Анафилактичен шок: Анафилаксията като преувеличена, тежка алергична реакция?

Анафилактичната реакция е тежка форма на алергична реакция. Съкращава се и като анафилаксия. Анафилактичният шок е най-тежката степен на анафилаксия. Той застрашава непосредствено живота на човека.

Той застрашава непосредствено живота на човека.

Важни термини за алергия и анафилаксия

Алергичната реакция е преувеличена или непропорционална реакция на организма, по-специално на имунната му система, към алерген. Алергенът може да бъде често срещано вещество в околната среда, което обикновено не е вредно за хората.

Алергенът, известен още като антиген, предизвиква прекомерен имунен отговор у алергичния човек, което води до алергична реакция. Съществуват и атопични алергии, които се дължат на генетично предразположение към производството на IgE антитела.

Анафилаксията е по-тежка степен на алергията. Тя засяга няколко телесни системи и органи. По-интензивна е от алергията. Застрашава здравето и живота. Познат ни е и терминът анафилактоидна реакция. Тя не е причинена от имунен отговор, въпреки че по своите прояви наподобява анафилаксията.

Анафилактичният шок е най-тежката форма на анафилаксията и е непосредствено животозастрашаваща. Шокът представлява внезапна промяна в микро- и макроциркулацията. Той води до нарушено кръвоснабдяване на тъканите и следователно до намалена оксигенация и нарушен клетъчен метаболизъм.

Ако анафилактичният шок не се лекува, настъпва органна недостатъчност и увреждане, дори смърт. Сред обикновените хора наименованието шок се преживява като психологическа реакция, например на остър стрес. Това наименование обаче не е правилно.

Терминът шок се отнася до остро, животозастрашаващо състояние, дължащо се на нарушение в кръвоснабдяването. Той засяга няколко системи и органи на тялото, като сърдечносъдовата система, белите дробове, бъбреците, надбъбречните жлези, мозъка и черния дроб. Той има три фази: компенсаторна фаза, декомпенсаторна фаза и необратима фаза.

В първата (компенсаторна) фаза организмът се опитва да поддържа кръвоснабдяването на жизненоважните органи, т.е. мозъка, сърцето, бъбреците. В декомпенсаторната фаза промените се задълбочават, кръвното налягане спада, кръвоснабдяването на тъканите и органите се влошава.

Ако шокът не се лекува до този момент, настъпва необратимата фаза. Следователно най-сериозната фаза е необратимата фаза, в която настъпват необратими промени и се стига до трайно увреждане на органите и дори смърт.

Шокът се разделя на:

• хиповолемичен, когато няма достатъчно кръв в кръвоносните съдове в резултат на кръвоизлив или дехидратация
• кардиогенен, когато функцията на сърцето като помпа се нарушава
• обструктивен, причинен например от белодробна емболия
• разпределителна, възниква, когато кръвоносните съдове са претоварени, например при анафилаксия или сепсис (отравяне на кръвта)

Какво представлява анафилаксията?

Тези термини са важни за разграничаване на алергията, анафилаксията и анафилактичния шок. Произходът на разстройството може да е един и същ, но разликата е в интензивността на протичане. Ето защо алергията е една от областите на здравните проблеми, които не бива да се подценяват на всяка цена.

Думата "алергия" е образувана от две гръцки думи - allos (променено състояние) и ergon (работа, реакция). Тя е създадена от лекарите Клеменс фон Пирке и Бела Шик през 1906 г.

Анафилаксията е генерализирана алергична реакция или алергия, която се е разпространила в цялото тяло. Тя засяга няколко системи на организма.

Засяга например системи от органи:

• Кръвообращението
• дихателната система
• нервна
• кожа
• храносмилателна

Анафилактичният шок е животозастрашаващо състояние, основано на тежка степен на анафилаксия. Проявява се със спадане на кръвното налягане, циркулаторна недостатъчност и дори загуба на съзнание.

Организмът се имунизира при първата си среща с алергена.

Втората среща с антигена предизвиква преувеличена имунна реакция.

В този случай IgE антителата идентифицират антигена, което задейства алергичната каскада. Освен IgE формата са известни и други механизми. Въпреки това IgE типът реакция е най-често срещан, до 60 %. Впоследствие в алергията участват и други медиатори.

При алергична или анафилактична реакция се отделят вещества, като напр:

• Хистамин
• серотинин
• триптаза
• хепарин
• аденозин
• простагландин D2
• интерлевкини
• левкотриени

В някои случаи анафилаксията протича на два етапа.

Вторият етап на анафилактичната реакция може да се задейства 6-24 часа след появата на първите симптоми. Това се случва в приблизително 20% от случаите.

Най-честите причини за анафилактични реакции са лекарствените и хранителните алергени, както и реакциите след среща с насекоми (ухапвания, ужилвания). Често срещани са и алергичните реакции към латекс.

Интензивността на реакцията също зависи от няколко фактора, включително от степента на чувствителност на алергичния човек. Важен е и начинът, по който алергенът попада в организма - контакт, орален прием или ухапване от насекоми.

Алергичната реакция може да бъде местна или обща. В случай на първи контакт с алергена организмът изработва антитела. Впоследствие вторият контакт с антигена предизвиква бурна реакция на имунната система.

Всеки следващ контакт с веществото обикновено води до по-тежки симптоми. Интензивността, но и продължителността на реакцията се увеличават. Ето защо е важно специалист алерголог да изследва веществото, към което лицето е чувствително, и да предостави достатъчно информация.

Алергията или анафилаксията като такава се причинява от свръхреакция към антиген. Антигенът или алергенът е вещество, което обикновено не е опасно за организма. При първия контакт с него обаче организмът го обозначава като нежелано.

Причината може да са алергени, които нормално се срещат в околната среда. Те не създават проблем за друг човек. Анафилактичният шок е най-тежката форма на реакция към алерген, попаднал в организма.

В таблицата са изброени някои от веществата, които често предизвикват алергии

Специфични видове са алергиите към хранителните компоненти глутен и лактоза.

Алергичната реакция има своите типични прояви. Те могат да бъдат както местни, така и общи. При анафилаксия се засягат няколко системи и органи на тялото, като например кожата, сърдечно-съдовата система или дихателната система.

Проявите на анафилаксия зависят от няколко фактора, като например:

• вида на алергена
• мястото и начинът на проникване в организма, т.е. чрез храносмилателния тракт, кожата, инжектиране
• степен на чувствителност, сенсибилизация на организма
• целеви орган или тъкан

В таблицата са показани симптомите на анафилаксия по отношение на телесната система

Най-важни са медицинската история на засегнатото лице и клиничните прояви на алергията, включително анафилаксията. Разпознаването на алергена е много важно. Това по-късно ще помогне за превенцията или лечението на алергията.

Видът на алергена може да се определи, ако е известно веществото, към което е възникнала реакцията. Други методи са лабораторните изследвания и кожните алергични тестове. Определят се IgE, повишеното съдържание на хистамин в кръвта или урината. Може да се изследват също така слузта и носните секрети, за да се определи наличието на еозинофили.

Диагнозата анафилаксия е лесна, когато е налице известен алерген. В случай на първоначална реакция тя е още по-трудна, защото алергенът все още не е известен. Но ако са налице симптоми, типични за алергия, например след ужилване от пчела, диагнозата е ясна.

Важно е да се изключат други причини (наследствен ангиоедем, аритмия и т.н., според симптомите). Това е особено важно, ако причината за продължаващите проблеми е неизвестна. Диференциалната диагноза е важна за откриване на други сериозни заболявания.

Алергичната реакция в първата фаза настъпва след секунди до минути.

Втората фаза (20% от случаите) може да настъпи след 6-24 часа.

Първите прояви са зачервяване, сърбеж, уртикария и евентуално обриви. Ангиоедемът (подуване на меките части на кожата) също е честа проява, обикновено в областта на ръцете, лицето и шията.

Както беше споменато, протичането зависи от няколко фактора и е индивидуално. По-тежки проблеми се появяват след интравенозно приложение на лекарства, но също и след ужилване от пчела в областта близо до сърцето и лицето.

След като алергенът попадне в организма, се задейства каскада от имунни реакции. В кръвта се освобождават вазоактивни вещества (действащи върху кръвоносните съдове) като хистамин, простагландин D2, левкотриени и вещества, които влияят върху свиването на дихателните пътища.

Ефектите на тези вещества се проявяват главно като:

• свиване на дихателните пътища, т.е. бронхоконстрикция
• разширяване на кръвоносните съдове, т.е. вазодилатация
• повишена пропускливост на капилярите, малките кръвоносни съдове, за течности (ангиоедем)
• повишена секреция на слуз от лигавиците на долните и горните дихателни пътища
• струпване и активиране на тромбоцитите, което води до ДИК (дисеминирана интравазална коагулопатия)

Вследствие на това се наблюдава проникване на телесни течности в интерстициалното пространство и по този начин загуба на течности от кръвообращението. Но също така и разширяване на кръвоносните съдове, т.е. вазодилатация. Това води до понижаване на кръвното налягане, ускоряване на сърдечната честота.

Стесняването на дихателните пътища води до диспнея (задух). Може да се чуе хриптене, както при астматичен пристъп. Дишането се влошава от повишеното производство на слуз в долните дихателни пътища и свързаното с това хриптене при дишане.

В допълнение към гореспоменатия оток на меките тъкани се наблюдава много сериозен оток на ларинкса и ларингеалния сфинктер. Това може да доведе до запушване или запушване на дихателните пътища. И след това до задушаване до спиране на дишането.

Последицата е дихателна недостатъчност и, ако не се започне ранно лечение или реанимационни грижи, смърт. Също толкова опасна е и сърдечната недостатъчност, дължаща се на злокачествена аритмия или исхемия. Това означава, че сърдечният мускул е недоокървен и сърцето получава инфаркт.

При шок има и симптоми, които са резултат от нарушен приток на кръв към мозъка. Те включват променено съзнание (апатия, агресия), колапс, конвулсии на тялото до безсъзнание. Освен това при шок е възможно да се наблюдава бледо до мраморно оцветяване на кожата, студена пот.

Храносмилателната система реагира с обща тежест, повръщане, болки в корема. Възможно е да са свързани редки изпражнения. Производството на урина намалява до спиране и може да се появи бъбречна колика. Свиването на пикочния мехур може да доведе до изтичане на урина. При бременност свиването на матката е особено рисково.

Въпреки че алергичната реакция е лека първия път, професионалният преглед е много важен. Втората реакция може да има интензивно протичане. Въпреки че протичането на анафилаксията може да има фатален край, за щастие съществува ефективно и бързо лечение, което да предотврати развитието на анафилактичния шок в необратимата му форма.