- is.muni.cz - ФИЗИОЛОГИЧНИ И ПСИХОЛОГИЧНИ ПРИНЦИПИ НА ВИЗУАЛНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ, Дипломна работа - Bc. Muszková Veronika optometry
- is.muni.cz - PERIMETRY - DEVELOPMENT, PRINCIPLE AND DESCRIPTION OF EXAMINING INSTRUMENTS, Бакалавърска дипломна работа - Lenka Pivodová, Area.
- wikiskripta.eu - Периметрия (2. LF UK)
- patient.info - Дефекти на зрителното поле
- sciencedirect.com - Скотома
Загуба на зрително поле: какви са причините за скотомите и какво представлява зрителното поле?
Загубата на зрително поле е загуба на зрителна острота или пълна загуба на възприятие на видимата област около човека. Причината може да се намира в окото, зрителния нерв или директно в мозъка и зрителния център.
Загубата на зрително поле показва нарушение на окото, зрителния нерв или зрителния център в мозъка. Тя се появява при травми на главата, неврологични заболявания и други състояния. Може да бъде временна или постоянна.
Може да засегне дете или възрастен.
Най-много се интересувате от:
Какво представлява зрителното поле?
Какво представляват скотомите и какви са причините за стесняването/нарушаването на периферното зрение?
Могат ли те да бъдат краткотрайни или постоянни?
Определена форма се нарича скотома. Това се отнася до състояние на частично нарушение/промяна в зрителното поле, което води до частична или пълна загуба на способността за виждане. Тя може да бъде замъгляване (т.е. намаляване на зрителната острота) или също така пълна загуба.
Скотомът се ограничава от зона на нормално зрение или относително запазено зрение.
+ Накратко: какво представлява зрителното поле?
Зрителното поле е частта от видимото пространство пред човешкото око.
Централният (основният) обект, върху който окото се фокусира (фиксира), се изобразява на ретината в точката на най-остро виждане (технически fovea centralis). Другите области на зрението не постигат същото качество и острота.
Въпреки това качеството и абсолютната острота на зрението не са проблем в случая на периферното зрение.
При периферното зрение не е важна остротата, а обхватът.
Периферното зрение има по-ниска разделителна способност от централното зрение.
Фовеата съдържа по-голям брой светлочувствителни клетки, също и за цветовата разделителна способност.
В другите части на ретината тази способност намалява.
Периферното зрение се използва за ориентация в пространството и за виждане в здрач и при намалена осветеност.
Обхватът на зрението е един и същ за почти всеки човек при нормални обстоятелства. Това, което виждаме пред себе си, е зрителното поле. По-конкретно то се отнася до зоната на зрение, когато гледаме право напред с едното око.
Обхватът на зрителното поле се влияе от няколко фактора, като пример за това са:
- анатомичните пропорции на лицето
- формата на орбитата, носа, челото, клепачите
- разстояние
- осветление
- цвят и наситеност на цветовете
- възраст
Обхватът на зрителното поле също се влияе от възрастта, като с възрастта намалява.
- Нормалният обхват на едното око е следният:
- 90°-100° темпорално - към слепоочието, половината
- 60° назално - към носа и нагоре
- 70° надолу
Когато гледаме с двете очи, съвместният диапазон частично се припокрива, приблизително на 120°. Това ни дава възможност да виждаме бинокулярно, т.е. да виждаме с двете очи. Това ни осигурява пространствено възприятие и ориентация в заобикалящата ни среда.
Зрителното поле се разделя още на централно и периферно.
- Централно - за остро и цветно зрение
- с помощта на колбичките
- ни дава приблизително 83% от цялата информация
- виждане на обект в централната част на ретината - най-острата част - фовея
- периферна - за ориентация и разпознаване на движения и зрение в полумрак
- в частта, в която се осъществява периферното зрение, се намират главно пръчиците, които могат да улавят черна и бяла светлина
Какви са причините за загуба на зрителното поле?
Зрителното поле се стеснява поради възрастта и в напреднала възраст. В такъв случай, разбира се, това състояние не се обозначава като разстройство/заболяване, а е естествено явление.
Противоположно на това е ограничаването на възприемането на заобикалящата среда, което се отразява на ориентацията в пространството. Възможно е да има зрение в здрач.
Увреждането може да засегне едното или двете очи. Монокулярно в едното око и бинокулярно в двете.
Скотома като нарушение номер 1
Скотома е технически термин, който се използва за обозначаване на загуба на зрителното поле. Познаваме скотомите като пълни (абсолютни) или също така относителни (частични).
Положителните скотоми са тези, които човек възприема. Съществуват обаче и такива, които човек субективно не възприема. Те се наричат отрицателни.
Възприемането на движение, но не и на цветове, се нарича относителен скотом (особено при нарушения на зрителния път).
Причините за скотома включват:
- травма на окото
- кръвоизлив в ретината
- възпаление на ретината
- дегенеративно увреждане на ретината
- отлепване на ретината (разкъсване)
- помътняване на оптичната структура на окото (стъкловидно тяло, леща) - катаракта/глаукома
- увреждане на зрителния нерв
Окото на човека и бозайниците има и т.нар. естествена (физиологична) скотома. Това е сляпо петно. Сляпото петно е място върху ретината, където няма светлочувствителни клетки.
На това място зрителният/оптичният нерв влиза в ретината.
Петно на Мариот = сляпо петно = вход на папилата на зрителния нерв (papilla nervi optici).
Чрез изследването му може да се установи повишено вътреочно налягане (депресия на точката) или повишено вътречерепно налягане (чрез изпъкването му).
В допълнение към естествения скотом познаваме и скотоми, които показват нарушение на зрението. Тези скотоми могат да засягат различни области от обхвата на зрителното поле, а също така могат да имат различна форма.
В зависимост от местоположението им те се наричат централни, парацентрални, дъговидни или други.
2. Периферно нарушение на зрителното поле
Тези дефекти също се диференцират в няколко форми. Те включват концентрично стесняване на зрителното поле (тръбно/тунелно зрение) или дефект на централната област, а също и дефект на половината (хемианопсия) или четвъртината от зрителното поле (квадрианопсия).
Причините включват:
- глаукома
- пигментна дегенерация на ретината и други дегенерации на ретината
- възрастова дегенерация на макулата
- увреждане на зрителния път
- увреждане на ретината, отлепване на ретината
- тумор в окото
- киста в окото
- възпаление на зрителния/оптичния нерв
- нарушения в кръвотока на ретината - когато кръвоносен съд е блокиран
- нарушения на мозъчната кора
- травма на главата и увреждане на мозъка
- атрофия на зрителната цел
- токсична оптична невропатия
Други причини
В случай на нарушения на зрителното поле могат да се предположат различни причини. Те засягат самото око, зрителния нерв (зрителните пътища) или зрителния център в мозъка.
Освен това разстройството може да възникне след травма на главата, мозъчна травма или поради потискане вследствие на тумор, кървене, например при инсулт.
Възможни причини за загуба на зрителното поле:
- Травма на главата/мозъка
- инсулт
- повишено вътречерепно налягане - налягане вътре в черепа
- мозъчен тумор/тумор на хипофизата
- Amaurosis fugax - преходно нарушение на кръвоснабдяването на окото или мозъка - загуба на зрение за няколко минути/загуба на зрително поле
- Мигрена и офталмологична мигрена - трае около 15-30 минути, преход на скотома в зрителното поле с последваща поява на главоболие
- множествена склероза - множествена склероза
- диабетна ретинопатия
- ретинопатия, дължаща се на високо кръ вно налягане или при злокачествена хипертония и хипертонична криза
- Епилепсия
- излагане на токсични вещества (метилов алкохол, хинин) и алкохолизъм
- недохранване
- след операция на окото
- при бременни жени и като проява на прееклампсия
- и други
Диагностика и лечение накратко
Разбира се, диагностицирането на причината е важно. В противен случай не може да се избере правилното лечение. Както може да се види, причините могат да бъдат по-многобройни. Някои от тях са отговорни за краткотрайно разстройство, други - за трайно. Все пак остава вярно, че колкото по-рано се открие причината, толкова по-добре.
И това е особено вярно в случай на сериозни здравословни и животозастрашаващи състояния.
Важна е анамнезата, т.е. информацията от лицето, както и образните методи като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, рентгенови снимки в случай на наранявания и лабораторни изследвания на кръвта.
В случай на периферно зрение се извършват няколко специализирани прегледа, за да се определи степента и увреждането.
Пример:
- Изследване по метода на конфронтацията - сравнение на степента при две лица
- периметрия - кинетична (придвижване на обект от периферията към центъра) и статична периметрия (светлинни знаци), има няколко форми
- ръчна периметрия
- компютърна периметрия
- Прожекционен периметър тип Маджоре
- периметър по Фьорстер
- периметър на Голдман
Проверката на периферното зрение може да се извърши и самостоятелно.
- Без очила можем да покрием едното око
- гледайки право напред
- вдигнете свободната си ръка с показалеца нагоре.
- с ръката си бавно направете дъга на очите си навън.
- спрете ръката, когато тя изчезне от погледа
- на другата ръка, със същото око, което е покрито
Ъгълът от началната точка до точката на изчезване трябва да е 90 градуса.
Към носа от окото до носа, приблизително 60 градуса, тъй като носът припокрива зрителното поле от вътрешната страна.
Разбира се, това е приблизителен резултат. Затова при съмнение се препоръчва професионален преглед.
Питате ли за лечение?
Изборът се основава на диагнозата и затова не може да се даде конкретно или общо лечение.
По-важното е, че...
+ Кога трябва да се обърна към лекар?
Когато почувствате смущение във възприемането на обхвата на зрението. Също така, когато състоянието е повтарящо се, а не само еднократен и краткосрочен проблем.