Захар в урината: какво сигнализира за повишена захар и кои стойности са нормални?

Захар в урината на практика означава, че в урината има глюкоза, захар.

Глюкозата е проста захар, съдържаща се в кръвта. В бъбреците кръвта се филтрира. Захарта и другите вещества, съдържащи се в първичната урина, се реабсорбират в кръвта. Следователно глюкозата обикновено не се открива в окончателната урина.

Повишени нива на захар в урината

Глюкозата също нормално се открива в урината.

Но нейната стойност в урината не трябва да е по-висока от 0,72 mmol/l. Ако стойността ѝ е по-висока, говорим за патологична находка.

Това състояние професионално се нарича гликозурия.

Гликозурията се оценява, когато загубите са по-високи от 0,72 mmol/l. Това явление се появява при повишено ниво на кръвната захар, т.е. при хипергликемия. Бъбреците започват да отделят глюкоза в урината, когато нивото на глюкозата е приблизително над 10 mmol/l.

При кои заболявания има захар в урината?

Глюкозата сама по себе си е проста захар, която се намира в кръвта. Бъбреците филтрират кръвта с глюкоза в урината. Те отделят токсичните и отпадъчните вещества, които преминават в пикочните пътища и излизат оттам.

Веществата, които са необходими на организма (т.е. захарите), се реабсорбират. По този начин се поддържа и оптималното ниво на захарите в организма.

Гликозурията се разделя на две групи, а именно нормогликемична гликозурия и хипергликемична гликозурия.

Нормалногликемичната гликозурия се появява, когато нивата на гликемията са нормални. Вторият тип се появява, когато нивата на гликемията са повишени.

Нормогликемичната гликозурия се появява, когато бъбреците не успяват да реабсорбират захарта, например при автозомно-рецесивни заболявания, възпаление на бъбреците или токсично увреждане на бъбреците.

Хипергликемичната гликозурия е типична за захарния диабет. Но тя не е основният диагностичен показател. При продължително заболяване бъбреците повишават прага на кръвната захар и в резултат на това гликозурията може да изчезне.

По този начин захар в урината се открива главно при захарен диабет. В този случай става въпрос за нарушение на обмяната на захарите и повишеното ниво на захарите се проявява не само в урината, но и в кръвта.

Диабетът може да бъде причинен както от недостатъчно производство на хормона инсулин, така и, напротив, от намалена чувствителност на клетките в организма към този хормон. При диабета симптомите включват умора, повишена жажда и често уриниране. Понякога се добавя и повръщане.

Ако обаче бъбреците не работят правилно, те не успяват да върнат тези захари обратно в кръвта. Такъв е случаят например при нарушена бъбречна функция, причинена от възпаление (при остра тубулна некроза).

Гликозурията е следствие и от някои ендокринни заболявания, като например заболяване на щитовидната жлеза. Хипертиреоидизмът води до повишено производство на хормони на щитовидната жлеза.

Пример за друго заболяване, при което може да се установи наличие на захар в урината, е синдромът на Кушинг. При него е налице прекомерно уриниране, кортизолът се отделя чрез урината и пациентът чувства, че трябва да ходи да уринира по-често.

Прекомерната употреба на алкохол и някои лекарства са причина за наличието на захар в урината.

Специфична ситуация, при която се наблюдава повишено съдържание на захар в урината, е стресът.

Под този термин трябва да разбираме стрес за организма, като например при сепсис, при изгаряния с голяма степен, при злокачествени процеси.

Захарта в урината може да бъде от няколко причини, сред които са:

• захарен диабет, т.е. диабет
• бъбречна дисфункция, метаболитни заболявания (при възпаление или при заболявания като есенциална фруктозурия, пентозурия)
• генетична предразположеност
• чернодробно заболяване
• медикаменти
• алкохол
• заболявания на ендокринните жлези
• стрес, травма, сепсис
• злокачествени процеси
• бременност

Гликозурия при бременност

При бременност бъбречният праг за глюкоза е понижен. Тогава в урината попада много повече захар, отколкото при други обстоятелства.

Това състояние обаче е само временно и не е хронично заболяване.