора. Те включват атеросклероза, генетично предразположение и фамилна обремененост. Влияние върху образуването оказват и биохимични и ензимни фактори или хемодинамично влияние на мястото на разделяне и подразделяне на аортата на по-малки артерии.

Обикновено аневризмите възникват на мястото, където съдовете се огъват и разклоняват (разделят). В тази област съдът е подложен на най-голямо хемодинамично натоварване. В случая на мозъчните аневризми участват и по-ниската еластичност, по-малкият мускулен слой и предположението за вродено предразположение на съдовата стена.

Човек не се ражда с аневризма. Тя се развива в течение на живота.

Основните причини за появата на съдови аневризми и рисковите фактори включват: 1:

• Атеросклероза
• възпаление на кръвоносния съд
• инфекциозни заболявания като сифилис, салмонелен артериит, туберкулоза, микотични инфекции
• външно увреждане на кръвоносния съд, тумор, туберкулоза, пептична язва
• травма и нараняване на съда, например по време на операция, след убождане с игла, при катетеризация
• вродена непълноценност на съдовата стена
• генетични и наследствени влияния
  • 12 пъти по-висок риск при кръвното потомство от първа степен
  • нарушения на съединителната тъкан
  • синдром на Марфан
  • Синдром на Елер-Данлос
• Биохимични и ензимни фактори
  • Намалено количество колаген, еластин
  • Дефицит на алфа-1 антитрипсин
  • по-висока активност на протеолитичните ензими, матриксна металопротеиназа
• хемодинамични ефекти
• хипертония, като причина за усложнението руптура на аневризмата
• пушене
• алкохол
• по-висока възраст над 50 години
• мъжки пол
• цялостен лош начин на живот

Симптомите при аневризма зависят от няколко обстоятелства. Възможно е обаче аневризмата изобщо да не се прояви. А често първата ѝ проява е разкъсване, последвано от внезапно и драматично развитие на затрудненията. Усложнението при разкъсване често има тежко протичане, завършващо със смърт или сериозни трайни последици. Ето защо аневризмата е наречена тихият убиец.

Аневризмата на гръдната аорта причинява редица проблеми, като например засягане на аортната клапа с последваща недостатъчна функция на аортата. Кръвта се изпразва недостатъчно в аортата, т.е. към тялото. Вследствие на това се появява хипертрофия и дилатация на лявата камера на сърцето (уголемяване на сърцето).

Това може да доведе до стесняване на коронарните артерии. Това причинява същите проблеми като исхемията на сърцето - стенокардия или инфаркт. Аневризмата също така притиска околните структури в гръдния кош, а именно ларинкса, гласните струни, трахеята, бронхите или хранопровода.

Когато е засегната коремната аорта, най-висока честота се отчита в областта под бъбречните артерии, а в до 1/3 от случаите тя продължава към хълбочните артерии. Значителен брой от тези коремни аневризми са безсимптомни. Впоследствие, когато се увеличат, се появяват болки в корема и риск от разкъсване на аневризмата.

В основата на затрудненията отново е потискането на околните тъкани и структури, като например червата, бъбреците или прешлените. Аневризмата също така пречи на кръвотока през съда. Това от своя страна предразполага към образуване на тромби (кръвни съсиреци). Кръвните съсиреци могат да причинят исхемия на тъканите в засегнатата област.

Усложнение е и отделянето на съсирека и пренасянето на този ембол, т.е. емболизация. Това се случва например при аневризма на поплитеалната артерия. Емболът в крайника причинява исхемия с последващ дискомфорт. Липсата на кръвоснабдяване на крайника се проявява с болка, промяна в цвета (лилав, блед, мраморен или сив) или намаляване на температурата на крака при допир.

Аневризмата може да причини и загуба на кръв от кръвообращението на тялото. Развива се анемия (малокръвие). Когато аневризмата се спука, здравословното състояние се променя внезапно. Изпитват се интензивна, мъчителна или силна болка, голяма загуба на кръв с шок. Усложнението е тежко, застрашава здравето и живота на засегнатия. Въпреки спешната операция 40-60 % от пациентите умират.

В случай на мозъчна аневризма първият признак за съществуването ѝ е разкъсването ѝ. В повечето случаи това е резултат от повишаване на кръвното налягане при отслабена съдова стена. Настъпва кървящ инсулт, който силно застрашава здравето и живота на човека, под формата на субарахноидален кръвоизлив/кръвоизлив.

Съобщава се, че в приблизително 45 % от случаите на мозъчна (вътречерепна) аневризма се получава разкъсване. Смъртност се отчита в до 44 % от тези кръвоизливи. А приблизително 10 % от засегнатите умират, преди да пристигне медицинска помощ.

Освен хипертонията, за риска допринасят тютюнопушенето, алкохолът и дори бременността. Характеризира се със затруднения като интензивно главоболие, менингеални симптоми, т.е. менингизъм. Това е например противопоставяне на врата, невъзможност за навеждане на главата и докосване на гърдите с брадичката, но също така и повишена чувствителност към шум и светлина, т.е. фотофобия. Освен това са свързани с повръщане или нарушено съзнание (колапс или безсъзнание).

Мозъчната аневризма причинява потискане на мозъчната тъкан. Мозъкът се помещава в черепа, който е неподатлив. Това означава, че дори неразкъсана мозъчна аневризма води до различни неспецифични нарушения, като например

• нарушено равновесие, походка и координация
• нарушаване на говора
• проблеми със зрението, загуба на зрително поле
• увреждане на паметта
• нарушено мислене, познание и обработка на информация
• намалена концентрация (фокус)
• промени в поведението
• умора, повишена сънливост

В таблицата са показани различните симптоми на аневризма и разкъсване на аневризма в зависимост от областта на възникване

Диагнозата се основава на анамнезата и клиничната картина. Тъй като малката аневризма може да е безсимптомна, тя може да бъде открита случайно, например по време на профилактичен преглед или като вторична находка при друго заболяване.

При диагностицирането на аневризми се използват образни методи като рентгеново изследване, ултразвук (СОНО), но също така компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Ангиографията има своите ограничения при определянето на общия обем и се използва по-рядко. При микотичен тип се добавя и хемокултура (вземане на кръвна проба).

За определяне на мозъчна аневризма някои образни методи имат ограничение. Основният се състои от сканиране с КТ и МРТ. Впоследствие се избират и КТ ангиография и ДСА (дигитална субтракционна ангиография). Това е инвазивен метод, основан на КТ сканиране преди и след инжектиране на контрастно вещество в сънната артерия. Впоследствие се нанася мозъчното кръвообращение - мозъчна ангиограма.

Протичането зависи изцяло от вида на аневризмата, т.е. от нейното разположение и размер, и, разбира се, от това дали аневризмата се запазва без разкъсване, или се разкъсва. При неразкъсаната форма тя често протича скрито и безсимптомно. В някои случаи са налице горепосочените симптоми.

В повечето случаи последващото разкъсване е внезапно и силно болезнено, както е при дисектиращата форма. Затова ранната диагноза и ранното лечение често са животоспасяващи. При тези заболявания профилактичните прегледи и целенасоченият скрининг на аневризмите са от голямо превантивно значение.

Prevencia vzniku aneuryzmy

Aj keď nemožno vždy zabrániť rozvoju aneuryzmy, existujú faktory, ktorými môžeme minimalizovať riziko vzniku.

Zdravá vyvážená strava obsahujúca dostatok ovocia, celozrnných produktov a zeleniny, bielkovín a zdravých tukov môže zabrániť tvorbe nielen aneuryzmy. Naopak eliminujte v jedálničku príliš tučné a slané jedlá, červené mäso, jednoduchý cukor a vysoko-spracované potraviny.

Pravidelné cvičenie, v tomto prípade najmä kardio, môže podporiť zdravý krvný obeh a prietok krvi srdcom i tepnami. Pohybová aktivita prispeiva k regulácii hmotnosti a prevencii obezite, ktorá je rizikovým faktorom srdcovocievnych ochorení.

Vhodná je pravidelná kontrola krvného tlaku, a to primárne u jedincov s kardiovaskulárnymi obtiažmi.

Vylúčenie fajčenia tabakových výrobkov môže výrazne znížiť riziko vzniku aneuryzmy. To isté platí na konzumáciu alkoholu.

Dôležitou súčasťou prevencie sú aj pravidelné preventívne prehliadky u svojho obvodného lekára i špecialistov.

Najčastejšie otázky a odpovede o aneuryzme

Pýtate sa...

Čo je to aneuryzma?

- Aneuryzma je vydutie alebo "bublina" v stene krvnej cievy, najčastejšie v aorte, ktorá je najväčšou tepnou v tele. Táto výduť môže byť spôsobená slabosťou v stene cievy, ktorá sa môže zväčšovať a hrozí riziko jej prasknutia.

Aké sú hlavné príznaky aneuryzmy?

- Mnohé aneuryzmy sú asymptomatické, čo znamená, že nevykazujú žiadne príznaky, kým nedôjde k ich prasknutiu.

- Symptómy prasknutej aneuryzmy môžu zahŕňať náhlu a veľmi silnú bolesť, nízky krvný tlak, rýchly pulz a mdloby. Lokalizované aneuryzmy, ako je napríklad mozgová aneuryzma, môžu spôsobiť špecifické príznaky, ako sú bolesti hlavy, dvojité videnie, strata zraku alebo paralýza tváre.

Aké sú príčiny aneuryzmy?

- Príčiny aneuryzmy zahŕňajú genetické faktory, kardiovaskulárne ochorenia, vysoký krvný tlak, vysoký cholesterol, fajčenie, obezita, chronické zápaly a inú multifaktoriálnu etiológiu.

Ako sa diagnostikuje aneuryzma?

- Aneuryzmy sa zvyčajne zistia náhodne pri vyšetreniach z iného dôvodu, ale môžu byť diagnostikované pomocou ultrazvuku, CT skenovania, MRI alebo angiografie, v závislosti na ich lokalizácii v tele.

Ako sa lieči aneuryzma?

- Liečba závisí od veľkosti a rizika prasknutia aneuryzmy. Menšie aneuryzmy môžu byť monitorované regulárnymi zdravotnými prehliadkami, zatiaľ čo väčšie alebo rýchlo rastúce aneuryzmy môžu vyžadovať chirurgický zákrok. Chirurgické možnosti zahŕňajú otvorenú operáciu alebo menej invazívny endovaskulárny zákrok.

Ako sa dá predísť aneuryzme?

- Predchádzanie aneuryzme zahŕňa kontrolu krvného tlaku, zdravú stravu bohatú na vlákninu, pravidelné cvičenie, zdravú reguláciu hmotnosti, vyhýbanie sa fajčeniu a obmedzenie konzumácie alkoholu.

- Dôležité sú pravidelné prevencie u lekárov a neodkladanie zdravotných problémov.