Заболявания на мъжките полови органи и техните симптоми? + Венерически болести

Мъжката репродуктивна система се състои от външни и вътрешни органи. Тяхната основна функция е производството на полови клетки сперматозоиди и способността за възпроизвеждане.

Във връзка с мъжката репродуктивна система през живота могат да възникнат различни заболявания и временни нарушения на здравето.

Възможни заболявания на простатата, тестисите, пениса, венерически болести и много друга интересна информация можете да намерите в тази статия.

Заболяванията могат да бъдат разделени на остри/хронични, инфекциозни/неинфекциозни и според мястото на здравословния проблем.

Поради анатомията на мъжката отделителна и репродуктивна система урологичните и сексуалните здравословни проблеми често са свързани.

Заболяванията на мъжката репродуктивна система се проявяват предимно с локална болезненост, възпаление, затруднено уриниране и еректилна дисфункция.

Класификация на заболяванията на мъжката репродуктивна система в зависимост от локализацията:

• Заболявания на простатата
• Заболявания на тестисите и епидидима
• Заболявания в областта на пениса

По-долу са изброени често срещаните нарушения и заболявания на мъжката репродуктивна система.

Заболявания на простатата

Възпаление на простатата

Възпалението на тъканите на простатата може да бъде както остро, така и хронично. Острото възпаление се причинява главно от бактериална инфекция, когато първите симптоми се появяват доста бързо.

Те са главно болка по време на уриниране, усещане за повишен натиск в долната част на корема, намаляване на качеството на ерекцията и евентуално кръв в еякулата.

Хроничният простатит, от друга страна, се причинява главно от често повтарящо се възпаление на пикочните пътища и развитието на симптомите е по-бавно. Симптомите включват често уриниране, дискомфорт по време на уриниране и болка в областта на простатата.

Заболяването и възпалителният процес на околните тъкани и органи също могат да бъдат причина за възпалението.

Лечението се състои основно от медикаментозно лечение с антибиотици, промяна на начина на живот и поддържаща фармакотерапия за облекчаване на нежеланите симптоми.

Незлокачествено уголемяване на простатата

Незлокачественото уголемяване на простатната жлеза е технически известно като доброкачествена хиперплазия на простатата. То е сравнително често срещано заболяване, засягащо мъжете в напреднала възраст. Простатната жлеза с прекомерния си обем притиска околните структури, особено уретрата и пикочния мехур.

Симптомите на простатната хиперплазия могат да намалят качеството на нормалния живот. Те включват често уриниране, непълно изпразване на пикочния мехур, слаб поток на урината или инконтиненция (спонтанно изтичане на урина).

Терапията на доброкачествената хиперплазия на простатата може да се състои от медикаменти, промяна на начина на живот, редовно наблюдение на здравословното състояние, неинвазивна хирургия или операция.

Рак на простатата

Ракът на простатата е едно от най-често срещаните онкологични заболявания при мъжете. Причината за него все още не е напълно изяснена.

Рисковите фактори включват главно увеличаване на възрастта, генетично влияние, чести инфекции и неподходящ начин на живот (липса на физическа активност, нездравословно хранене, алкохол, тютюнопушене, разпуснатост).

В ранните етапи заболяването често протича безсимптомно - асимптоматично. Първите симптоми на рак на простатата включват често уриниране, напикаване, слаба струя урина, еректилна дисфункция и прекомерна умора или слабост.

Лечението на рака на простатата се основава предимно на химиотерапия/лъчетерапия и хирургия. Поддържащата терапия се използва за отстраняване на неприятните симптоми.

Прочетете също:
Какво представлява простатата: Какви са възможните заболявания + Как да я поддържаме здрава?

Как да поддържаме простатата си здрава

Варикоцеле

Варикоцеле е техническото наименование на засягане на вените в областта на тестисите. Заболяването е доста често срещано и е необходимо професионално лечение. При варикоцеле се наблюдава натрупване на кръв и разширяване на кръвоносните съдове в тестисите.

Нелекуваното варикоцеле може да доведе до намаляване на количеството и качеството на сперматозоидите и да застраши самата плодовитост. Симптомите са предимно видими локално разширени и свити вени, локална болка, топлина и усещане за повишен натиск.

Лечението може да се състои от фармакотерапия, склеротерапия на вените, неинвазивна лапароскопска или хирургична операция. Точният вид на лечението ще бъде определен от лекаря.

Хидроцеле

Хидроцелето е заболяване, засягащо тестисите. Всеки тестис има защитни обвивки около себе си, подхранвани от кръвоносни съдове. При хидроцелето между обвивките на тестисите започва да се натрупва течност.

При по-малките момчета хидроцелето е резултат от спускането на тестисите от коремната кухина в скротума. При възрастните причината е предимно възпаление или травма.

В повечето случаи хидроцелето не е болезнено, но се проявява с видимо уголемяване на скротума и локален дискомфорт поради по-голямото тегло на тестисите.

Лечението на хидроцелето е консервативно, медикаментозно и хирургично. Излишната течност в малки количества може да се абсорбира спонтанно с течение на времето.

При проблемно хидроцеле или прекомерно количество течност се извършва малка хирургична процедура за отстраняване (аспирация) на излишната течност.

Възпаление на тестисите и епидидима

Възпалението на епидидима (тъканта непосредствено над тестиса) е неприятно медицинско състояние, често свързано със силна болка. Възпалението на тестиса технически се нарича орхит.

Най-честите причини за възпалителния процес са бактериалните инфекции. Това са главно инфекции на пикочните пътища и инфекции, предавани по полов път. Симптомите са подуване на тестиса, болезненост и затруднено уриниране.

В някои случаи в урината или еякулата се появява кръв.

Лечението е предимно медикаментозно под формата на антибиотици и противовъзпалителни средства. То включва наблюдение на здравословното състояние и промяна на начина на живот.

Неспуснат тестис

Неспадането на единия или на двата тестиса технически се нарича крипторхизъм. Неспадналият тестис се определя като тестис, който не се е придвижил от перитонеалната кухина в кожната торбичка на скротума.

При новородените от мъжки пол това е сравнително често срещано явление, което обикновено се коригира спонтанно.

Рисковите фактори за появата му са главно преждевременното раждане, ниското тегло при раждане и нарушенията в развитието. Ако обаче тестисите не се спуснат извън коремната кухина през първите няколко месеца от живота, състоянието се коригира хирургично.

Рак на тестисите

Ракът на тестисите възниква предимно в спермообразуващите клетки на тестисите.

Симптомите са предимно уголемяване на тестиса и наличие на бучка. Етиологията все още не е напълно изяснена, както е и при другите видове рак.

Рисковите фактори за заболяването включват генетични влияния, нарушения в развитието, възпалителни процеси, чести инфекции, наранявания и лош начин на живот.

Лечението зависи от точния стадий и вида на тумора. Прилагат се лъчетерапия, химиотерапия, операция или поддържащи грижи. Най-често обаче се отстранява целият тестис. Ако туморът се е разпространил, се отстраняват и локално свързаните лимфни възли.

Заболявания в областта на пениса

Фимоза

Препуциумът (препуциумът) е кожният слой, покриващ главичката на пениса. Фимозата е състояние на стесняване на препуциума. Тя е по-често срещана при млади момчета. Физиологичното отпускане на препуциума настъпва на 3-годишна възраст.

Следователно това е състояние, при което стесненото състояние на препуциума не позволява той да бъде изтеглен върху главичката. Фимозата в зряла възраст се дължи главно на възпалителни или оздравителни процеси.

Фимозата може да бъде облекчена чрез консервативно фармакологично лечение и частично или пълно обрязване на препуциума.

Често срещани са също болезнена ерекция, неудобен полов акт и риск от парафимоза.

Парафимоза

Парафимозата е спешно състояние в урологията. Това е доста опасна ситуация. Свитата препуциумна кожа се издърпва върху главичката, но след това се заклещва и не може да бъде изтеглена обратно в първоначалното си положение.

Парафимозата се среща при необрязани мъже. Лечението на парафимозата се състои в отстраняване на подуването на пениса и връщане на препуциума в първоначалното му положение (консервативно фармакологично, неинвазивно и в по-тежки случаи хирургично).

Фимоза и парафимоза (стесняване на препуциума): какви са причините и симптомите?

Еректилна дисфункция

Еректилната дисфункция оказва значително влияние върху качеството на сексуалния живот, психологическото състояние и плодовитостта на самия мъж. Еректилната дисфункция означава невъзможност за постигане и поддържане на ерекция на пениса.

Еректилната дисфункция е един от най-често срещаните сексуални проблеми при мъжете.

Ако това състояние се появява спорадично, то вероятно е реакция на стимул като стрес, преумора или заболяване. Проблемът обаче възниква, когато е продължително редовно състояние.

Причината за еректилната дисфункция е многофакторна: сърдечносъдово разстройство, нарушения в кръвоснабдяването на пениса, психогенен фактор, неподходящ начин на живот, неврологично заболяване, хормонален дисбаланс и много други. Точната причина и лечението на еректилната дисфункция се определят от уролог.

Преждевременна еякулация

Еякулацията е изхвърляне на сперма (еякулат) от мъжкия полов орган по време на полов акт. Преждевременната еякулация може да се характеризира като състояние, при което полов акт продължава по-малко от една минута.

Преждевременната еякулация се среща предимно при млади мъже с малък сексуален опит. Причината за появата ѝ може да бъде биологична (свръхчувствителност на тъканите на пениса и еякулационен рефлекс) и психосоциална (стрес, проблеми във връзката...).

Болест на Пейрони

Това е заболяване на пениса. Ако не се лекува, то може значително да влоши качеството на нормалния живот.

Болестта на Пейрони е локално нарушение на тъканите на пениса, при което в обвивките на гъбестите тела, разположени в пениса, се образуват възпалителни отлагания. На мястото на нарушението се образува плака, която с времето се втвърдява и калцира.

В резултат на това могат да се развият различни изкривявания и деформации на пениса.

Заболяването е съпроводено с болка, особено в първите етапи. Лечението е възможно при ранно диагностициране, като включва консервативно, фармакологично и неинвазивно лечение. В по-високите етапи и при тежки деформации на пениса обаче е необходимо хирургично лечение.

Приапизъм

В древността Приап е бил наричан бог на плодородието и сексуалното удоволствие. Неговата характерна черта е бил постоянно изправеният полов орган. Оттук произлиза и наименованието на заболяването приапизъм.

То е състояние на продължителна болезнена ерекция, но не е свързано със сексуално желание.

Причината за приапизма е многофакторна: съдови и хематологични нарушения, нарушено кръвоснабдяване на пениса, травма, фармакотерапия, повлияваща ерекцията, и други. Това остро състояние трябва да бъде професионално разгледано от уролог.

Възпаление на пикочните пътища

Както може да възникне възпаление на простатата, тестисите и други органи, така може да възникне и възпаление на пикочните пътища, уретрата и следователно на пениса. Поради анатомичната взаимозависимост заболяванията на отделителната система се проявяват и в мъжката репродуктивна система и обратно.

Уретрит: какви са симптомите и причините + Профилактика

Повечето случаи на възпаление са резултат от бактериална или вирусна инфекция. Често срещани са инфекциите, дължащи се само на полово предавани болести (ППБ).

Симптомите включват усещане за парене при уриниране, сърбеж и парене при устието на пениса, подуване на пениса, наличие на кръв в еякулата или урината, болезнена еякулация и увеличени местни лимфни възли.

Произходът на инфекцията, възпалението и точният вид на лечението ще бъдат определени от уролога. Необходимо е състоянието да се лекува професионално, за да се избегне рискът от разпространение на възпалението и усложнения за здравето.

Болести, предавани по полов път, при мъжете

Полово предаваните инфекции, наричани съкратено полово предавани болести (ППБ), са инфекциозни заболявания, предавани по време на:

• сексуален контакт (вагинален, орален, анален)
• директен контакт със заразена кръв и секрети
• от майка на дете по време на бременност и раждане

Болестите, предавани по полов път, могат да бъдат разделени на бактериални(сифилис, гонорея, хламидия...), вирусни (херпес, HPV + брадавици...), гъбични (кандидоза) и паразитни(краста) според причинителя.

Венерическите болести засягат гениталния тракт, пикочните пътища и евентуално други околни органи.

Често срещаните венерически болести при мъжете включват генитален херпес, хламидия, микоплазмоза или цитомегаловирус.

Болестите, предавани по полов път, трябва да бъдат професионално диагностицирани и лекувани от лекар поради усложнения за здравето и риск от разпространение на инфекцията. Какви са рисковете от смяната на сексуалните партньори? Болести, предавани по полов път

Общи симптоми на полово предаваните болести при мъжете:

• Често уриниране
• Болка и парене по време на уриниране
• Сърбеж в областта на гениталиите
• Болезнена еякулация
• Усещане за парене по време на полов акт
• Дискомфорт по време на полов акт
• Зачервяване на половите органи
• Кожен обрив в областта на гениталиите
• Уголемяване на местните лимфни възли

Профилактиката на полово предаваните болести се осъществява главно чрез защитени сексуални контакти (презерватив), неангажираност, подходяща лична и интимна хигиена и редовни профилактични прегледи при уролог.