Защо се появява херпесът? Кое е най-ефективното му лечение?

Шинлесът е много болезнен. Появява се в близост до нервните окончания и се проявява с образуването на везикуларни мехури. Диагнозата не е трудна. Това обаче не може да се каже за продължителното лечение.

Причинява се от 3. вируса на човешкия херпес ДНК. Причинителят е вирусът на варицела зостер, т.нар. вирус VZV. Той се запазва в организма като последица от варицелата (варицела).

Обикновено той остава скрит дълбоко в нервите. Ако имунитетът е намален по някаква причина, той започва да се размножава и излиза отново на повърхността по нервните влакна като познатия ни херпес.

Как се образува херпесът?

Шингълът е остро вирусно заболяване, причинено от VZV вируса, който остава в организма след преболедуване от варицела в детството. Той е вторично заболяване.

Вирусът се намира в сетивните нерви на базалните ганглии, по-конкретно в гръбначния и черепния нерв. Тук той може да остане незабелязан, без да се прояви заболяването, или да се прояви в епидемичен взрив.

Проявата (манифестацията, епидемията) на заболяването не настъпва при всеки индивид. Само около 10% от населението е засегнато.

За да избухне болестта, трябва да са налице подходящите условия.

Основният провокиращ фактор е отслабването на имунната система при други достатъчно тежки хронични инфекции, имунодефицитни заболявания с необходимост от имуносупресивна терапия(СПИН), при рак с цитостатична терапия или химиотерапия, при болест на Ходжкин, лимфом или захарен диа бет.

С напредване на възрастта защитните механизми на организма отслабват, поради което херпесът е по-често срещан при възрастното население.

Рискът е с почти 50% по-висок при хората над 65-годишна възраст.

Това обаче не изключва появата във всяка възраст. Различните видове радиация също са провокиращ фактор.

При контакт с болен човек друг човек, който е преодолял варицелата в детството с развит достатъчен имунитет, може да се зарази само в много редки случаи. Такива случаи обаче са регистрирани.

Симптоми на вируса на херпес зостер в различните етапи

Латентен стадий - без симптоми

Това е период, в който пациентът няма външни симптоми, въпреки че вирусът присъства в организма на гостоприемника.

Тези, които са преборили дребната шарка като деца и никога не са имали херпес зостер през живота си, са имали достатъчно силен имунитет, за да го потиснат чрез реактивиране (повторно активиране) на вируса на херпес зостер.

Латентният стадий може да продължи много десетилетия, без вирусът да се прояви напълно. При повечето хора обаче той никога не се появява.

Продромален стадий

Предхожда самия активен стадий с мехури. Започва незабележимо с обща слабост, умора, болки в мускулите, ставите и главата, отпадналост и леко повишена телесна температура.

Първоначалните симптоми са общи за по-общите заболявания. Прилича например на симптомите на грип или на симптомите на други общи инфекции.

Появява се неприятен, локален сърбеж, който принуждава страдащия да започне да се чеше. Колкото повече го прави, толкова повече сърбежът преминава в болезненост, в която накрая така или иначе се превръща.

Болката е на мястото, където по-късно се появяват мехурчетата. Тази болка обикновено е силна, мъчителна или дори изтръпваща по интензитет. Тя е пареща и разкъсваща по характер, като често се излъчва в околността.

Най-често се появява в гърба от едната страна и се излъчва през страничната част на гръдната стена към ребрата или гръдния кош. На този етап често е трудно да се разграничи от други заболявания, проявяващи се със симптоми в гръдния кош. Може да наподобява остър инфаркт на миокарда, плеврит или бъбречна болка (бъбречна колика).

Върху кожата започва да се образува червена еритема (зачервяване) под формата на лента, което показва преход към следващия етап.

Активен стадий

След предходния продромален стадий в рамките на 12 до 24 часа в еритемата (зачервяването) се появяват малки везикуларни мехури.

Те действат повърхностно, но всъщност се разпростират в по-дълбоките слоеве на кожата и лигавиците.

Мехурчетата са пълни с бистра течност, съдържаща милиони вирусни частици, и постепенно се уголемяват в рамките на деня и се струпват в по-голямо находище. Някои от тях могат да се слеят, за да образуват визуално по-големи макули.

Мехурчетата могат да се открият отделно извън лезията, но това е по-скоро спорадично. Течността се променя от предимно бистра в мътна (непрозрачна) поради влиянието на левкоцитите.

Целият процес е и много болезнен, а предишният неприятен сърбеж на кожата може да се появи многократно. Засегнатата част от кожата обикновено е с локален оток и подуване в близост до кожата.

Везикулите обикновено започват да изсъхват най-рано след една седмица. Този период обаче е с различна продължителност.

С изсъхването си те се превръщат в кафяво-червени подути мехурчета, които са и входна врата за вторична бактериална инфекция.

Около язвата се образува червен пръстен, който я прави да изглежда ограничена.

Първоначално коричката (струпеят) е жълтеникава на цвят, мека, а след случайното ѝ нежелано отлепване се образува подута и много болезнена рана. Обикновено започва леко да кърви. Болката е пулсираща.

Важно е струпеите да заздравеят без допълнителни механични увреждания, тъй като могат да оставят неестетични белези.

Какви усложнения и последици можем да очакваме по време и след излекуването на херпеса?

Херпесът е неприятно заболяване, съпроводено с болка, но невинаги е вредно. Може дори да се каже, че в повечето случаи протича без последствия или поне без сериозни последици. В редки и по-тежки случаи те все пак се появяват.

Вирусът на зостер и неговата опасност зависят и от мястото, където е открит.

Херпес зостер хеморагикус

Herpes zoster haemorrhagicus е състояние, при което везикулите се изпълват не само със серум, но и частично с кръв, за да се образува хеморагична (кървяща) екзантема и увеличени лимфни възли. В околността се откриват гангренозни промени и се развива гангренозен херпес.

Гангренозен херпес зостер

Мехурите могат да се превърнат в некроза (мъртва тъкан). Това състояние се нарича херпес зостер гангренозус. Мъртвата тъкан е благоприятна среда за размножаване на бактерии и съществува риск от вторична инфекция и дори животозастрашаващ сепсис.

Херпес зостер отикус

Когато е засегнато ухото, това е херпес зостер отикус. Мехурите се намират във външното ухо и вътре в ухото. Те могат да увредят и вътрешния ушен канал, причинявайки загуба на слуха в различна степен, световъртеж и парализа на лицевия нерв.

Херпесен енцефалит

От ухото те лесно могат да се придвижат по-надълбоко и да станат причина за херпесен енцефалит (възпаление на мозъка). По-рядко, но по-сериозно състояние е острият дисеминиран енцефалит. И двете обаче са животозастрашаващи за пациента.

Херпес зостер офталмикус

Херпес зостер офталмикус е засягане на окото, конкретно образуване на язви по роговицата и около окото до бузата. Това води до различни нарушения до пълна загуба на зрението. Разпространението на херпес зостер към лицето причинява парализа на лицевия нерв.

Невралгия

Болката е симптом не само по време на активната фаза на херпеса, но понякога продължава месеци или години след появата ѝ. Това са т.нар. невралгии. Те са с по-голяма продължителност на болката, поради което пациентът обикновено търси лекарска помощ.

Как да се справим с вируса на херпес зостер?

Лечението на херпес зостер не е от никаква полза по време на латентния стадий. Вирусът продължава да съществува в организма и на този етап не реагира на цялостна вирусотерапия.

Най-ефективно е терапията да започне в рамките на 72 часа от появата на симптомите, т.е. когато по тялото се появят мехури.

Започнатата терапия трябва да се довърши според указанията на лекаря, а в случай на резистентна инфекция или разпространение на мехурите в околността, трябва да се продължи по-дълго, докато започнат да се появяват сухи струпеи. Това показва фазата на оздравяване, в която вече не е необходима виростика.

Най-известните виростатици

Ацикловир - познаваме го под различни наименования. Произвежда се под формата на кремове за локално приложение, но също така и на системно действащи таблетки. Кремът се нанася върху засегнатия участък на тънък слой и не трябва да се забравя и около около 0,5 cm около везикулите.

В случай на обикновен херпес, като например херпес симплекс, лечението е с продължителност приблизително 5 дни. То не трябва да надхвърля 10 дни или повече. Кремът може да се използва при бременни жени, кърмачки и деца. Абсорбцията на лекарството е минимална и не може да се измери. Въпреки това пероралната форма (през устата) на лекарството не се препоръчва в тези случаи.

Валацикловир - това е метаболитен прекурсор на ацикловир. Това означава, че той се превръща в ацикловир, след като бъде приет в организма. След като попадне в клетките, концентрацията му в тях е висока.

Препоръчва се лечението да започне възможно най-скоро. Не е научно доказано, че след 72 часа е по-малко ефективен. Много е ефективен при лечението на херпес. Трябва да се приема в продължение на 5 дни, максимум 10 дни, както при ацикловир. Ако се използва навреме при първите симптоми, може да предотврати появата на кожни лезии.

Фамцикловир - метаболизира се в организма до пенацикловир. Генеричното наименование фамцикловир е и наименованието, под което обикновено се намира в аптеката. Той достига високи серумни концентрации, когато се приема. Това означава, че не е необходимо да се приема толкова често. Обикновено се предписва по една таблетка 3 пъти дневно.

Лечението на херпес зостер с този препарат е по-ефективно и по-бързо, ако едновременно с него се прилага ралоксифен, който по-бързо превръща основното вещество в лекарството в пенацикловар. По този начин той действа като инхибитор. Що се отнася до бременността и кърменето, все още няма достатъчно клинични проучвания, които да потвърдят ефекта на лекарството върху бременността и увреждането на плода и кърменето (лактацията).

Въпреки това не са ясно изключени нежелани ефекти.

Бривудин - е много ефективен виростатик с лекарско предписание. Той е под формата на таблетки и се приема по една таблетка веднъж дневно. Отново началото на лечението не трябва да надвишава 72 часа.

Самата терапия обикновено продължава 7 дни. При по-тежки и рецидивиращи (упорити) форми е необходимо да се посети лекар и да не се превишава произволно продължителността на лечението. Като цяло е показан само за краткосрочно лечение.

Препаратът е противопоказан (забранен) при бременни и кърмещи жени и поради липса на познания и голям брой странични ефекти не се използва за лечение на деца.

Какво да правите при по-сериозна форма на херпес зостер?

Терапията само с виростатици при тежките форми на вируса на херпес зостер невинаги може да е достатъчна. Комбинацията от ацикловир с кортикостероиди (кортикостероидите сами по себе си са безполезни) дава положителни резултати. Те се прилагат в мускула или във вената. Ускоряват протичането на заболяването, подобряват лечението, облекчават болката.

Сами по себе си обаче не са достатъчни като аналгетик. При силна болка и невралгия се препоръчва на пациента да се добави аналгетично лечение (обезболяващи лекарства).

За болката по време на активната фаза на заболяването са достатъчни обикновените препарати. При непоносима болка се използва трамадол. Това лекарство принадлежи към класа на опиоидите, действа на централната нервна система и при продължителна употреба съществува риск от пристрастяване.

Самият херпес, неприятното и продължително протичане и, не на последно място, невралгията като болезнено усложнение намаляват качеството на живот на пациента.

Колкото повече рецидиви има даден индивид, толкова по-лошо е протичането и колкото по-тежки са невралгията и другите последици, толкова по-зле се чувства пациентът.

В някои случаи, поне по време на епидемията, е необходима антидепресивна терапия. Тя подобрява психологическото състояние на пациента и облекчава депресията, като по този начин подобрява преживяванията на пациента.