Лечение на анемия: как да се лекува и какви лекарства се използват + витамини

Лечението на анемията зависи от причината за нейното възникване.

Терапията на желязодефицитната анемия включва установяване и отстраняване на загубата на кръв и заместване на желязото под формата на хранителни добавки на таблетки или интравенозни препарати.

Първоначалното остро лечение е със 150-200 mg желязо дневно. По-късно може да се премине към по-ниска доза от 100 mg дневно. Добавянето на желязо с фолат и пиридоксин - витамин В6 - е много подходяща комбинация.

Лечението е дългосрочно и продължава поне 3-6 месеца.

Анемията от недостиг на витамин В12 и фолат се лекува чрез заместване на въпросните хранителни вещества и включване на подходящи храни, богати на витамин В12 и фолат, както е препоръчано в раздела за причините.

Заместването на витамин В12 може да бъде и под формата на интрамускулни инжекции, които се поставят всеки втори ден.

Анемията при хронични заболявания е съпътстващ признак на друго основно заболяване. Анемията трябва да се овладява чрез лечение на основното заболяване.

Ако анемията е тежка, острото лечение е кръвопреливане или инжектиране на синтетичен хормон, който естествено се синтезира в бъбреците. Това е еритропоетин - хормон, който стимулира образуването на кръв.

Апластичната анемия, причинена от излагане на химични и токсични вещества, се лекува след пропускане на провокиращия фактор. При автоимунна причина се започва имуносупресивна терапия.

В други случаи пациентът е готов за костномозъчна трансплантация, след като изпълни критериите за индикация.

Лечението на сърповидноклетъчната анемия включва инхалация на кислород, обезболяващи медикаменти и профилактика на усложненията. В някои случаи може да се наложи кръвопреливане. От съществено значение е добавянето на фолиева киселина.

В повечето случаи таласемията е лека анемия, която не се нуждае от лечение. По-тежките форми се лекуват по подобен начин като другите видове анемии, но понякога се налага хирургично отстраняване на далака или трансплантация на стволови клетки от кръвта или костен мозък.