ADHD: Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Причини, симптоми

ADHD е световна абревиатура на Attention Deficit Hyperactivity Disorder (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност). Това е специфична поведенческа патология, която се проявява от ранна възраст.

В статията можете да прочетете етиологията и факторите за възникване, проявите, лечението на ADHD и много друга интересна информация.

СДВХ е хиперкинетично психично разстройство. Разпространението му при децата в училищна възраст се оценява на 10-12%. СДВХ най-често се диагностицира на възраст между 6 и 9 години като част от навлизането на детето в училищна среда.

Мъжете са по-често засегнати.

СДВХ се характеризира с нарушена и намалена способност за концентрация и внимание, нарушен контрол на емоционалните импулси, наличие на вътрешно безпокойство и хиперактивност на индивида.

СДВХ се характеризира с ранно начало. Проявите се появяват при детето още през първите седем години от живота му.

Налице е съчетание на свръхактивно поведение с изразено невнимание и невъзможност за поддържане на устойчива концентрация и внимание върху една дейност.

Характерна особеност е и отсъствието на мотивация със склонност на индивида да сменя дейностите, без да е завършил първата дейност/задача. СДВХ се характеризира и с лоша организация на работата и дезорганизация в ежедневието.

Протичането и симптомите обаче зависят от точния вид и форма на СДВХ, които индивидът има.

Според литературните данни проявите на СДВХ трябва да са очевидни преди 7-годишна възраст и описаното състояние трябва да продължава поне 6 месеца. Състоянието обаче не трябва да е причинено от друго възможно психологично разстройство на детето, като например тревожно разстройство, депресия, разстройство на настроението или шизофрения и др.

Това хиперкинетично разстройство има хронично протичане. То може да продължи от детството до зряла възраст и обикновено оказва отрицателно въздействие върху социалната адаптация на индивида. Според литературните данни в повече от 50 % от случаите СДВХ преминава в зряла възраст.

ADHD често се диагностицира в началото на училищното образование, когато от детето се изисква да бъде организирано, кооперативно и съсредоточено върху училищната дейност (задача, задание, тълкуване на учебната програма).

Етиологията на СДВХ е многофакторна комплексна. Тя включва генетични, биологични, психосоциални и външни фактори.

Основният рисков фактор за СДВХ е генетичната предразположеност.

Генетичните фактори са потвърдени от проучвания, които показват по-висока честота на СДВХ при роднините от първа степен в сравнение с общата популация в съотношение 24% към 6%. По-висока честота се наблюдава и при роднините от втора степен.

Някои проучвания потвърждават, че СДВХ е налице при 18 % от биологичните родители на деца със СДВХ.

По-висока честота на разпространение се наблюдава и при наличие на психични разстройства като депресия, тревожни разстройства или зависимост от алкохол или психоактивни вещества.

Съобщава се за връзка между развитието на СДВХ и здравните усложнения преди раждането и по време на раждането, ниското тегло на детето при раждане и употребата на алкохол, никотин и други психоактивни вещества от страна на майката.

Възможен фактор, допринасящ за проявата на СДВХ, е неправилно избраното възпитание, институционалното възпитание, нарушеното качество на взаимоотношенията в семейната или училищната среда на индивида.

Въпреки напредъка на медицината биологичната детерминанта на СДВХ все още не е известна. Налице са обаче аномалии в префронталната област на мозъка. Очевидна е дисрегулация на инхибиторната активност във фронталната област на мозъка на индивида.

Подозира се и нарушение на участието на някои невротрансмитерни системи в организма.

Основната проява на това неврологично разстройство е нарушение в способността на детето да обръща внимание. Способността за концентрация и възприемане на една определена дейност за дълго време е намалена.

При детето се проявяват хиперактивност и честа импулсивност. Честите наранявания в резултат на невниманието и прекомерната активност на детето също са последица.

Характерна особеност е и влошената успеваемост в училище в резултат на намалената способност за концентрация и съобразяване с определени норми. Децата и юношите със СДВХ често имат проблеми при социализацията и адаптирането към нова среда.

Възможно е да има и проблеми в отношенията с родителите, братята и сестрите или връстниците.

Ако СДВХ не се лекува, на по-късен етап от живота е възможно да се стигне до някаква форма на агресия и престъпност.

СДВХ често има хроничен характер и засяга приблизително 50 % от възрастните. Тези лица са изложени на повишен риск от стрес, разногласия в отношенията, дезорганизация или влошаване на социалния и икономическия статус.

Възможни прояви и симптоми на СДВХ:

• Неспособност за концентрация
• Неспособност за концентрация за дълги периоди от време
• Лесно отвличане на вниманието
• Забравяне на изпълнението на задачите
• Хиперактивност
• Импулсивно поведение
• Неподходящи реакции на дразнители
• Нетърпение, разсеяност
• Трудности при тиха дейност
• Прекъсване на разговори и скачане в речта
• Дезорганизация на нормалните ежедневни дейности

Децата със СДВХ обаче са и много чувствителни и имат своите силни положителни страни. Те често са много креативни, изпълнени с въображение, със свой богат вътрешен свят.

Симптомите обаче зависят от точния вид и форма на СДВХ, която има съответното лице. За неспециалистите съществуват три основни вида СДВХ:

• Преобладаващо невнимателно
• Преобладаващо хиперактивно
• Комбинирана форма на СДВХ

Диагнозата се поставя най-често в ранна училищна възраст. Първите симптоми обикновено се появяват до 7-годишна възраст. Диагнозата се поставя главно от психиатър.

Диагностичната процедура включва подробна оценка на поведението на детето. Основата е специфичен въпросник за класификация на СДВХ, разделен на две основни части за оценка - невнимание и хиперактивност. Скалата за оценка можете да намерите в края на тази статия.

Лицето трябва да проявява повечето (поне 6) от основните специфични симптоми за конкретния вид и форма на СДВХ.

Симптомите трябва също така да пречат на ежедневието на лицето, когато се поставя диагноза СДВХ.

Симптомите на СДВХ може да не се проявят веднага в медицинска обстановка и затова диагностицирането е обширно. То включва многократни посещения, особено когато патологичните симптоми се влошават или се появяват отново.

Прегледът трябва да се състои от задълбочено снемане на медицинска, лична, училищна/работна и семейна анамнеза, както и от интервю с пациента, родителя или партньора.

Преди да постави диагноза, лекарят трябва да изключи други медицински диагнози, като например депресия, тревожност, шизофрения или някои проблеми със съня.

Може да се направи ядрено-магнитен резонанс на мозъка, за да се видят подробно вътрешните структури на мозъчната област. Възможност е и ЕМГ (електромиография) - измерване на електрическите импулси на мозъка за евентуално наличие на аномалии.

При повечето лица със СДВХ обаче няма да се установят никакви проблеми по време на физикалния или медикаментозния преглед. Все пак прегледът е необходим, за да се оценят други възможни медицински разстройства като част от диференциалната диагноза.

Митове за ADHD

Мит: Само децата имат СДВХ

Макар че диагностичният процес трябва да покаже наличието на специфични симптоми на СДВХ до 7-годишна възраст, много хора остават недиагностицирани до зряла възраст. Интересът и сътрудничеството на самите родители имат голямо значение за ранното диагностициране.

Малко вероятно е при възрастен индивид със СДВХ да се прояви прекомерно хиперактивно поведение, а по-скоро вътрешно безпокойство, неспособност за поддържане на устойчиво внимание и концентрация върху определена дейност.

Мит: Хиперактивността винаги е налице при СДВХ.

Нарушенията, свързани със СДВХ, включват много други симптоми в рамките на СДВХ, въз основа на които диагнозата се разделя на няколко вида.

При преобладаващата форма на СДВХ с невнимание не се наблюдава прекомерна хиперактивност. Такъв индивид често се описва като сънлив, невнимателен и често лесно се разсейва от различни стимули. Той може също така да бъде невнимателен, небрежен или забравящ в ежедневните си задължения.

Скала за оценка на ADHD

Симптоми на разсеяност и невнимание таблица

Симптоми на хиперактивност и импулсивност в таблицата