Бавен сърдечен ритъм - какво означава нисък сърдечен ритъм под 60 (50)? Може ли да бъде опасен?

Бавната сърдечна честота (брадикардия) се среща при две обстоятелства. Първата е физиологичната форма, която няма болестна причина. Втората група се състои от патологична (болестна) брадикардия.

Нормална пулсова честота = 60-100 удара в минута.
Някои автори дават стойност от 50 до 100 удара в минута.

Активността на сърцето се осигурява от собствената му автоматизирана система. Генерирането на импулса, който определя честотата, идва от синоатриалния възел.

Синоатриалният възел дава честота от 60-100 импулса в минута.

Сърцето се влияе отчасти и от нервната система, по-точно от симпатиковата и парасимпатиковата система.

Симпатикусовата увеличава сърдечната дейност.
Парасимпатикусовата забавя работата на сърцето.

Самата сърдечна честота се влияе от множество фактори, като например възрастта, колко е трениран човек, времето на деня, физическата или умствената активност, телесната температура и други въздействия на организма (вегетативен контрол от страна на симпатикуса и парасимпатикуса).

Пример...

По време на физическа активност или при стрес и психическо натоварване сърдечната честота се повишава, дори над 120 импулса в минута.

И обратното...

Понижаването на сърдечната честота е нормално (физиологично) по време на сън, при почивка (например дори след обяд).

Бързият пулс се нарича тахикардия - тахиаритмия.
Бавната сърдечна честота като брадикардия - брадиаритмия.

Случва се през нощта по време на сън честотата да спадне под 40 импулса в минута.

Брадикардия при тренирани хора и спортисти?

Тренирани хора, професионални спортисти, топ атлети имат по-ниска пулсова честота, дори под 50 импулса.

Брадикардията в този случай е нормална и често срещана.
Тя не е проява на болест или сърдечно заболяване.
Тя е вариант на нормална честота.

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ:

Пулсът ми е под 50 импулса, това нормално ли е?

Отговорът е под формата на друг въпрос:

Ако е така, няма за какво да се притеснявате. Ниският пулс в този случай не е опасен.

Следващият въпрос е: Опасен ли е ниският пулс?

Да, може да е. Това е вярно в случай на патологична причина.

Брадикардията като аритмия

Аритмията е технически термин за отклонение на сърдечния ритъм от нормалното. Тя може да означава не само намаляване или увеличаване на честотата, но и отклонение от редовността.

Аритмия = дисритмия = нарушение на сърдечния ритъм.
Брадикардия - от гръцки brady (бавен) и cardia (сърце).

При дисритмията, както иначе се нарича аритмията, е необходимо изследване, за да се открие източникът на проблема. След това лечението е съобразено с него.

Първичният пейсмейкър, т.е. създателят на импулса за сърдечната дейност, е синоатриалният възел. Жертвеният ритъм се нарича вторичен пейсмейкър.

Ако и двата пейсмейкъра не успеят да се справят с работата си, се появява трети (третичен) пейсмейкър. Това са камерите. Те създават ритъм от 20-40 импулса в минута. Това е известно още като идиовентрикуларен ритъм.

Това се случва, когато няма импулс от предсърдията към камерите.

Предсърден ритъм възниква, когато има нарушение в генерирането или провеждането на импулса за сърдечна дейност в предсърдието и синоатриалния възел. Той се формира в атриовентрикуларния възел (съединение/разделение, на мястото на атриовентрикуларния възел и снопа на His).

В този случай сърдечната честота е около 40-60 импулса в минута.

При брадикардията са познати и термини като синусова брадикардия, AV блок (I, II или III степен) или синдром на болния синус (SSS), т.е. заболяване на синоатриалния възел.

Асистолия = спиране на сърдечната дейност.

Причините за нарушенията на сърдечния ритъм са разнообразни. Те могат да са резултат от органично заболяване на сърцето. В някои случаи те възникват без увреждане на структурата на сърцето и на сърдечната проводна система. Съответно те се разделят на вътрешни и външни.

Таблицата показва разделението на вътрешни и външни причини за брадикардия

Най-честата причина за нарушение на сърдечния ритъм е недоокръвяването на сърдечния мускул и синоатриалния възел (мястото на образуване на редовния сърдечен ритъм). Това е предимно коронарна болест на сърцето.

Исхемичната болест на сърцето е продължителна форма на исхемия (намалено и недостатъчно кръвоснабдяване на сърдечния мускул). Тя е хронична.

Острата форма на исхемия (безкръвие) е инфаркт на сърдечния мускул.

Други причини за дисритмия включват:

• отклонения в нивата на йоните - калций, магнезий, калий
• нарушение на киселинно-алкалното равновесие - накратко, статията Твърденията за подкиселяване са глупост
• заболяване на сърдечния мускул (миокарда) - кардиомиопатия
• дисбаланс на автономната нервна система - тревожност, стрес, шок
• вещества, предизвикващи аритмия - наркотици, алкохол, кофеин, медикаменти, адреналин, дигоксин, диуретици, антиаритмици
• заболявания на други системи - ендокринни нарушения (щитовидна жлеза)
• хипотермия
• и други

Как се проявява и какво е нейното протичане?

Брадикардията може да е безсимптомна. Човекът не изпитва дискомфорт.

Втората форма е брадикардия със симптоми. Налице са симптоми като умора, отпадналост.

Човекът е склонен да се уморява и не е в състояние да извършва физическа дейност. При намален кръвоток и недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка следва усещане за отпадналост или припадък.

Симптоми на забавяне на пулса:

• Слабост
• Умора
• Неефективност
• Задух, недостиг на въздух
• усещане за сърцебиене, усещане за прескачане на сърдечния ритъм, нередовен сърдечен ритъм
• чувство на слабост, припадък, синкоп
• повтарящ се колапс
• ниско кръвно налягане до шоково състояние
• стенокардия (болка в гърдите)
• внезапна сърдечна смърт

Диагноза

На първо място се снема анамнеза. Лицето описва своите затруднения. След това е необходим физически преглед, който включва измерване на кръвното налягане, пулса и др. За пулса се оценява неговата честота, регулярност, качество и дали е еднакъв в двата крайника.

След това се правят специални изследвания, т.е. ЕКГ и ЕКГ Холтер (24-часов запис). ЕКГ се използва за оценка на функционалността и електрическата активност на сърцето, т.е. на сърдечната проводна система.

Какво е лечението?

Лечението зависи от основната причина. Тя може да бъде обратима, като например аномалия в йони/минерали, хипотермия или предозиране на лекарства за аритмия (дигоксин, бета-блокери).

Втората група се състои от необратими причини, като органично увреждане или нарушение на синоатриалния възел.

Възможностите за лечение са:

• промени в начина на живот
• фармакологично лечение - лекарства за промяна на сърдечната дейност
• временна и постоянна кардиостимулация - устройство, което замества естествения пейсмейкър
  • имплантиране на пейсмейкър или кардиовертер-дефибрилатор

Интересна информация можете да намерите и в статиите:

• Измерване на кръвното налягане, пулса или дишането в домашни условия: Как да разберем стойностите?
• Какви са стойностите на ниското, нормалното и високото кръвно налягане?
• Как да се предпазим от сърдечносъдови заболявания?
• Кои са най-честите причини за сърцебиене?
• Първа помощ при инфаркт на миокарда
• Щитовидната жлеза и симптоми на проблемна дейност